министерството, момчета с малко бъдеще, които имаха тази странна склонност.
— О, извинявай, драги приятелю!
Вторият секретар се отдалечи, като стигна до това заключение: „Работата наистина не прави хората любезни!“
В съседната стая един млад елегантен човек с решителна външност беше наредил върху писалището си снимки на автомобили и ги сравняваше.
— Не желаете ли да си купите един автомобил оказион? — попита той втория секретар. — В момента имам две-три прекрасни работи. На много изгодна цена, драги мой. Възползувайте се, докато е още време. Ето един шестцилиндров Делаж, който е точно на десет хиляди километра. Или предпочитате Бало, Воазен, Шенар?
— Не дойдох за това…
— Няма значение. Човек купува кола тъкмо тогава, когато най-малко е мислил за това, вярвайте ми. Нямате ли измежду вашите познати някой, който би се интересувал от един Ролс? Нов модел, най-луксозна каросерия. Принадлежи на един американец, който се завръща в родината си. Имам колата от първа ръка, а това е от значение за комисионните. По повод комисионните, разбира се, вашата е осигурена, ако сделката стане.
— Ще помисля за това. Но не искате ли да се заемете с Клошмерл?
— Колко коня е? — запита младият човек.
— Това не е кола, а досие. Ето го.
Младият човек доби искрено съкрушен вид.
— Слушайте — каза той, — искайте от мен друго каквото си щете, само не и да разгърна досие. Уверявам ви, че не съм по тая част.
— А по коя част сте?
— Сделките, не крия това. Няма ли някой от вашата среда, който да търси апартамент? Знам два с много хубаво разположение. Без някакви прекалено големи поправки, при това съвсем оправдани. Имам още три търговски помещения, едното е на булевардите, другото — на улица „Ла Боеси“, и третото, не се стряскайте, на улица „Ла Пе“! За търговските помещения мога да ви дам десет парчета чиста комисионна. Няма ли нещо от всичко това, което да ви трябва?
— Това, което в момента ми трябва, е някой, който да се заеме с това досие.
— Слушайте — каза младият човек, — аз съм все пак свързан с това министерство и ще се опитам на всяка цена да ви услужа. За какво се касае?
— За политическа разправия в едно малко градче. Трябва да се изготвят указания за префекта.
— Отлично! — каза младият мъж. — Имам такъв човек, какъвто търсите. Идете, значи, в IV бюро, на горния етаж, и предайте вашето досие на подначалника, Птибидоа по име. Ако трябва да се вземе някакво решение, ще бъде просто очарован. Това е един юначага, който умира да бъде престорено любезен със съвременниците си. Кажете му, че аз съм ви изпратил. Наскоро му направих една застраховка и му отстъпих половината от първата премия. И оттогава мога да искам всичко от него.
— Отивам право при него — каза вторият секретар, — и много ви благодаря. Избавяте ме от затруднение.
— Човек винаги може да се справи с всичко — заяви младият мъж.
Но той беше уловил за ръка втория секретар и не го пускаше да си тръгне.
— Слушайте какво — каза той, — има едно солидно дружество, което сега се образува, една работа от първа величина. Не ви ли съблазнява това?
— Честна дума, не! Но защо не говорите за него с шефа?
— С Лювла ли?
— Дявол да го вземе! Ами че той е управител на не знам колко си дружества!
Младият човек направи гримаса. И обясни:
— Няма интерес да се работи с Лювла. Взема цялата печалба и всякога е готов да изостави всички в случай на тежки изпитания. Човек на съмнителните сделки е вашият министър.
И така вземането на нужното решение в края на краищата се падна на подначалника на бюро Серафен Птибидоа, човек изключително навъсен. Това мрачно настроение се дължеше на един досаден недостатък, който бе имал пагубни последици за характера му, а оттам и за кариерата му. За Птибидоа можеше да се каже това, което някои историци са казали за Наполеон: Insognis sicut pueri [С полови белези като на момче (лят.) — Б. пр.], ала нещастният подначалник не притежаваше в замяна на това гениалност, която поне би могла да достави на разочарованите жени-любовници удовлетворение от интелектуален характер, което, преминало през разни комплекси, попадащи в обсега на психоанализата, могат понякога да се превърнат и във физическо удоволствие, макар че това не е съвсем сигурно. Нека кажем, за да бъдем по-добре разбрани, че голотата на Птибидоа би предизвикала усмивки у онези дами, които са винаги склонни да се уверят още от първия поглед каква участ ги очаква. Те не биха пропуснали да открият, че са попаднали на един недорасъл, при това със слабо желание. И затова подначалникът провеждаше начинанията си само в пълен мрак, но начинанията му бяха толкова кратки, че не успяваше дори и в тъмнината, която предлагаше най-добри условия за въображението, да накара жените да погледнат на него действително сериозно. И като връх на бедата пламът спохождаше Птибидоа само при наличието на онези мощни жени, които непринудено наричаме „хали“, великанките го пленяваха. В техните прегръдки той минаваше, така да се каже, незабелязан и в живота им никога не бе представлявал друго освен един лек ордьовър, които не насища никога глада. Ласките завършваха с разсеяно учудване, в което прозираше присмех, ако не и съжаление.
При изследването на един характер не се държи достатъчно сметка за някои груби данни, които могат да окажат влияние върху него. Най-често душата дължи много на тялото, което обитава, и някои несъответствия между тялото и душата съдържат в себе си нещо, граничещо с трагичното, когато, както в случая, липсата на хармония се дължи на подробност, която дава повод за шеги и трудно би могло да бъде държана дълго време в пълна тайна. Трябва да признаем, че съдбата е жестока и че разваля живота на някои хора само заради няколко пръста месо, показала се тук прекалено скъперница, там прекалено разточителна, което също така създава известни неудобства. Но Птибидоа хиляди пъти би предпочел последната беда пред своята: да нараниш, да изтръгнеш викове, да предизвикаш дори ужас, всичко беше за предпочитане пред това равнодушно мълчание, в което жените се затваряха след повърхностното му преминаване.
При това положение, той счете за благоразумно да прибегне до помощта на неведението и чувството за дълг. Ожени се твърде рано за една млада девойка, която току-що бе излязла от манастир. За нещастие госпожа Птибидоа скоро узна, поне от приказките на другите, защото всичко се повтаря и жените обичат да се хвалят, че е била ощетена в дяла си от справедливи радости, които законната връзка е трябвало да й даде. Неудовлетвореността разстрои нервите й и животът в собственото му домашно огнище стана непоносим за Птибидоа, който не смееше да се обади, след като знаеше колко много беше виновен. Имаше един прост лек за това, и този чиновник не че нямаше предани приятели, ала нещастникът беше ревнив. Това не попречи на нищо, но го погуби. И действително госпожа Птибидоа му намери един сътрудник, когото добре подбра по ръст, за да може хубаво да си навакса загубеното. Но за да не събуди подозрения у мъжа си, продължи да му устройва сцени както преди. Така че той не можа дори да се радва на онова равно настроение и на онези грижи, които представляват понякога добрата страна на брачните злополучия.
Не бива да се изненадваме, че, принуден да преглъща постоянно унижения, които се превръщаха в някаква натрапчива идея и предизвикваха притулени иронични усмивки у околните, Птибидоа скоро се озлоби и почна да говори и за най-сериозните неща с такъв сух кикот, че радостта му обикновено се изразяваше в някакъв звук на кречетало. Жертва на съдбата, Птибидоа си отмъщаваше за злочестината си, като отреждаше най-нелепа участ на непознати чужди хора, зависещи от министерството. Казваше си, че между тях положително имаше несправедливо привилегировани, които умееха да докарат жените до онова състояние на сантиментално робство, което той напразно се мъчеше да им наложи. Тази физическа победа беше за Птибидоа най-голямото, единственото истинско дело, и мисълта му не се откъсваше за дълго от
