Въпреки това, той се възправи твърдо срещу мъката си и злокобните предчувствия, които тя пораждаше. „Така или иначе — каза си той, — Луеш все пак беше три години по-голям от мен!“ Тази възможност за отсрочка му възвърна увереността. Но реши, че трябва да реагира енергично след един толкова пагубен удар за спокойствието му. Състави програма за някои кротки удоволствия, които можеше да си достави още същата вечер при мадам Роз, друга специализирана къща, чийто извънредно млад персонал действуваше някак много освежително на човек на неговата възраст.
С подкрепата на Александър Бурдия и на Аристид Фокар, които бе съумял да спечели, всеки поотделно, за себе си, Бартелеми Пиешу зае мястото на Проспер Луеш. Станал веднъж сенатор, той завърза постоянни връзки със семейство Гонфалон дьо Бек, от Бласе, и без никакви затруднения омъжи дъщеря си Франсин за потомък на този благороден род, за който беше крайно наложително да позлати отново своя герб, тъй като се крепеше единствено от неравни бракове, все така добре подбрани що се отнася до богатството. Зестрата на Франсин послужи да се погасят някои неприятни дългове, да се поправи покривът на замъка, чието ляво крило бе също така възстановено, за да се настанят там младите съпрузи, докато Пиешу нагласи някъде зет си. Намислил бе да го направи околийски управител или да го вмъкне покрай многото други като него в някое министерство. Този брачен съюз струваше доста скъпо (Гаетан Гонфалон дьо Бек беше по княжески неспособен да задоволи собствените си нужди), но той ласкаеше Пиешу, разпростираше връзките и кръга на роднините му във всички среди. Това му придаде нова тежест, която го направи арбитър във всички дребни конфликти в областта между Сона и Азергските планини. Спечели си име на безпристрастен и с много здрав разум човек. Най-сетне и Клошмерл спечели от това. Нараства броят на събранията и посещенията на политически дейци, а това привличаше в градеца, където оставяха немалко пари, доста чужденци. На всички банкети в този край Пиешу изискваше да се сервира клошмерлско вино, а това беше в интерес на градеца. Търговците и лозарите бяха възхитени и горди с техния Пиешу, един славен хитрец.
Между семействата Гонфалон дьо Бек и Сен-Шул имаше някакво неясно родство. Чрез Сен-Шулови Дьо Бек бяха свързани с баронесата, а чрез нея можеха да се поддържат неофициално добри отношения с архиепископа, нещо, което съвсем не беше без значение. Пиешу си каза, че подкрепата на тези нови среди ще го направи една от най-влиятелните личности в Божоле, господар най-малко на десет долини. Една случайност, умело подготвена и от двете страни, събра заедно баронеса дьо Куртбиш и сенатора. Стана въпрос, между двамата, за Оскар дьо Сен-Шул, за политическото му бъдеще.
— Можете ли да се заемете с моя глупак? — запита направо баронесата.
— Какво знае да прави? — попита Пиешу.
— Деца на жена си. И при това, нужно му бе доста време. Извън това — нищо особено полезно. Достатъчно ли е, за да стане от него депутат?
— Предостатъчно — каза Пиешу. — Въпросът не е там. Бих могъл тайно да улесня избирането на вашия зет при условие, че всеки ще има изгода от това. Така че после да не бъда упрекнат от никого, разбирате ли?
— Разбирам много добре — каза баронесата все тъй рязко. — С една дума, какво искате?
— Не искам нищо, уговарям се — отвърна студено Пиешу, чиято диалектика се бе обогатила с нюанси, откакто той ходеше често в парламента. — Това е доста различно…
Баронесата не обичаше тези купешки приказки, които изглеждаха като поучения, предписвани от селяндури. Тя изрази яда си.
— Между нас двамата, драги мой, политическите хитрувания са излишни. Вие сте по-силен, съгласна съм. Впрочем, намирам, че това е жалко, и нищо не ще ме накара да променя мнението си. Но моите прадеди са разисквали повече договори от вашите, и то по-важни. Защото моите прадеди, драги мой сенаторе, не са били кои да е.
— Прадеди, госпожо баронесо — забеляза спокойно Пиешу, — аз също имам. Щом като съм тук.
— Незначителни хорица, навярно, господин сенаторе?
— Много незначителни хорица, госпожо баронесо. Слуги, твърде често. А това изобщо доказва, че моите прадеди са действували по-умело от вашите… И тъй, за какво говорехме?
— Вие имахте думата, господин сенаторе. Чакам вашите условия с вързани ръце и крака, драги мой. Да видим, дали ще се възползувате от това.
— Ще се възползувам толкова малко, че ще ви освободя веднага — каза галантно Пиешу. — Изпратете при мен вашия зет, така ще бъде по-просто. Мъжете се разбират по-лесно помежду си, когато се касае за някои по-особени въпроси.
— Добре — каза баронесата. — Ще му обадя.
Тя стана. Готвеше се да си върви, но преди това:
— Пиешу — каза тя приятелски, — би трябвало да се раждат хора като вас в нашия свят… вместо тези контета с птичи мозък, като този беден Оскар. Изглежда, че сте били хубав мъж на трийсет години? И сте забравили да бъдете глупав. Елате на вечеря в замъка някой ден. И доведете с вас и дъщеря си, тази млада Гонфалон дьо Бек. Ето че стана от нашите, тази малка!
— Още е твърде рано, госпожо баронесо. Боя се, че има още да се желае, що се отнася до маниерите й!
— Именно за това, драги мой, трябва да се заема с нея. Ще я пооформя. Видях я, хубаво момиче е.
— И освен това не е никак глупава, госпожо баронесо.
— Но мъжът и е глупав за двама, на горката хубавица! Както и да е, ще се опитаме да направим от нея една почти прилична имитация на знатна дама. Защото винаги ще й липсват няколко века възпитание, не забравяйте това, драги мой! Казвам го, без да искам да ви засегна!
Пиешу се усмихна.
— Не се засягам лесно, госпожо баронесо, би трябвало да знаете това. Но мисля, че моята Франсин ще се научи бързо на вашите гримаси. Единадесет месеца откакто се е омъжила и вече е възприела цялата онази надутост на вашите високомерни особи. Трябва да видите как говори със собствения си баща!
— Това е добър признак, драги ми сенаторе! И така, разбрано! Доведете ми я, ще я науча на надменността на благовъзпитаните. Ако ме слуша, децата й, след двайсет години, ще бъдат напълно вчовечени.
Преди да си тръгне, баронесата отново се изтърва и изрази някои съжаления.
— Колко жалко, че хората от нашия свят имат нужда от вашите пари, за да поддържат положението си!
При тези думи Пиешу се показа по-голям селяндур, отколкото си беше по природа:
— Нашите гологани, така е, няма кво, наистина ви помагат, но и кръвта ни не по-малко! Гаче ли имаше нужда от Пиешувска кръв, за да позаякне, тази кекава гонфалонска порода, а?
— Най-лошото е, че това е вярно! — каза баронесата. — До скоро виждане, републикански шмекер такъв!
— До скоро виждане, госпожо баронесо. Голяма чест беше за мен…
Разбирателството между кметството и замъка бе извършено много тактично. Оскар дьо Сен-Шул стана депутат, нещо, което все пак предизвика известни упреци, отправени към Пиешу от най-близките му хора. Но той отвръщаше спокойно, имайки предвид зетя на баронесата: „Има и по-тъпи от него в Камарата! Колкото повече такива глупаци влязат там, толкова по-добре ще вървят нашите работи. Защото хитреците са толкова завистливи, че само крещят и объркват всичко.“ Тази философия обезоръжаваше недоволните, а на най-упоритите Пиешу предлагаше известни облаги. Впрочем по случай тази изборна победа, баронесата беше устроила голямо празненство. Цял Клошмерл пи и танцува в нейния красив парк, а илюминациите му се виждаха отвред наоколо. Този прием поласка клошмерлци. Всички бяха съгласни, че никога нито Бурдия, нито Фокар не ги бяха посрещали с такова великолепие.
През 1924 година Франсоа Туминьон завоюва след ожесточена борба титлата Първи Биберон. Но почина три години по-късно, жертва на цирозата, която съсипваше един след друг всички шампиони на оканицата. Междувременно Жудит роди едно великолепно дете, на което Иполит Фонсиман стана кръстник. Впрочем всички казваха, че прелестното бебе имаше чертите на хубавия секретар на съда. След смъртта на съпруга си Жудит съкрати траура си и продаде „Галери Божолез“. Установи се в Масон, където се омъжи за любовника си, купи едно кафене, което притегателното й присъствие бързо изпълни с клиенти, и даде живот на две еднакво прекрасни близначета, които много приличаха на по-голямото си братче. След това, напълно
