то с помощта на тенис ракетата. Искал е всичките му приятелчета да го потвърдят.
Забързах, заредена с жадна за кръв ярост. От хълма бях на игрището, докато тринадесет спортиста и един горд враг ме гледаха.
Всички чакаха да лапна въдицата, въдицата бе Тревър.
Избутах снобите-футболисти и застанах пред Тревър, стискаща ракетата на баща си, готова за убийството.
— Беше в мен през цялото време, — призна той. — Настигнах откачения иконом онзи дан след училище. Искаше сам да върне ракетата, но му казах, че съм ти гадже. Изглеждаше разочарован.
— Казал си му, че си ми гадже? Отвратително!
— По-отвратително е за мен, скъпа. Ти щеше да излизаш с футболист. Аз щях да излизам с откачалка!
Замахнах с ракетата, готова за удар.
— Щях да ти я върна по-рано, но изглеждаше толкова щастлива, като ходеше на работа.
— Ще ти се наложи да носиш нещо повече от бейзболна ръкавица, когато приключа с теб този път!
Тръгнах към него и той отскочи назад.
— Знаех, че ще дойдеш да ме търсиш. Момичетата винаги го правят! — обяви той гордо.
Тълпата от негови марионетки се засмя.
— Но ти също ме търсиш, нали, Тревър?
Той ме загледа объркан.
— Истина е, — продължих. — Кажи на приятелите си! Всички са тук. Но съм сигурна, че те вече го знаят. Кажи им защо го правиш!
— За какво говориш, откачалко? — можех да видя, че изражението му бе готово за битка, но не бе очаквал да е такава.
— Говоря за ЛЮБОВ, — казах свенливо.
Тълпата се разсмя. Имах оръжие, по-силно от ракета за 200 долара: унижение.
Да обвиниш сноб футболист, че си пада по Готическо момиче бе едно, но да използваш тази дума със сигурност щеше да го разбие.
— Наистина си откачена! — изкрещя той.
— Не се срамувай. Сладко е, наистина, — казах самодоволно и се усмихнах на вратаря. — Тревър Мичъл ме обича. Тревър Мичъл ме обича! — запях.
Тревър не знаеше какво да каже.
— Взимаш наркотици, момиче, — съобщи Тревър.
— Тъп отговор, Тревър. — Погледнах усмихнатите му приятели сноби-футболисти и после се загледах в него. — Начинът, по който се чувстваш, бе толкова очевиден, трябваше да знам от самото начало.
После с най-силния си глас казах: „Тревър Мичъл, ти си влюбен в мен.“
— Да бе, клоун такъв! Все едно имам твой плакат в спалнята си. Ти не си нищо повече от шега. Вярно, шегата малко заболя, но това само ме зареди за следващия рунд.
— Не си отишъл до Оукли Уудс заради плакат. Не си се облякъл като вампир, за да впечатлиш плакат. И не си скрил ракетата на баща ми, за да привлечеш вниманието на бесен плакат!
Футболистите явно бяха впечатлени от аргументите ми, защото не ме атакуваха, нито защитиха Тревър, но изчакаха, за да видят какво ще стане.
— Никой от приятелите ти не ми обръща внимание, — продължих. — Това е защото на тях не им пука за мен, но на теб ти пука. Пука ти като много. Ти ми обръщаш внимание всеки ден.
— Ти си луда! Не си нещо повече от дрогирана загубенячка, и това е всичко, което някога ще бъдеш.
Тревър погледна Мат, който само се усмихваше неудобно и свива рамене. Останалите му приятели се подхилкваха и си шепнеха неща, които не можех да чуя.
— Искаш ме толкова много, — изкрещях в лицето му. — И не можеш да ме имаш!
Той се засили към мен и беше добре, че държах ракетата на татко, за да се защитя от юмруците. Трябваше да има нещо състрадателно в това бесен спортист да напада момиче, или може би бандата спортисти на Тревър се радваха да го видят унижен, защото го издърпаха назад, и Мат, заедно с останалите, застана пред мен като красива преграда.
Тогава г-н Харис наду свирката си за тренировка.
Нямаше време да благодаря на Мат и другите, или да кажа „Е, беше забавно — трябва пак да го направим някой път.“ махнах се триумфално. Нямах търпение да кажа на Беки.
Вярвах ли, че Тревър бе влюбен в мен? Не. Беше невероятно като съществуването на вампири. Господин Популярен да обича Госпожица Непопулярна.
Но изложих добри доводи, и важното бе, че всички се вързаха…
Най-сетне бях свободна.
Глава 13. Едно обсебено момиче
Изведнъж останалите граждани на Дулсвил започнаха да докладват, че са видели Готическото Момче.
— Той наистина изглежда страхотно, но какви ли странни неща стават в тази обладана от духове къща! — Прошепна Моника Хейвърс на Джоси Къндъл в часа по алгебра.
— Той е излизал от своята тъмница?
— Да, Тревър Мичъл го е видял в гробището през нощта, каза, че е капела кръв от устата му, и щом Тревър се е приближил, онзи внезапно е изчезнал!
— Наистина? Хей, скоро излизала ли си с Тревър?
— Няма начин! Всички знаят, че е влюбен в онази Рейвън. Но само чуй това. Видях призрачното момче миналия петък. Беше сам. Кой отива сам на кино?
— Само някой побъркан загубеняк, — каза Джоси.
— Именно!
Завъртях очи отвратена.
След вечеря отидох до магазина „Севън Илевън“ с Беки, за да взема сода за майка ми, когато забелязах заглавие на вестник — „Родих двуглаво бебе-вампир.“
— Е, сигурно е вярно! — пошегувах се. — Вампирите съществуват. Прочетох го в „Национален лъжец“?
Беки и аз се захилихме като малки момиченца.
Обърнах се и Готическото момче седеше точно зад мен, гледайки десертите зад ъгъла.
Носеше очила Рей Бан, като призрачна рок звезда, и държеше пакет свещи.
— Ти не си ли момчето… — прошепнах останала без дъх, все едно бях видяла знаменитост.
— Следващият, — каза продавачът, викайки го към ъгъла.
Той дори не ме забеляза. Последвах го, застанала близо до него, но бях избутана от червенокоса фитнес кралица и нейната загоряла пристрастена към легла приятелка, които купуваха списания със знаменитости и вносна минерална вода.
Готическото момче взе чантата си и излезе от магазина, повдигайки слънчевите си очила, веднага, след като излезе навън в сумрака.
Двете жени го изгледаха злобно, сякаш бе ходещо зомби.
— Това ми напомня, Филис, — прошепна фитнес кралицата. — Видях това хлапе в книжарница „Кларксън“. Толкова е блед! Никога ли не е чувал за слънце? Поне е можел да използва крем за изкуствен тен. Има сериозна нужда от промяна във външния вид!
— Забеляза ли какво четеше?
— О, да, — си припомни тя. — Беше книга за гробището на Хълма Бенсън!
— Ще трябва да кажа на Натали Мичъл. Тя е убедена, че са вампири!
— Може би ще разберем повече за семейство Стърлингс с таблоидите следващата седмица: „Тийнейджър-вампир играе бейзбол с истински прилепи“ — и те се захилиха като мен и Беки преди малко.
