— Направи ми една услуга, ако нещата започнат да ти изглеждат странни, прибери се вкъщи? — прошепнах на Беки.
— Ние сме на парти на гробището — каза тя. — Нещата вече ми изглеждат странни.
Бързо прегърнах Беки и заедно с Александър се отправихме към паметника.
Луна се изправи. Тя беше красива — като готическа фея на бала. Блестеше със призрачно бяла опърпана бална рокля, с гривна от розов карамфил на китката и кубинки. Меката й коса падаше по раменете като водопад, снежно белия тен на лицето й бе подчертан от тежки мастилено-сини сенки за очи и бледо розовия й блясък за устни, просветваше леко.
— Тревър каза, че няма да идвате — възкликна Луна и полетя към при нас като пеперуда. — Но аз си знаех, че ще дойдете!
— Не бяхме поканени — отвърнах, — но не бих позволила на това да ме спре. В никакъв случай не бих пропуснала заветната ти церемония!
— Виж само какво пропусна в Румъния, — каза тя гордо на Александър. Бе красива, докато се кискаше, закачливо се завърти, за да демонстрира роклята си.
Но Александър изглежда не се забавляваше.
— Къде е Тревър? — попита. — Да не би да изпитва съмнения?
— Не, но си мисли, че съм прихванала неговата настинка, — каза тя с усмивка. — Сладко, наистина. Вампир с настинка. Така че отиде до колата си да ми вземе хапчета против кашлица. Маскиран е като смъртта, — отбеляза тя със заплашителен тон.
— Знам, — отговорих. — Както всички останали.
— Остани с мен, — примоли ме Луна и хвана ръката ми.
— По-добре да намерим Тревър — казах й. — Трябва да започнем с церемонията преди полицията да разбере за партито.
Тя отпусна хватката си.
— Права си, — каза. — Моля те, побързай.
— Александър, няма ли да останеш с мен? — попита тя, кокетничейки.
Сграбчих ръката на гаджето си.
— Александър идва с мен. Имам нужда от помощ, за да открия Тревър.
— Човече, тя май наистина много да те харесва, — казах, докато вървяхме покрай надгробните плочи. — Буквално трябваше да откопча костеливите й пръсти от теб.
Двамата с Александър се запътихме да открием Тревър, но не знаехме откъде да започнем. Гробището беше пълно с Ангели на Смъртта.
Видяхме двама жътвари да играят на „шише“ с няколко мажоретки, облечени като червени дяволи.
— Тревър?
— Ей, там — каза едната, сочейки с тризъбеца си към предната част на гробището.
— Ще изчакам няколко минути и ще се върна пак, за да се представя за Тревър, — каза ми Александър. — Погрижи се той да излезе от територията на гробището. Ти стой далеч.
— Значи ти можеш да се справиш сам на свещената земя с два вампира?
— Не мога да защитавам и двама ни.
Повдигна маската-скелет от лицето си. Въглено-черните му очи искряха, наведе се и ме целуна.
— Сега ще се върна там — каза и върна маската на мястото й.
Изчаках миг загледана как момчето на мечтите ми уверено и жертвоготовно тръгна, за да изпълни мисията ни.
— Тревър! — извиках аз, докато тичах през гробището.
Настигнах един преоблечен жътвар.
— Тревър?
— Не, но съм сигурна, че е някъде тук — промърмори един момичешки глас.
Хукнах към портата. Огледах дали някой от жътварите не носи сироп за кашлица.
И после се почудих дали Луна не си измисляше цялата история. Може би Тревър бе присъствал на церемонията през цялото време.
— Тревър? — отчаяно попитах един Жътвар, запътил се към мен.
— Да, Чудовищно момиче? — скръсти ръце, а тежките му, навити ръкави увиснаха.
Очите ми светнаха. Сега, когато най-сетне бях открила Тревър, трябваше само да го изведа от свещената земя.
— Най-накрая те намерих!
Една студена като камък маска на скелет отвърна на погледа ми.
— Ъъъ… Луна не се чувства много добре — забърборих аз. — Позволи ми дойда с теб да вземем хапчетата й за кашлица.
Поех бялата му кокалеста ръка и се опитах да го насоча към изхода.
Ангелът на Смъртта не ме последва.
Вместо това, с кокалестата си ръка той ми показа опаковка витамин С. Обърна ми гръб и тръгна към церемонията.
Затичах се по петите му.
— Опитах се да ти кажа, — започнах. — Луна не е тази, за която я мислиш. Не е симпатична мажоретка с отлични оценки. Иска да те измами.
Той поклати глава и продължи.
— Тревър! Не можеш!
Когато го настигнах, грабнах ръкава на костюма му. С бързо движение той освободи ръката си.
Бях на мисия, която се оказа точно толкова опасна, колкото се опасявах. Грабнах пластмасовата му коса, но той продължи.
(*??? косата на Жътваря — Б.пр.)
Затичах напред и блокирах пътя му с косата.
— Почакай, — прошепнах, без дъх. — Моля те, преди да отидеш по-далеч. Ти беше този, който се опита да убеди целия град за Стерлинг. Защо не виждаш Александър на дневна светлина? Защо Джагър и Луна те канят на гробището? Беше прав през цялото време. Не е само слух. Всичко това е точно, защото са вампири.
Загледах се в лицето му скелет. Размаха слабата си ръка и ме избута. Последвах го до уреченото място за заветната церемония.
Тълпа от извънземни се бе насъбрала пред един надгробен камък. Имаше вещици и призраци навсякъде, седнали, прави, подпрени.
Пред надгробните плочи имаше ковчег и запален свещник. Александър, мина покрай Тревър в костюма си на Смърт и зачака на една страна с калаен бокал в ръце.
С всичка сила грабнах ръката на Ангела на Смъртта до мен.
— Не отивай, — замолих го. — Моля те! Александър е горе, опитва се да разсее коварния им план. Гледай какво ще стане и ако греша, ще те целуна тук и сега, пред цялото училище! — изтърсих.
Той спря и загледа в мен за няколко прекалено дълги секунди.
Сърцето ми спря. Осъзнах на какво бях предложила току-що. Но планът ни трябваше да проработи. Бях заложила живота и устните си в него.
Скрихме се зад гостите на партито, на няколко метра от Александър.
Тогава видях Луна, пристъпвайки към олтара на гробището, надгробни плочи се извисяваха от двете й страни, а в ръцете си придържаше изсъхнал букет.
Беки и Мат се промъкнаха до мен.
— Готино е. Като зловеща готическа сватба, — каза приятелката ми, вещица. — Може ние да сме следващите, — пошегува се тя с Мат.
Дръпнах към себе си Ангела на смъртта.
— Досега се опитвах да ти кажа, — казах, шепнейки. — Беше прав за Стерлинг. Те са вампири. Както и Луна, и Джагър. Моля те, повярвай ми. Преди да е твърде късно.
Александър отпи от бокала.
Луна достигна моята Смърт (Александър) и също отпи от бокала. После каза нещо, което не успях да
