доловя.
— Какво каза? — попита Беки.
— „За краля и кралицата на гробището“, — повтори Мат.
Луна се обърна към Александър и се наведе към него.
Ахнах, а тълпата се развесели.
— Не! — изкрещях и започнах да си проправям път през тълпата, но една смъртнобледа ръка ме спря.
Обърнах се и видях Ангела на Смъртта зад мен.
Тогава Александър хвана Луна за раменете и я задържа на ръка разстояние:
— Какво правиш? Не ме отблъсквай!
— Целуни я! Целуни я! — скандираше тълпата.
Но Александър държеше вампирката на разстояние. Свали качулката на наметалото си.
— Не съм Тревър! — извика Александър. — Сега можеш да спреш с игричките си.
— Защо Александър е там? — каза Мат на Беки. — Какво става?
Луна се втренчи с истинската ми любов и започна да се смее.
— Не съм искала Тревър тук. Исках теб!
Александър отстъпи объркан. Луна хвана прекалено дългия му ръкав.
— Сега не трябва да чакам ти да ме вземеш за жена. Мога аз да те взема!
Продължавах да си поправям път през тълпата, но Ангелът на Смъртта ме стисна за рамото.
— Изчезни! — наредих му.
Благодаря на Бога, че Александър бе по-силен от изоставената Луна. Държеше с едната си ръка косата, а другата поддържаше дистанцията си с гърчещата се вампирка.
Далече от Луна, още една Смърт, се промъкваше през тълпата, към борещите се вампири.
— Луна, какво правиш? — извика. — Това не е част от плана! Ти не трябва да си с Александър!
Тълпата скандираше:
— Бой! Бой!
Александър се закашля и пусна Луна.
— Винаги съм желаела само него, — защити се Луна. — Александър е този, когото чаках цял живот. — Тя също се закашля и впи пръсти в ковчега.
Момчето с качулката махна наметалото ти. Русата му коса се спусна по лицето му. Не беше Джагър. Този, който стоеше между Александър и Луна, бе Тревър Мичъл.
Отстъпих шокирана. Ако Тревър, Луна и Александър бяха до ковчега, чия ръка ме държеше сега?
Отдръпнах се и се опитах да освободя ръката си. Ангелът на Смъртта стисна по-силно. После ме дръпна на няколко метра, далеч от церемонията.
Обърнах се и свалих черната му качулка. Синьото и зелено око бяха втренчени в мен. Беше Джагър.
— Никъде няма да ходиш, Чудовищно момиче, — каза той с едновременно прелъстителен и заплашителен тон.
Гаджето ми вампир почервеня, когато видя Джагър до мен на свещена земя.
— Рейвън! — извика Александър. Дишаше все по-трудно, хриптене излизаше от дробовете му, но с олюляване започна да се приближава към нас.
Тревър зяпна, шокиран и объркан.
Опитах се да освободя ръката си, а Джагър затегна хватката си, но и той започна да кашля.
Александър превиваше, но бе решен да ме достигне.
— Джагър, пусни я! — предупреди.
С всяка крачка, с която Александър приближаваше, Джагър отстъпваше.
Обърканата тълпа запозна да скандира. Едни крещяха „Горчиво! Горчиво!“, докато други викаха „Бой! Бой!“
Луна се отдръпна от объркания зарязан Тревър, а бледият й тен стана дори още по-блед.
Очите на Джагър се насълзиха. Задиша трудно.
Какво можеше да причини това на вампирите?
Тогава ми просветна. Всичко започна, когато Тревър дойде.
— Какво му става на Александър? — чух как Беки попита Мат.
— Тревър е взел таблетки с чесън! — изкрещях на Александър. — Вземи си противоотровата! — казах, сочейки крака му.
Александър едва дишаше, но извади серума под наметалото си. Беки и Мат хукнаха към него, а той заби противоотровата в крака си.
Джагър отстъпи, дърпайки ме по-надалеч от тълпата.
— Изчезни, — казах, вклинявайки ботуша си помежду ни.
— Не бързай толкова — каза, с хипнотизиращите си очи. — Александър направи семейството ни в Румъния на глупаци, а ти си планираше тази вечер да го направиш отново?
— Пусни ме…
— Къде е вампирското ти ухапване, Рейвън? — прошепна.
— Казах ти, не мога да ти покажа.
— Беше много убедителна. Докато Луна не откри огледалце в чантата ти. Ти я подведе, подведе и двама ни.
— Не съм!
— Тогава защо сега нямаш проблеми с дишането? И най-важното, какво е това? — той извади мобилен телефон изпод наметалото си. Отвори капачето и ми показа — снимка на мажоретка и футболен сноб в училище, направена от Тревър. А зад тях седеше смъртната Рейвън, отразяваща се така, че всички вампири да я видят.
— Ти си хитра и лукава по природа. Като се преобразиш ще си повече вампир, дори от Александър — каза решително Джагър.
Александър заблъска в тълпата, придвижвайки се към нас. Тревър го следваше.
— Какво прави Джагър с Рейвън? — попита Тревър.
— Назад! — извика Джагър. — Няма да правиш семейството ми на глупаци повече.
— За какво говори? — попита Тревър, застанал до Александър.
— Назад! — извика Джагър на Тревър, кашляйки. — Мислиш, че имаш всичко — спорта и красивите момичета. Но никога не си бил като нас и никога не си бил достатъчно добър за сестра ми.
— Планирал си всичко това? — Тревър попита Джагър. — Рейвън беше права, опитваше се да ме предупреди от няколко дни. Защо? Само защото съм различен?
Тревър се бе заяждал мен през целия ми живот, защото бях аутсайдер. Сега бе лице в лице със същата подигравка.
— Връщай се на футболното си игрище, — каза Джагър. — Тази игра не е по силите ти.
Загледах смътната си Немезида, чието лице почервеня от ярост. За пръв път от 16 години, Тревър Мичъл се изправи срещу по-голям грубиян от самия себе си.
Тревър гледаше Джагър, все едно е топка, нуждаеща се от хубав ритник към противниковата врата.
— Махни се — казах на Джагър. — Нараняваш ме!
Очите на Александър почервеняха.
— Джагър… имаш една секунда да я пуснеш! Иначе всичко свършва!
Хватката на Джагър около китката ми бе толкова силна, че не можех да мръдна.
— Ще е все едно те убожда игла — каза с прелъстителен глас. Нежно отметна косата от ми от рамото. Наведе се към мен, а белите му зъби проблеснаха.
— Не! — извиках.
И тогава светът причерня.
Глава 18. Загадъчния криптонит
