— Аз ще отворя! — извиках.
Огледах се на огледалото в коридора. Уверих се, че по зъбите ми няма червило и стегнах черния дантелен пояс около кръста си.
Отворих вратата и видях моето момче мечта, изглеждаше секси в тъмната си свръх голяма черна риза, черни дънки със сребърни шевове и кубинки.
Александър ме придърпа към себе си и ме целуна за здравей.
— Александър дойде! Ще се видим по-късно — извиках, към който и да ме слушаше и затворих входната врата зад мен.
— За късмет момчето Били ще стои вкъщи тази нощ — казах, когато стигнахме до колата на Александър. — Кой пише домашни в петък?
— Няма нищо лошо в това да си прилежен — защити ги Александър като държеше вратата отворена за мен.
— Лошо е когато единия свръхприлежен е брат ми — казах му не съвсем на шега. — Винаги съм искала да имам готин брат. Тайнствен, умен, опасен. А не идиот. Но предполагам, че момчето Били винаги е искал за по-голяма сестра някоя отлична ученичка, така че сме квит.
Седнах в мерцедеса и Александър изкара колата от алеята.
— Руби дойде ли на вечеря миналата вечер? — попитах аз докато проверявах очната си линия в страничното огледало.
— Да. Стария приятел май ще се окаже мечтата на дамите. Става по-трудно да вземам колата му назаем. Даде ми я за тази вечер, но ще излиза с Руби утре вечер.
— Е, къде ме водиш? — попитах го.
— Тайна. И имам изненада за теб, когато стигнем там.
Александър мина през центъра на града и после се отправи към покрайнините на Дулсвил.
— Открих това място миналата нощ — каза той докато обръщаше колата на 180 градуса. — Открих го, когато търсех Валентин. Помислих, че може да се усамотим за няколко минути само ние двамата.
„Само ние двамата“. Откраднат миг, в който най-накрая с Александър да преживеем романтичен антракт на блещукащите звезди и лунна светлина и да не се тревожим за Джагър, Луна, Тревър, Валентин или момчето Били. Мисля, че и двамата чакахме за шанс като този от цяла вечност.
Фаровете на колата осветяваха мъглата, която започна да пълзи по виещия се път, докато най-накрая напълно обгърна колата и изглеждаше сякаш караме през призраци.
Надзърнах през страничния прозорец в далечината. В тъмнината бяла виеща се на талази мъгла обгръщаше безлюдните полета.
Александър отби по един мръсен път. Не можех да различа почти нищо пред нас. Колата се друсаше по пътя, който със сигурност го нямаше отбелязан на никоя карта. Бяхме заобиколени от абсолютна тъмнина и обвити в мъгла поляни.
— Как изобщо виждаш къде сме? — попитах го аз.
Александър изглеждаше напълно уверен в себе си. Спря колата и включи на първа.
— Помислих си, че може да отделим време, за да се насладим на нещо ново — каза, когато слязохме от мерцедеса.
Александър грабна раницата си и я метна през рамо. Хвана ръката ми и ми подаде едно фенерче.
Един до друг тръгнахме през поляната като избутвахме високите треви от пътя ни.
В тъмнината едва успях да различа нещо, което изглеждаше като хълм, докато Александър не ме накара да светна с фенерчето към него.
Хълмът имаше огромен отвор, пещера.
— Мислех, че това е просто градска легенда! — ахнах. Почувствах се сякаш бяхме двама изследователи открили нов континент.
— Чувала съм, че за посвещаване в тайно братство децата изкарали нощта тук никога не са се завърнали — клюкарствах аз. — Но никога не съм предполагала, че наистина съществува.
Хванах се за колана на Александър и го последвах в пещерата. Той можеше да види къде отива в тъмнината, но предвидливо беше взел фенерчето и сега осветяваше пътя заради мен.
Влязохме в чудовищния отвор на пещерата и усетихме влажния й плесенясал мирис и отчетливо хладен въздух. Каменистия под беше мокър и Александър ме водеше като избягваше всякакви изпъкнали ръбове. Прокарах свободната си ръка през стената на пещерата. Някой участъци бяха равни, други изровени и покрити с дупки, а трети покрити с мъх.
Докато Александър ме водеше по-надълбоко в пещерата можех да чуя далечния и успокояващ звук от капеща вода. Когато освети със светлината над нас видях огромния таван отрупан със сталактити, висящи като гигантски вампирски зъби.
Александър ме поведе към сухо място и ми подаде фенерчето. Наблюдавах го докато отвори раницата, извади от нея свещи и ги подреди около нас. Една по една ги запали обграждайки ни с кръг от светлина.
— Това е най-романтичното нещо, което ми се е случвало! — казах му.
От светлината на свещите сталактитите и сталагмитите хвърляха сенки по стените на пещерата, които изглеждаха два пъти по-големи от тях. Страшно ми харесваше.
Александър извади няколко сандвичи и соди от чантата. Пихме, целувахме се и се смяхме.
Докато Александър прибираше опаковките в раницата си чухме плясък на криле над нас и забелязахме няколко летящи прилепа високо горе.
— Те влизат и излизат през нощта за храна — каза Александър.
— Възможно ли е Валентин да е един от тези прилепи?
Александър не отговори.
— Разкажи ми още за Валентин — полюбопитствах, облягайки се назад на лакти.
— Представи си само. Водя красиво момиче в романтична, осветена със свещи пещера, а тя иска да говорим за много по-млад от мен мъж.
— Прав си — прошепнах, флиртувайки. — Нека да поговорим за нас.
— Нека помълчим — каза ми той нежно.
Тогава, една по една Александър изгаси свещите докато не остана да свети само една.
Спря на последната, като се взираше в мен със секси усмивка, докато светлината хвърляше танцуващи сенки по красивото му лице.
— Ще си пожелая нещо.
— Сбъдва се само ако е на торта за рожден ден. Освен това ти ще можеш да виждаш, а аз не. Не е честно.
— Ще си затворя очите, обещавам.
— Не бързай толкова…
Отвързах черния дантелен пояс, който носех като колан на кръста си и хлабаво го завързах около главата му, нежно покривайки очите му.
— Сега сме на равно.
Александър изгаси последната свещ.
Потънахме в пълна тъмнина. Не можех да видя Александър, входа на пещерата или дори собствените си ръце.
Александър целуна обратната страна на дланта ми, бавно прокарвайки си път нагоре по ръката ми докато не достигна шията ми.
Замлъкнах са миг, после попитах:
— Каква е изненадата? Да не би да сме на свещена земя?
— Искаш ли да разбереш? — попита ме той с усмивка. — Изчакай за секунда.
„Изненада…“ — помислих си. — „Каква ли можеше да бъде?“
Почувствах как някой с топла длан хвана шията ми.
И тогава разбрах. Фантазията ми най-накрая щеше да се осъществи. Александър щеше да ме ухапе.
Сърцето ми заби срещу дланта му. Започнах да си представям новия си живот докато ръката му лежеше на най-жизненоважните ми вени.
