— Елен, дойдох да се сбогувам. Обстоятелствата ми налагат да замина.
— Напущате ли ме, приятелю мой? — тонът на виконтесата се промени. — Добре, тогава ще тръгна за Ченсфилд сама. Надявам се, че дори с ранено рамо и със страхливата прислуга при срещата с разбойници ще бъда по-късметлия от атърни Томпсън. Сбогом, сър!
Два часа по-късно Хенри Блентхил се сбогува с домакините. Родителите на Робърт позволиха на юношата да придружи маркиза до Шрусбъри. На следната утрин вратите на замъка Доналд Корт се затвориха след граф Хари Елсуик. Мосю Льоглоа също замоли лорд Артър да му разреши да съпроводи графа до Шрусбъри, откъдето той щеше да се върне заедно с Робърт.
5
Бълтънският главен съдия и градски кмет мистър Хю Бътлър току що беше изслушал доклада на полицейския агент Слип. Съдията седеше в работното си кресло, облечен в черен костюм с галуни. Съдийската му перука се кипреше на една дървена поставка, а мантията висеше на вратичката на шкафа, още неприбрана след заседанието.
— Ричард Томпсън отдавна беше за нас подозрителен — сърдито измърмори съдията. — неблагоприятни сведения за него се трупаха у нас от години. Покажете ми бележката, извадена от неговата кошничка под масата.
Слип остави на масата пред съдията един лист, върху който бяха налепени парченца от бележката. Акуратните ръце на полицейските чиновници бяха огладили и подлепили скъсаното писмо. Сега можеше без мъка да се прочете следното:
„Мистър Т.,
Приносителят на тази бележка, когото вие навярно си спомняте от 73-а година, устно ще ви съобщи подробности по нашия провал. Джордж Бингъл в Ченсфилд е разобличен. Единбургската група е в опасност. Всеки час е скъп. Постарайте се да дойдете незабавно, но дръжте заминаването си в тайна. Ако не можете да дойдете лично, изпратете инструкции по мистър Филип Прайс. В случай на провал прехвърлете се в Ирландия, а оттам — във Франция. В Нант ще намерите подслон.
— Бележката хвърля светлина върху много неща — каза съдията. — тя свидетелствува за тъмните връзки между шотландските заговорници и техните ирландски и френски помощници. Нишките за ограбването на Макрайл водят към Томпсън. Обискът в квартирата му показа, че е имал много забранени, престъпни книги. Намерени са писма от Америка от някакъв си ескуайър Мърей. Има писма и от моряка дезертьор Едуард Уент… Заговорниците са отпратили в дома на виконта онзи Бингъл, когото са криели досега някъде. Следователно и пожарът на корабостроителницата, и бунтът на лудитите, и шотландският заговор — всичко това са брънки от една тайна верига. Заговорниците начело с Томпсън са конспирирали против цялото Северно графство и против най-идния му деец — виконт Ченсфилд.
— Но убийството на Томпсън?
— Това е съд божи над зломишленика! Тръгвайки тайно за Единбург, за да избяга оттам в чужбина, както свидетелствува тази бележка, Томпсън се оказа една от нощните жертви на бандите на разбунтувалите се селяни. Помагачът на негодниците сам пострада от престъпни ръце. Така става често!… Я вижте, Слип, какъв е този шум в съседната стая.
Помощник шерифът излезе и след няколко минути просто се втурна в стаята.
— Милорд — едва промълви той, — ужасна вест! Получено е известие от Шрусбъри…
— Мълчете, Слип! — сърдито го прекъсна съдията. — Шрусбъри не е в нашия окръг, а засега ние си имаме достатъчно наши ужасни вести. Вредно е така да се вълнувате заради чужди грижи!… Е, а какво съобщават от Шрусбъри?
След като изслуша помощник шерифа, лицето на съдията също се измени. Мърморейки проклятия, той наметна вървешком топлия си плащ и изтича от кметството към каретата си.
На малка поляна на няколко мили от Шрусбъри ставаха последните приготовления за дуела. Условията бяха категорични.
Привързаните коне на четиримата джентълмени лакомо гризяха голите клони на храстите в подножието на хълма, от чийто връх се откриваше прекрасен изглед. Утрото беше студено; мразовит скреж гъсто покриваше поръждавялата трева, изтъпкана от нозете на съперниците.
Сър Хенри Блентхил вложи в първия си натиск всичката сила на насъбралата се у него ненавист. Той беше четиридесетгодишен, на два пъти бе участвувал в сражения и още на младини беше стоял пред дулата на пищовите на известни дуелисти.
Шпагата му с тежка дръжка засвятка като мълния и граф Елсуик, който беше преживял на този свят почти два пъти по-малко от опитния си противник, започна да отстъпва. Острието на маркиза вече докосна гърдите му и кръв опръска дантелата на долната му риза.
Правилата на дуела разрешаваха на противниците да преустановят двубоя, но Хари Елсуик упорито отметна глава и отбивайки яростните удари, засегна с шпагата си рамото на своя враг. Злобата на сър Хенри нарасна още повече. Той ставаше непредвидлив.
— Испанското нападение! — дочу той гласа на чуждия секундант и отразявайки лъжливия пристъп, малко се подхлъзна на мъха.
В същата секунда граф Елсуик се заклати на дългите се крака, издаде напред цялото си тяло и острието на шпагата му прониза гърлото на противника.
Петнадесетгодишният Робърт Станфорд не издържа тази страшна гледка. Краката му се подкосиха и като подсечено дръвче той грохна на земята в тежък припадък.
Неочаквано за граф Елсуик, който, още не беше успял да си отдъхне, отстрани към него се приближи… собственият му секундант! Хари Елсуик отстъпи в недоумение, забелязал оголената шпага в ръката на французина.
— Защищавайте се, графе! — изсъска мосю Льоглоа. — кръвта на благородника Блентхил крещи за отмъщение!
— Вие сте си изгубили ума, господин Льоглоа! Погрижете се за вашия възпитаник. Бедното момче лежи в безсъзнание и трябва да го свестите… Та стойте, дявол да ви вземе!… Ах, вие въпреки това нападате? Тогава дръжте се мосю. И бог вижда, че аз не съм искал вашата смърт!
Французинът, който си спомняше известни инструкции, сметна момента за тяхното изпълнение най- удачен: единственият свидетел беше в несвяст, а Елсуик, обезсилен от предшествуващия двубой, едва ли беше способен на сериозна съпротива!…
Зазвънтяха отново кръстосаните шпаги, изпущайки искри; закипя нов двубой. Но французинът трябваше да се убеди, че беше подценил уморения си противник: не минаха и две минути и граф Елсуик рани бившия си секундант.
Раната не беше смъртоносна, но бликна обилна кръв. Понеже не знаеше тайните намерения на французина и приписваше неочакваното му нападение на обикновена разпаленост, Хари… пожали противника си и отмахна ръка! Именно това движение очакваше мосю Шарл Льоглоа… Шпагата му блесна и предателски се заби в гърдите на Хари Елсуик. Убитият рухна, но и французинът беше отслабнал от загубата на кръв; той направи няколко крачки встрани и падна безчувствен върху къдравия мъх.
Слънцето вече залязваше, когато една стара селянка, тръгнала да краде съчки в държавната гора, зачу жално конско цвилене и забеляза четирите породисти коне, привързани в подножието на хълма. Тя се приближи, погледна към ливадата и замря от изненада. Двама мъртъвци с шпаги във вкочанените ръце лежаха на мъха и снежинките тихо се стелеха върху окървавените дантели на копринените им ризи. По костюмите и шапките, захвърлени между храстите, се виждаха галуни, разкошни пера и украшения.
Редом с окървавените трупове лежеше в несвяст красив юноша, а малко по-далеч, паднал по очи на сухия мъх, тихо стенеше още един мъж, ранен в десния хълбок. Когато старицата се наведе над него, той
