подпалват гората? Всичко това ми прилича на някаква дяволщина!
Те се покатериха по стръмния склон. Слънцето осветяваше с последните си лъчи обраслата с мъх повърхност на една скала, върху която едва личаха някакви ивици и знаци. Лорн с мъка разчете дългия надгробен надпис.
— Гробът на Бернардито!… — прошепна той.
И тримата, останали почти без сили от умора, преодоляха последното нанагорнище и видяха площадката. Но тя се оказа вече заета. Странни гости се бяха настанили тук! Сред площадката, под самия надпис, се издигаше надгробен насип, покрит с гранитна плоча. Около тази плоча беше устроен странен пир: единадесет мъртъвци седяха в най-причудливи пози над мястото на вечното упокоение на Бернардито Луис. Голите черепи доверително се скланяха един към друг, сякаш мъртъвците нещо се съвещаваха. А върху самата надгробна плоча бяха поставени бутилки и калаени канчета.
Косите на Олберт щръкнаха. Джозеф Лорн се отдръпна, Тресъл чувствуваше, че ще загуби ума си. Бързо-бързо те напуснаха площадката с веселите покойници и се прехвърлиха на издатината, откъдето се хвърляше водопадът. Наоколо мъглата се сгъстяваше. Краищата на облаците бяха озарени от кървавочервеното зарево на пожара. А в далечината, зад облаците дим, се чернееха крайбрежните носове и глухо ревеше океанът, разбивайки вълна след вълна о канарите на „Острова на мъртвите“.
На сутринта мистър Джозеф Лорн, мистър Хю Олберт и мистър Робърт Тресъл сами се учудиха на обстоятелството, че все още са живи и че страшната нощ е преминала благополучно.
При утринните лъчи на слънцето те видяха на дъното на клисурата стадо диви кози. Прогонени от склоновете на планината от пожара, те се бяха събрали на купчина край брега на ручея. Лорн се промъкна крадешком и с удар на ножа си уби едно ранено козле. Моряците запалиха огън. Това беше първото им ядене след гибелта на яхтата. След като се подкрепиха, те се измъкнаха от коритото на ручея по посока към залива и привечер се добраха до лодката си. Тя се оказа напълно запазена. Моряците дълго я оглеждаха, опасявайки се от нови коварства на враговете, и най-сетне пресякоха залива. Обезпокоени от ниско стелещия се дим от пожара, крокодилите бяха напуснали пясъчната плитчина. По пясъка имаше много яйца от костенурки. Моряците ги изпекоха и ядоха до насита.
Те се съблякоха и без да изпускат от ръце ножовете си, започнаха да оглеждат полузатъналата „Ели“. Беше при отлив и капакът на затворения люк се показваше над водата. Моряците строшиха люка с канджа и се спуснаха в трюма. Тук те намериха провизии.
— Слушай, Джо, какво мислиш ти за цялата тая дяволщина? Спим ли, или сме се отровили с ром?
Думите на Тресъл глухо проехтяха в трюма. Лорн се прекръсти.
— их искал да се намирам на хиляда мили оттук! Види се, адът е изпратил на този остров всичките си изчадия. Трябва да си плюем на петите. Предлагам да отплуваме с лодката. Ще отидем да пресрещнем шхуната на Карачиола и ще я обърнем вя шестнадесет румба. Нека дяволът има грижата за плантацията на острова на Райланд. Аз тук не съм му слуга! Според мен по-добре е десет пъти да се удавим, отколкото да прекараме още един такъв ден.
Тресъл и Олберт с радост се съгласиха. Шхуната на Карачиола, както те предполагаха, бе спряла недалеч от подводната верига рифове. Това значи шестдесет осемдесет мили разстояние. Имаше шансове за спасение.
Пратениците на виконт Ченсфилд съоръжиха лодката с платно, взеха продукти и бъчвичка с вода, направиха на кърмата платнен навес и седнаха на местата на гребците. От кабината на кормилното колело на „Ели“ Лорн донесе дневника на кораба и ковчежето с парите. Както и преди моряците нямаха никакво оръжие. Лорн се прекръсти и оттласна лодката от пясъчната плитчина. Те благополучно преминаха протока, разпънаха платното и се понесоха напред, борейки се с вълните и течението. Скоро обзетият от дима на пожара остров остана далеч и малката черупка с тримата бегълци се оказа във властта на мрачния пустинен океан…
След две денонощия плаване лодката се приближи до подводните скали. Тук, за свой ужас, моряците видяха останките на разбитата шхуна „Успех“. Като разгледаха разрушения кораб, те успяха само с много малко неща да попълнят своите запаси, но затова пък се прехвърлиха в друга една лодка, по-устойчива и по-голяма. По-нататъшното пътешествие с лодката на „Успех“ продължи почти три седмици. Запасите вече се бяха свършили, а бъчвичката с водата беше от три денонощия празна, когато на двеста мили от Игления нос един кораб, пътуващ за Западна Индия, прибра моряците.
Добрали се дотам, без никакви пари, те трябваше да се наемат на един каботажен кораб на Западноиндийската компания и да плуват още два месеца. При попътен рейс един британски кораб ги докара до Гибралтар. Едва през зимата на 1779 година и тримата моряци стъпиха най-после на английска земя в Бристол и като пасажери на пощенската карета пристигнаха в бълтънската странноприемница „Бялата мечка“. За голямо свое учудване Джозеф Лорн позна в лицето на новия собственик на странноприемницата мистър Уудро Крейг, доста понапълнял и станал още по-величествен.
Докато Хю Олберт и Робърт Тресъл отпушваха първата бутилка, мистър Джозеф Лорн, след като беше изслушал от Крейг новините, нае кеб и се отправи при своя високоблагороден патрон сър Райланд, граф Ченсфилд, адмирал на родния флот.
6
Невъзможна теснотия цареше на борда на „Африканка“. Над седемстотин спасени от робство негри се завръщаха в Конго. Чернокожите моряци на капитан Бернардито буквално прескачаха по палубата телата на своите съплеменници, когато маневрираха с платната. През целия свой път от Капщад корабът направи само две отбивания в островни заливчета, за да попълни запасите си с прясна вода. В началото на ноември 1778 година „Африканка“ взе на борда си един туземен лоцман и като премина португалските фактории в делтата, се изкачи на стотина мили нагоре по свещената река Конго. Корабът плуваше, обкръжен от цяла флотилия негърски члунове и лодки със своеобразно скроени Платна. По бреговете се простираха блатисти храсталаци и зеленееха тропически гори. От капитанското мостче се виждаха гъстолистите гори, обвити с пълзящи растения.
Самият Нгуди Мянге, властителят на обширна област, вождът на баконго, бащата на военачалника Майни-Мфуму, тръгна от резиденцията си да посрещне кораба. Под ударите на барабани, звуците на тръби и тръстикови флейти, под струнната музика на маримбо и оглушителните приветствени викове старият Нгуди Мянге прегърна преди сина си високия капитан с изтъркана триъгълна шапка. Бернардито, Антонио и Доротея слязоха на брега и съпроводени от стотици хора, предприеха на слонове малко пътешествие до свещеното езеро близо до Мбанза Конго, където се издигаше храм, посветен на царя на боговете и на всички прадеди на народа баконго.
Жреците въведоха едноокия капитан в този храм и тържествено го провъзгласиха за велик Чембу, божествен пратеник на земята, всевиждащо светло око, съкрушаващо копие, мълния на божествения гняв, могъщ баобаб и палма на пустинята.
Измъчен от продължителните почести, „великият Чембу“ се вглеждаше в тълпата черни люде със своето „всевиждащо светло око“. В края на церемонията той произнесе кратка реч, която Антонио преведе на бойците и жените. Бернардито подари на чернокожото племе част от трофейното оръжие и припасите, а след това се осведоми дали новият екипаж на „Африканка“ е съгласен да следва „великия Чембу“, докато се сдобие с други моряци. Антонио преведе на капитана, че жреците са задължили екипажа да не напуска кораба.
Най-сетне настана час на раздяла. Към бреговете на Конго се проточи дълга процесия. В трюмовете на „Африканка“ бяха натоварени слонови зъби, скъпоценно черно и червено дърво, много изделия от злато, сребро и слонова кост. Но най-чудния подарък направи на „великия Чембу“ владетелят Нгуди Мянге. По негово нареждане най-вкусните негърски майстори, които бяха изработили украшенията на царския дворец и храма, изрязаха от скъпоценни минерали изкуствено око — очно подобие на здравото око на Бернардито. Капитанът с учудване разглеждаше подаръка: като го постави в очната си кухина, той се удиви на майсторството на негърските златари: изкуственото око изглеждаше на лицето на капитана съвсем естествено.
— Хубава работа — каза капитанът.
И той се раздели с черната си превръзка на лицето.
