Понтиак. Ингилизи забравиха, че наши племена им помогнали да победят франки. Сега колонисти се събират в шайки, нахлуват в наши села, тъпчат ниви, секат ябълки, изгарят запаси от зърно, убиват деца. Те определили награда за всеки свален скалп на червенокож боец, жена или детенце. Всеки, който донася скалп, свален от глава на индианец, получава големи пари и може да купува много добри стоки — ром, барут, ножове и пушки… Бели говорят: „Добър само мъртъв индианец!“
Минала зима в долина Онондага последен път се събрал Великия съвет на шест племена. Офицер ингилизин говорил на Съвет с език на свой крал — Великия баща на ингилизи, кой живее отвъд море, далеко на изток… Той молил от нас помощ за свои войници против ингилизи колонисти. А колонисти изпратили на Съвет много големи блага, за да дадем помощ против войници на свой Бял баща. И нямало съгласие между старейшини на племена: сенеки и кайюги тръгнали по пътеката на войната против колонисти, онеги и тускарори — ротив войници на краля, а мохавки и онондаги разделили… В долина Онондага угасна огън на Великия съвет и бойци на разединени племена, деца на един народ, сега избиват един друг. Горко на измамени! Там, къде бледолики не успели счупят снопа пръчки, те лесно счупят тия пръчки една по една. „Онази, чието тяло черно“, събира сега из гори своя жътва сред бойци… Тежко ни! Казах.
Докато старият индианец говореше, целият отряд се беше събрал край огъня в колибата. Безмълвно слушаха думите на Летящия камък бойците от онондага и двамата мохавки. Антонио превеждаше смисъла на разказа на чернокожите спътници на Бернардито, бойците от африканския народ баконго…
— Разкажи ни още, о мъдри брате Летящи камък, какво става сега тук в долните води на Охайо. Ние имаме приятели в Синята долина. Отдавна ли е минал оттук отрядът на бели те бойци колонисти под командата на Кларк? — запита Бернардито стария боец.
От обясненията на Летящия камък капитанът разбра, че един отряд вирджински опълченци от армията на генерал Вашингтон, под командата на подполковник Георг Роджър Кларк, преминал с боеве по долината на Охайо преди около два месеца… Отрядът избивал индианските бойци и палил селища. Негови съгледвачи сега скитат из горите. Самият Летящ камък тези дни бил стрелян от засада именно от съгледвачи на отряда на Кларк… Щом излязъл край бреговете на Бащата на водите Мисисипи, отрядът завзел с атака кралския форт Масек близо до устието на Охайо и с внезапен удар, като форсирал река Уобеш, завладял форта и селището Винсенс. Съгледвачите на отряда достигнали до селището на Синята долина на Сребърната река, но били отхвърлени от кралските войници. В селището Винсенс, чието население се състояло предимно от французи, Кларк бил посрещнат доста дружелюбно, а някои от жителите на Синята долина оказали на неговите съгледвачи подкрепа. Поради това комендантът на форта при Синята долина държи своя драгунски гарнизон в бойна готовност и много се опасява тъкмо от своите колонисти. Ако той получи подкрепление, колонистите ги заплашва наказание.
— Как се нарича този комендант? — запита Бернардито.
— Казва се капитан Бърнс — отговори Летящият камък. Капитан Бернардито и Меджерсън излязоха от колибата.
Снегът сребрееше под лунните лъчи. От долината на Охайо едва доловимо долиташе отзвукът от бучащия водопад и от време на време се чуваше жален вълчи вой. Един от индианците онондага стоеше на стража близо до колибата.
— Спокойно ли е всичко? — запита Бернардито.
— Не, не всичко. Наблизо минават хора. Трябва загаси огън.
— Да, някой подплаши ято врани отвъд онзи хълм. Ти си прав, Бързи елен. Меджерсън, да се приготвим за срещата.
Загасиха огъня в колибата. Хората с пушки в ръка се пръснаха из храстите. В колибата остана само раненият боец сенека. В напрегнатата тишина Бързият елен долови шумолене… Две сенки се мярнаха край коритото на горския ручей и мигновено се скриха в гъсталака.
— Това индианци — прошепна Бързият елен.
Бернардито надзърна в колибата. Летящият камък отдавна се вслушваше в горските звуци. Недалеч изпръхтя катерица. Раненият индианец се понадигна, сложи длани до устата си и отговори със същия сигнал.
— Идва бойци сенека. Може мен търсят… Ще извикам дойдат в нашия лагер.
По условния сигнал на Летящия камък двама индиански бойци излязоха из храстите. Старият индианец поговори с тях и каза на Зоркото око имената им. Индианците се оказаха съгледвачи от неговото племе, които наистина търсеха из гората своя ранен земляк.
— Няма ли да ти кажат твоите приятели, Летящи камък, нещо ново за положението в Синята долина? — запита Бернардито.
— От Детройт идва насам голям отряд войници на краля, ингилизи. Води губернаторът. Отряд спирал да почива във форт Майями, а сега се спуска по долина на река Уобеш към селище Винсенс. С губернатор вървят около двеста английски войници, а пред отряд и зад него се движат индианци шавнии; те не по- малко от четири петстотин. Отряд трябва отнеме от колонисти форт Винсенс и поддържа английски капитан в Синя долина. И ако ти, Зорко око, желаеш да завариш живи твои приятели в Синя долина, то побързай: войници на три дни път от Винсенс, а бойци шавнии вече може би стигнали долина!
— Антонио, и вие, сеньор Меджерсън, не трябва да губите нито час! Сега има кой да се грижи за Летящия камък и без нас… Двамата бойци мохавки ще поведат право за Синята долина сеньор Меджерсън и неговите спътници. Нека Меджерсън незабавно предупреди колонистите в долината за готвещото се нападение. Нека те се въоръжат, изоставят жилища та си и тайно отидат да се присъединят към отряда на под полковник Кларк. Самички те не могат да се справят с губернаторския отряд, с Бърнс и индианците… А аз с моята група ще се добера до форта Масек и ще вдигна отряда на Кларк. Незабавно на път, приятели! Луната и свети Христофор ще ни бъдат на помощ!
Край нощния огън останаха за малко само индианците сенека: готвеха за път своя ранен земляк. Отрядът на белите се раздели, Меджерсън и ирландците тръгнаха към Синята долина; Бернардито и неговите спътници, водейки се по звездите, се насочиха към форта Масек…
Нощният лагер опустя. Сивият водач на гладната вълча глутница предпазливо душеше останките от колибата и засипаните със сняг главни.
2
Комендантът на форта в Синята долини капитан Бърнс седна на дъсчената маса в ъгловата стая на блокхауза. Той запали две свещи, приготви връзка пачи пера и сложи пред себе си хартия. Адютантът на коменданта, червеномустакатият сержант Уйлям Линс, следеше тези приготовления за разпит на началника си. Зад прозорците на блокхауза лежеше непрогледен февруарски мрак. Влажният, вече предпролетен вятър от юг предвещаваше топене на леда и снежни виелици.
— Доведете дезертьорите — заповяда Бърнс. Дежурният офицер лейтенант Шелтън и двама караулни въведоха в стаята трима зле облечени мъже. Единият от тях беше със стара моряшка куртка.
— Обяснете какво ви е подтикнало да дезертирате от отряда на подполковник Кларк и да се предадете на моите войници. С каква тайна цел сте направили това? Носите ли някакви книжа със себе си?
Слабият небръснат мъж с моряшката куртка направи крачка към масата.
— Отпратете излишните хора, капитане — прошепна той на коменданта.
Бърнс с учудване се вгледа в небръснатата му физиономия… Боже праведни, та това е май…
— Лейтенант Шелтън, свободни сте. Наблюдавайте селището! При най-малко подозрение — сигнал за бойна тревога! Усилете постовете около селището: Кларк е наблизо!
Когато лейтенантът с войниците излезе, дезертьорът разкопча куртката си. Уйлям Линс, адютантът на Бърнс, му подаде нож. Човекът разпори шева под левия джоб… На божи свят се появи бялото парцалче, зашито наполовина… Дезертьорът го подаде на Бърнс.
— Дявол да го вземе, Франк! Ето ти изненада! Отдавна ли си напуснал Ченсфилд? Че седнете де, момчета, мътните да ме понесат! Пристигнахте тук дяволски навреме! Кои са тия момци с тебе, Бялка?
— Това са Гримълс и Уенсли, капитане. Настигнаха ме още в Ню Йорк. Скоро трябва да довтаса и Карачиола. Уудро заповяда да се действува бързо, но… чисто …
— А как успяхте да се прилепите към отряда на Кларк, дявол да го вземе?
— Храбър боец е този подполковник на опълченците Георг Кларк. Е, и като всички храбри хора —
