постави Бърнс да седне до Планинския орел. Слугите донесоха печено еленово месо със сос, чиято тайна не би успял да изтръгне от мисис Емили и най-изкусният детектив. Димящият еленов ростбив беше поставен на отделна масичка. По домашна традиция мистър Мърей, въоръжен с дълъг нож с черна кокалена дръжка, собственоръчно пристъпи към отговорната операция.
В паузата между поднасянето на яденетата домакинът помоли Томас Бингъл да покаже на гостите няколко от фокусите на неговата питомка Микси. Индианците с мъка сдържаха смеха си, гледайки комичните кълчения на маймуната. Мнозина от червенокожите гости за първи път виждаха маймунка и я помислиха за необикновен човешки изрод. С известен страх те хвърляха поглед към зверчето, което след представлението беше затворено в клетката.
След пудинга и много силното кафе гостите преминаха в приемната. Планинският орел запали пура и с видимо удоволствие изпи една чаена чаша домашен ликьор. Ала скоро това питие, което допълни разнообразните вина и ракии, погълнати от вожда, оказа фатално въздействие върху беловласия воин. Той започна мъчително да хълца и да се оглежда наоколо. Мърей го хвана под ръка и вождът с колеблива походка, но запазвайки величие и достойнство, го последва в малката стая, предназначена за него. Заедно с негърчето Чери домакинът постави Планинския орел на дивана, покрит с губер, и го зави с одеяло.
Офицерите и жителите на селището се сбогуваха с домакините и напуснаха дома. На големия килим, постлан в гостната, захъркаха в живописни пози пийналите си индиански гости.
Капитан Бърнс, сержант Линс и лейтенант Шелтън крачеха в тъмнината към форта. Насреща им из мрака изскочи конник.
— Ти ли си, Бялка? — запита Бърнс тихо.
— Тъй вярно, капитане. Идвам при теб с бързо писмо.
Хълмът с форта смътно се открояваше на фона на вечерното небе. При моста, прехвърлен над заснежения ров, Бърнс шепнешком изрече паролата. Часовият им отвори тясната вратичка в крепостните порти. Като минаха край батареята, и четиримата се изкачиха на платото. Тук в ъгловата си стая, отделена от останалата част на блокхауза с дъсчена стена, капитан Бърнс отвори писмото. То идваше от форта Винсенс. Вестите зарадваха капитана: детройтският отряд на губернатор Хамилтън беше изминал в бърз марш над двеста мили от Майями, вървейки през гористата долина на река Уобеш. С внезапен удар той беше атакувал форта Винсенс и прогонил от него оставения там от Кларк малък гарнизон.
На капитан Бърнс се нареждаше: незабавно да ликвидира всички непокорни и съмнителни елементи от селището в Синята долина и да приготви войниците на форта за общо настъпление срещу отряда на Кларк, спрял във форта Масек, където трябва да бъде блокиран и унищожен до последния доброволец.
Двамата драгуни от Винсенс и водачът индианец, които бяха донесли в Синята долина писмото, прибавиха още, че от водопадите на Охайо към Синята долина се промъкват през горите група неизвестни ловци. Съпровождат ги двама индианци мохавки. Групата вече е наближила долината.
— Новините са интересни — замислено каза Линс. — значи, този Енох не е излъгал за връзките на фермерите на Мърей с въстаниците.
— За Енох Легерзен ли говориш?
— Да, капитане, за най-набожния квакер, менонит172, методист — дяволът не може да ги разбере към какви секти принадлежат те! Аз изпитах предпазливо всички жители на долината и всички до един са за Мърей освен Легерзен. Енох искал да се ожени за французойката камериерка в дома на Мърей, а мистър Мърей я убедил да предпочете Дик Милс. Заради това Енох силно намразил Мърей и няма нищо против да махне този Милс от пътя си. Днес аз пак говорих с него. Момъка си го бива за работа.
— Къде е сега той?
— В полунощ ще бъде на брега при Дяволския камък.
— И ти си решил да възложиш замисленото на него?
— Виждаш ли, капитане, на един от, нас, смятам на Франк, ще не ще, се налага сам да поработи, но трябва да има помощник от колонистите: ще можем върху него да стоварим всичко, ако… нещо се разкрие преждевременно. Енох е единственият момък, на когото може да се разчита. Още през лятото той ни предупреждаваше за връзките на Мърей с противника. Тези дни заплашваше да заколи Дик Милс. А днес направо ми рече, че е съгласен да рискува всичко, само и само да се добере до французката госпожица.
— Значи, работата върви добре! Линс, забеляза ли ти в коя стая оставиха Планинския орел?
— Разбира се, иначе не бих напуснал фермата на Мърей. Стаята е удобна. Под прозорците има балкон. Прозоречната рамка е двукрила и още не е закована за през зимата.
— Хайде на добър час! Операцията се възлага на теб, Франк. Помощник ще ти бъде Енох Легерзен. А вие, мистър Шелтън, незабавно пратете едно отделение за залавяне на онези ловци, които идват насам с индианците мохавки. Щом ги заловят, бъдете готови за събитията.
В шестостенната градинска беседка, отрупана със сняг, беше тъмно. През заледените стъкла, върху кръглата маса падаше слаб сноп лунна светлина. В ъгъла на извита градинска пейка се беше наместил Дик с годеницата си. Нощта беше влажна и ветровита. От запад се задаваха облаци и краят им вече досягаше белезникавата луна.
Камила топло се притискаше до гърдите на годеника си; страните й ухаеха на хелиотроп, а дъхът й намирисваше слабо на вино. Внезапно по близката пътека се дочу леко скърцане по снега и нечий тих глас произнесе: „Време е!“
Две фигури се мярнаха покрай беседката и се скриха по посока на дома.
— Кои може да са? — прошепна Дик. — али да предупредим господарите ти, Камила?
Девойката се изтръгна из здравите ръце на своя годеник и скочи от мястото си, готова да запищи от страх. Ала като съобрази, че по този начин би издала своята нощна разходка, Камила се ограничи с това, че прилепи стиснатите си пръсти към устните и уплашено клекна край вратата на беседката, като правеше знаци на Дик да последва примера й.
Но времената бяха тревожни, поведението на неизвестните в градината изглеждаше подозрително и храбрият моряк тръгна към изхода.
— Остани тук, Камила, аз ще тръгна след онези. Стой тихо, ще се върна, щом видя какво замислят.
— Да остана тук сама? — изскимтя Камила. — Ти си загубил ума си! Ох, Дик, по-добре да тръгнем заедно!
Те се измъкнаха предпазливо от беседката. Черните храсти и преспите прикриваха провиращата се двойка. Тъмният силует на къщата вече беше на около петдесетина крачки. Дик забеляза, че през прозореца на ъгловата стая зад тюленото перде се мярна слаба светлина. Трепкащото пламъче на свещ освети тавана и горната част на стените на стаята. Двете крила на прозореца зееха широко отворени… Всички останали прозорци на къщата бяха плътно затворени, със спуснати пердета, а някои дори бяха защитени с капаци. След няколко мига пламъчето угасна, тюленото перде се люшна и нечия тъмна фигура тромаво се измъкна през прозореца. След нея последва втора…
Вторият внимателно оправи пердето и предпазливо затвори прозореца. Двамата нощни пришълци минаха крадешком през терасата до заледения каменен водосток, скочиха от него и тръгнаха по оная пътечка, където между снежните преспи се бяха притаили Дик и Камила. В този миг луната отново се показа иззад облаците и в един от гостите Дик разпозна Франк Вилърс, който неотдавна беше дезертирал при Бърнс от отряда на Кларк.
Когато вторият човек се изравни с пряспата, Камила трескаво се вкопчи в ръката на годеника си; пред нея по пътечката се мярна позната фигура. Това беше неотдавнашният кандидат за ръката й — Енох Легерзен, човек мрачен, зъл и същевременно много набожен. Камила се страхуваше от Енох още от първия миг на запознанството им и само вроденото кокетство й беше попречило веднага да отхвърли ухажванията на мистър Легерзен. Франк Вилърс и Енох Легерзен бързо се скриха навътре в градината.
— Позна ли втория? — прошепна Дик.
— Мили, те навярно са идвали да ме отвлекат. Вторият беше Енох Легерзен. Колко е страшно, Дик!
— Виж какво, Камила: работата не е чиста. Може би ти си права, а може и друго нещо да са си наумили. Енох е от богато семейство, не за да краде се е вмъкнал той заедно с онзи дезертьор в чуждата къща. Върви разбуди мисис и по-скоро всичко й разкажи, а аз ще се опитам да проследя онези двамата.
Колкото и боязлива да беше Камила, трябваше да се раздели със своя защитник. Дик съжали, че не
