носи със себе си друго оръжие освен моряшкия си нож в ботуша, но не биваше да се губи време. Той се спусна по следите на нощните гости, оставени върху снега, а Камила, препъвайки се, тръгна бавно към задната врата на къщата.
Снегът, струпан на вратата, изскриптя под кожената обувка на Камила и в същото време тя забеляза движение по откритата веранда. Някой шумно се привдигна и пристъпи срещу девойката. От страх Камила клекна. Когато най-сетне се осмели да вдигне очи, тя с облекчение се прекръсти.
Негърът Самюел Хопкинс триеше с една ръка сънливите си очи и в другата държеше ловна пушка; той беше застанал на площадката като полупиян, внезапно изтръгнат из глъбините на най-упоителни сънни видения.
— Сам, вие тук спите, а в къщата става бог знае какво!… — заговори съобразителната мадмоазел Льоблан, като бързо премина от отбрана към настъпление. — аз ви будих, будих, а вие и не мислите да се събуждате! В къщата имаше крадци, разбирате ли — крадци, и аз изтичах да видя къде сте. Ей сега преди малко двама изскочиха от прозореца и избягаха в градината, чувате ли? И това ми било пазач! Изпусна крадците!
Очите ми да изтекат, Камила, ако съм спал! Нито за минутка не съм дремнал дори, уверявам ви, нито за една минутка. Попадна ми в окото малка снежинка и заради това си го търкам. През цялото време ходех по верандата и едва преди една секунда приседнах. Никакви крадци нямаше тук, вие просто се шегувате със стареца, Камила! Вървете си по-скоро да спите и от нищо не се бойте, щом охраната на къщата е възложена на Самюел. Когато от Англия пренасях на господарите книжата, които ми предаде мистър Томпсън, аз имах много повече грижи! И знаете ли какво ми рече мистър Мърей в Нови Орлеан? „Ти, Сам — рече той, — направи това по-добре, отколкото аз самият бих могъл да го направя.“ Да се продъня на това място, ако мистър Мърей не ми рече тези думи! В къщата винаги е спокойно, когато Самюел Хопкинс караули на верандата.
Негърът дълго още продължи тази убедителна реч, като се обръщаше към най-близкото дърво, защото Камила вече барабанеше с юмручета по вратата. За нейно учудване вратата се оказа незаключена. През тъмния коридор девойката пъргаво изтича на горния етаж.
Беше вече към два часа през нощта. В къщата царуваше гробна тишина, но от кабинета на господаря се чуваха тихи гласове. С туптящо сърце Камила почука. Толкова беше страшно да обяснява на господаря!
Мърей се приближи до вратата и пусна Камила да влезе. Запъвайки се, тя разказа подробно за нощното произшествие, но премълча за разходката до беседката. Господарят се разтревожи.
— В коя посока се отдалечиха, Камила? И уверена ли сте, че това наистина са били Енох Легерзен и човек от форта?
— Ами че попитайте Дик… — Осъзнала грешката си, Камила прехапа непредпазливото си езиче.
— Тъй, значи, и Дик е бил в градината! А къде е той сега?
— Ах, мосю Мърей, не мислете нищо лошо за Дик!
— За това трябва да мисля не аз, а вие, Камила! Но все пак къде е вашият Дик Милс?
— Той тръгна след крадците, мосю!
— Нашият пазач Сам този път струва ми се, че се поизложи. Благодаря ви, Камила! Кажете на Томи Бингъл да дойде при мене. Еми, имам някакво лошо предчувствие… Разбуди сеньора Естрела, облечете децата и се пригответе за всякакви изненади… Какво става там пак?
Негърчето Чери се вмъкна в кабинета. Бузите му бяха посивели от страх.
— Маса Алфред — прошепна то, — ходих да нагледам индианците, както заповядахте. Сега един излезе в градината, всички други са се напили и спят. Но изпод вратата на малката стая в гостната тече, вижте какво.
Негърчето протегна ръка към Мърей. Цялата длан на момчето беше изцапана с лепкава, още незастинала кръв… В този миг от дъното на заснежената градина едва чуто долетя гръм от самотен пищовен изстрел.
Най-младият от индианските гости на Мърей, Сребристата лисица, таен телохранител на вожда на племето през време на поход и лов, се държеше на трапезата на Мърей по-държано от другите индианци и пи по-малко силни питиета от другарите си. Когато домакинът отведе Планинския орел, младият боец стана от трапезата и отиде след вожда в малката стая. След като се убеди, че в нея може да се влезе само през трапезарията покрай другите индианци, Сребристата лисица се успокои и щеше да направи чест на домашното питие, ако бутилките и гарафите на масата вече не бяха празни! Много скоро гостите се разотидоха, масите бяха раздигани и подът постлан с губери и кожи. Сребристата лисица поседя край загасващата камина, след това лекото опиване надви и него: но той не легна, а остана да седи пред огъня, със скръстени на гърди ръце и ниско отпусната глава. Така премина полунощ. В дома нищо не будеше тревога. Сребристата лисица се облегна на стената и вече престана да се бори със съня.
Той не можеше да определи дълго ли беше спал, когато до замъгленото му съзнание достигна слаб звук от предпазливо затваряне на прозорец. Боецът се отърси от съня си, безшумно се привдигна и започна да се вглежда през прозореца: дали белите не готвят някакъв капан на индианските си гости? Внезапно през най-близкото прозоречно стъкло той забеляза две сенки, които се плъзнаха по откритата веранда. Край другия прозорец двамата се спряха за малко и Сребристата лисица за миг различи при лунната светлина два непознати мъжки профила… Боецът се измъкна от трапезарията, премина тъмните коридори с водещата нагоре стълба и като отмахна мандалото, погледна от вратата. Навън беше влажно, ветровито и топло, между бързо летящите облаци надзърташе луната. Индианецът долови тихи, отдалечаващи се стъпки: някой тайно се промъкваше през клоните на храстите в градината. Сребристата лисица се плъзна покрай спящия пазач, скочи от стъпалата на задната врата и заобиколи верандата. Пресни следи на двама души, обути в меки кожени обувки… От заледения водосток следите преминаваха в градината… Индианецът се скри зад едно дърво и изчака няколко секунди: дочу му се неуловимо тих шепот в храсталака… след това изплашена въздишка; май на жена… При лунната светлина се мярнаха две сенки. Ето те вече се разделят… Ето женската фигура се примъква към къщата, а мъжката крадешком изчезва в храстите…
Сребристата лисица видя как на верандата се пробуди негърът пазач, как жената от градината се приближи до негъра… Боецът разбра, че жената се кара на пазача и говори нещо за крадци в дома… Сребристата лисица се затича след дебнещия мъж. На лунната светлина той лесно различи, че непознатият е обут в тежки ботуши и се промъква по двойната прясна следа, оставена от меките кожени ботушки, идващи откъм водостока… Значи, непознатият също следи онези двама, които се бяха мярнали на верандата?… Ето и оградата на градината… Внезапно съвсем близко индианецът дочу кратък шум от борба… Той се хвърли в снежната пряспа и в същия миг иззад най-близкия храст сухо изплющя пищовен изстрел. Сребристата лисица падна с пронизана гръд в снежната пряспа…
Капитан Бърнс заповяда целият гарнизон на форта да се вдигне безшумно на бойна тревога. Дежурните тихо будеха войниците. В тъмнината се разнасяха глухи ругатни, скърцане на амуниции и тракане на щикове. Гарнизонът се построи на платото. Бърнс се приближи до амбразурата в стобора от греди и погледна навън. Селището беше потопено в мъгла. На края на гората в долината тлееха огньовете на индианския лагер. Зимният дъжд се засили. Влажен вятър люлееше дърветата. Всичко беше спокойно.
— Май че войниците може да се върнат в блокхауза, но да не снемат амуницията! Оръжието дръжте готово. Артилеристите да стоят край топовете, да се усилят наблюдателните постове — разпореди се Бърнс и отиде в ъгловото си жилище.
Тук гореше печка и Франк Бялката, вече успял да се преоблече в новичък мундир, грееше на огъня чисто измитите си ръце. В ъгъла на стаята, хванал главата си в силно стиснатите юмруци, седеше тромавият Енох Легерзен, облечен също във войнишки мундир, който сковаваше движенията му. Под леглото на капитан Бърнс се валяха два чифта измачкани, мокри и кални мъжки дрехи — куртки, панталони и ризи. Маншетът на синята моряшка куртка, изтъркана и избеляла вече, беше покрит с тъмнокафяви петна. С носа на ботуша си Бърнс ритна този ръкав под леглото; висналото от леглото вълнено одеяло спусна по- надолу…
Капитанът погледна въпросително Франк:
— Вече мина повече от час, откакто сте се върнали. Засега всичко е тихо. Сигурно ли е свършена работата?
— Всичко е наред. Вчера, преди да тръгнем от фермата, сержант Линс отмъкна една вещ, която през нощта ни оказа превъзходна услуга. Тя веднага ще се хвърли в очи на индианците… Бъди спокоен,
