капитане, тази тишина дълго няма да продължи!
Бърнс погледна часовника си. Скоро щеше да се развидели. Капитанът сложи ръка на рамото на Легерзен.
— Енох, време е да си вървите! Щом започне суматохата, грабвайте онази особа от нейната стая и я довлечете при нас, в блокхауза, защото в селището трудно ще мога да гарантирам вашата безопасност. Връзките на колонистите с враговете се потвърждават. Селището в Синята долина ще бъде унищожено. Действувайте по-мело! Желая ви успех!
Колонистът Легерзен се сблъска на вратата с червеномустакатия сержант.
— Какво има, Линс? — запита комендантът на форта влезлия.
— Разрешете да доложа, капитане. Неизвестният отряд, който заповядахте да заловим, е обкръжен в гората. Двама индианци мохавки са довели в долината шестима англичани. Те са залегнали и се отбраняват със стрелба.
— Франк, вземи подкрепление от един взвод драгуни, залови тези непознати и ги докарай във форта по-бързо… Сержант Линс, конният патрул на мястото си ли е?
— Патрулът с лейтенант Шелтън стои до моста над потока.
— Отлично. На Шелтън е заповядано незабавно да вдигне на крак индианския лагер, щом в дома на Мърей се зачуе шум. Бързайте, господа! Започнат ли събитията, всички войници до един трябва да си бъдат в крепостта. Индианците сами ще се справят!
— Господин капитан, има още едно съобщение. Секретният пост край оградата на фермата на Мърей е заловил един подозрителен субект и е застрелял един индианец. Двамата са се промъквали подир Франк Вилърс и Легерзен, когато те са се връщали от градината, след като са изпълнили вашето нареждане.
Франк Бялката спря на прага:
— Промъквали са се подир нас ли, Линс? Това е много мръсно. Къде са ги заловили?
— Досам градинската ограда. В секрета са били нашите момчета — Уенсли, Гримълс и един сигурен момък от нашите войници. Те са повалили индианеца, а белия юнак са спипали, когато вие с Легерзен вече сте се били прехвърлили през потока.
— Установихте ли какви хора са?
— Разбира се. Индианецът е един от гостите на Мърей. Тялото му просто засипахме със сняг: когато индианците го открият, всичко наоколо вече ще гори и още един индиански труп само ще подлее масло в огъня…
— Ами онзи, вторият, когото сте заловили, от колонистите ли е?
— Той е Дик Милс, бившият моряк. Вече е в карцера, капитане.
Младият индианец мохавка първи забеляза приближаващата група спешени драгуни. Меджерсън закри с ръка очите си от лунната светлина и се вгледа в мрака. Покрай коритото на замръзналия ручей растяха гъсти шубраци от ниски върби и брезови храсти. Голите вейки едва се поклащаха и при лунната светлина слабо проблясваха щикове на пушки. Прегракнал глас наруши тишината:
— Ей, излизай на светло! Горе ръцете! Предайте се, вие сте обкръжени!
— Това са войници — прошепна Меджерсън на своите спътници ирландци.
— Не отговаряйте с огън! Отстъпваме към реката. Там ще се скрием в една пещера и ще се отбраняваме. А вие, приятели — обърна се Меджерсън към индианците мохавки, — постарайте се незабелязано да се изплъзнете и да се доберете до селището на Мърей. Предайте му думите на Чембей… А сега — прибежки към онези храсти над рекичката, след мен! Ще задържим войниците и индианците ще се промъкнат в селището.
…Неравният бой на шестимата храбреци с кралските драгуни продължи до съмнало. Прикрили се в пещерата над речния бряг, ирландските „синове на свободата“ се отбраняваха със стрелба от напиращите войници. Призори Меджерсън беше ранен. Патроните бяха на свършване. Немалко войнишки трупове се валяха под речния скат. Но враговете ставаха все повече! От форта пристигна нов отряд с пресни сили; Франк Вилърс, новият сержант и доверено лице на капитан Бърнс, доведе подкрепления на обсаждащите.
— Капитанът заповяда всички да бъдат хванати живи — предупреди той своите войници. — за залавянето им обявявам награда.
— Братя! — Меджерсън изтри потта от челото си и изпълзя от пясъчния бруствер. — човече не ще можем да удържим. Останаха само шест патрона. Да накараме врага с кръвта си да плати за нашия живот. Да живее свободата! Напред!
Насреща им затрещяха изстрели. Стиснали пушките си за бой с нож, пришелците се втурнаха по снега право срещу войниците. Драгуните не успяха да напълнят отново пушките си и върху леда на горския ручей закипя ръкопашен бой. Тук, в глухата гора, шепа ирландски селяни, дошли отвъд морето, рамо до рамо с английски работници се биеха за волния живот и независимостта на американските колонисти. Кръв и барутен дим покри чистия речен снежец… Но твърде неравни бяха силите в тази битка. Трима от пришелците лежаха мъртви на снега; останалите вече хъркаха и се дърпаха от ръцете на войниците, които ги бяха пленили. Половин взвод драгуни паднаха на полесражението няколко ранени стенеха и псуваха. Скъпо заплати капитан Бърнс за залавянето на полуживия Меджерсън и на двамата оцелели „синове на свободата“…
Връщайки се обратно по пътя към форта, Франк Вилърс изведнъж подсвирна и закрещя в лицето на стареца:
— виж ти среща! Познавам ви, мистър Арчибалд Стейбълд, „шотландски клерк“ от Бълтън, същия Елиът Меджерсън, предводителя на бълтънските разрушители на машините! И все пак не някой друг, а сам Франк Вилърс, който някога ви изтърва на улицата, сега поправи своя пропуск! А утре пак той ще помогне на гарнизонния палач да ви окачи на бесилката!
3
Синът на вожда на шавниите, Сивата мечка, се събуди преди разсъмване със силно главоболие и не можа веднага да разбере къде се намира. Върху килима, постлан сред гостната, спяха, натъркаляни един до друг, индианските бойци. В камината догаряха последните главни. Сивата мечка се измъкна от дълбокото кресло и натъпка лулата си с тютюн.
По странния шум и глухите стъпки по стълбата той разбра, че домакините не спят. Скри лулата в джоба си и разбуди друг един боец — прерийния вълк.
Шумът в къщата изглеждаше подозрителен. Сивата мечка извади свещта от стенния свещник, запали я и се приближи до вратата на съседната стая. Мокасините на индианеца стъпиха върху нещо лепкаво. Пламъчето на свещта се отрази в тъмночервената локвичка под вратата. С предупреждаващ вик Сивата мечка отвори вратата.
На застлания с губер диван лежеше мъртвият вожд на шавниите. В гърдите на Планинския орел стърчеше тесен дълъг нож с черна костена дръжка. Снощи на вечерята този нож беше в ръцете на домакина… На вратата вече се тълпяха разбудените индиански бойци.
Лицето на осиротелия син — сивата мечка, се беше вкаменило от мъка и силен гняв. Но не беше време да се отдава на печал. Бащата и вождът загина. Опасност беше надвиснала над всички. Хитроумният бял измамник беше примамил цвета на племето в своето леговище: трябваше да се измъкнат от коварната засада и да отмъстят на убиеца.
Сивата мечка заповяда на бойците да вземат оръжието и да вдигнат трупа на бащата от окървавеното ложе. Прериен вълк изгреба цялата жарава от камината; индианците изсипаха на пода малко барут, скъсаха пердетата, счупиха няколко стола и раздухаха главните. В този миг по стълбата се чуха стъпки и някой тласна вратата на гостната. Томахавката на Сивата мечка изсвистя във въздуха. Кратък стон се разнесе зад открехнатата врата и нечие тяло тежко се строполи на пода. Прерийния вълк преобърна масата и затвори с нея входа за коридора. Пламъкът вече се изви към тавана.
Сивата мечка очакваше засада в градината под прозорците. Той изведе бойците от гостната в трапезарията и събори стъклената врата на верандата. Индианците се пръснаха край перилата и дадоха залп по най-близките храсти. Пазещият в градината Самюел Хопкинс видя в прозорците отблясъка на пожар и изплашен изтича по посока на залпа. Сивата мечка го помисли за атакуващ враг. С нож под сърцето
