негърът падна в снега край верандата. Бойците изнесоха тялото на убития вожд, прибягаха с него през площадката и се втурнаха в конюшнята. Двамата коняри негри паднаха мъртви под ударите на томахавките. Сивата мечка качи тялото на Планинския орел напряко на коня. Прерийния вълк и останалите бойци се метнаха на неоседланите коне и в бесен галоп прелетяха през моста. Сивата мечка реши, че е успял да надхитри белите убийци. Ездачите задържаха конете си и започнаха да се съвещават как да заобиколят селището, за да не попаднат под куршумите на колонистите и по-бързо да се съединят с бойците от лагера.
В това време от задния двор на фермата се разнесе самотен изстрел. Някакъв конник в драгунски мундир, прикрепвайки на седлото пред себе си увита в плащ жена, се понесе през вратата на фермата към брега на потока и изчезна по посока на форта.
В прозорците на селището заблещукаха светлини, над покрива на дома на Мърей се извиха пламъци. Под порива на вятъра искрите засвистяха и се посипаха върху заснежените корони на дърветата. Сивата мечка кресна и индианците полетяха покрай селището към лагера на края на гората. Но те не препускаха дълго. Срещу Сивата мечка по двата бряга на Синия поток вече се носеше лавина от индиански бойци, на които лейтенант Шелтън беше съобщил за кървавото злодеяние. Под първите лъчи на зората индианците видяха младия вожд, който препускаше към тях с тялото на Планинския орел.
Пронизителен боен индиански вик се разнесе далеч над заснежената долина. Сивата мечка предаде тялото на баща си на двама други бойци, свали от рамото си бащината карабина и разтърсвайки я във въздуха, хвърли стотина бойци начело с Прерийния вълк към селището, а той самият поведе останалите да обкръжат къщата на убийците. Но сред горящите постройки на фермата индианците намериха само трупа на негъра под верандата и убитите в конюшнята коняри. Някъде навътре в градината индианците откриха и измъкнаха из снега тежко ранения с куршум в гърдите и полузамръзнал боец Сребристата лисица. В това време покрай брега на Синия поток летеше нагоре по долината един кабриолет и няколко конници.
Бойците се нахвърлиха върху опустялата ферма, предавайки на огън и разрушение всичкото живо и мъртво имущество на белите злодеи.
След половин час гореше и цялото селище; само хълмът с военния форт си оставаше затъмнен и безгласен.
С един поглед върху изцапаната е кръв ръка на момчето Мърей се досети, че някой от индианците е паднал жертва на тайните зломишленици, забелязани от Дик. Той заповяда на слугите си тихичко да изведат от къщата децата, да впрегнат колата и да тръгнат към чифлика на Уент, а сам реши да дочака завръщането на Дик, за да може с негова помощ да разобличи злодеите пред индианците.
В това време от гостната стая се дочу трясък от чупене на мебели. Мърей слезе по стълбата… Нима шавниите вече са открили нещо? И кой е станал жертва на злодейството? Ранен ли е той, или убит? Може би индианците все пак няма да се оставят да бъдат заслепени от гняв и не ще останат глухи към гласа на разума?
Господарят на дома натисна вратата към гостната. Пламъците на пожара в първия момент го заслепиха и в същия миг плъзгащ се удар от нещо остро го засегна в главата. Той се отдръпна, хвана се за слепоочието и загуби съзнание. Негърчето Чери надзърна от горната площадка и видя своя господар проснат на пода. От гостната нахлуваше дим, чуваше се звън на счупени стъкла и тропот. Когато от верандата се разнесе пушечен залп, Чери като кълбо се търколи по стълбата и се наведе над Мърей.
Мистър Алфред се размърда. Кожата край сляпото му око беше раздрана, бузата и ухото — разсечени. Негърчето хвана Мърей и го повлече към стълбата. На вика на момчето притича Камила.
В същия миг се хлопна врата откъм коридора и на прага се показа мъж в драгунски мундир. Камила извика, като позна Енох Легерзен, и се опита да избяга нагоре по стълбата. С един скок Легерзен я догони, грабна я на ръце и я изнесе през задния вход. В храстите стоеше оседлан кон. С девойката на ръце, Енох Легерзен скочи на седлото и пусна коня в галоп. Томас Бингъл, който изтича при шума с ловджийска пушка в ръце, стреля след него. След това заедно с негрите Том помогна да настанят в кабриолета децата и жените, да сложат в него безчувствения Мърей и да потеглят към жилището на Уент. Десетина слуги негри препуснаха след кабриолета.
…Чифликът на Едуард Уент се намираше на две мили от селището, нагоре по течението на Синия поток. Той беше най-отдалеченото жилище в долината и от предпазливост Уент беше построил конюшнята си като укрепен блокхауз. Скована от цели кедрови и дъбови трупи и заобиколена със стобор от греди, тази конюшня крепост можеше да служи за сигурна защита срещу леко огнестрелно оръжие. В нея именно се скриха всички жители на долината, оцелели след стремителната атака на индианците срещу селището.
Вече цяло денонощие прекарваха обсадените в своето убежище и издържаха една след друга шест атаки на индианските бойци. На огневите процепи амбразури се сменяха най-добрите стрелци ловци на селището; в дъното, край здраво скованата стена, се подслониха жените и децата на защитниците на блокхауза. Мистър Алфред Мърей, с превързана глава, разказа на другарите си за случилото се през нощта в неговата ферма. Никой от колонистите не се съмняваше, че подлата провокация е устроена от коменданта на форта: за да бъдат унищожени жителите на селището, задето съчувствуват на каузата на американската революция, той е организирал убийството на Планинския орел и е насъскал индианците срещу колонистите.
Второто денонощие от обсадата започна за защитниците на блокхауза спокойно. Уент не се доверяваше на настъпилата тишина; при първите слънчеви лъчи той се приближи до дървения стобор и се вгледа в прозорците на собствената си къща, която отстоеше на сто и петдесет ярда от блокхауза. Той забеляза, че отвътре някой със сила изби прозоречната рамка. В следния миг падна и втората рамка.
— Противникът се разпорежда в къщата ми! — викна Уент на Мърей. — гледайте, мистър Алфред, по прозорците се появиха войници и топове. Какво значи това?
— Това значи — спокойно каза Мърей, — че Бърнс е решил да се откаже от своя неутралитет, защото индианците не се справиха с нас. Топовете може да са взети само от форта.
— Те викат към нас нещо от прозорците. Вслушайте се, Фред…
Мърей и мосю Вилие погледнаха през южната амбразура. Зад ъгъла на къщата на Уент бавно се показа бял флаг на прът. След този символ на примирие се появи конник. Обсадените познаха лейтенант Шелтън.
— Обръщам се към защитниците на блокхауза от името на английското командуване! — викна той. — колонисти от селището на Синята долина! Във вашия блокхауз са се укрили изменници, които са влезли във връзка с армията на врага. Тези изменници са убили индианския вожд, за да предизвикат кръвопролития. Ние заловихме шпионина на Мърей, Дик Милс, който се опитваше да се промъкне към отряда на Кларк във форта Масек. Пленена е и днес ще бъде разстреляна една група от разузнавачи на Кларк. Това са бунтовници, които наричат себе си „синове на свободата“. Техните водачи индианци, изпратени за свръзка с престъпника Мърей, са убити в гората от нашите индиански съюзници. Няма откъде да очаквате помощ! Апелирам към вашето благоразумие и искам да се предадат на командуването виновниците за клането в селището — Мърей и Уент. На всички останали колонисти, укрили се в блокхауза, гарантирам защита от войниците и индианците. Давам ви половин час, за да арестувате и предадете двамата престъпници.
— Едуард — каза Мърей на своя приятел, — нашата конюшня няма да издържи и един час под топовен огън. Ние трябва да отидем при тях, иначе те ще разстрелят децата.
— Съгласен съм да отида, Фред — отвърна Уент, — но трябва да вземем мнението и на останалите.
— Приятели мои — обърна се Мърей към защитниците на крепостта, — всички вие чухте думите на английския офицер. Блокхаузът нима да издържи артилерийския огън. Англичаните нямат никакви улики против мен и Уент. Те не могат да ни убият без законен съд. Бърза помощ от Кларк не можем да очакваме: неговите разузнавачи са в плен на Бърнс. Предлагам да спечелим време и за тази цел да приемем тяхното искане. Вашето мнение, мосю Вилие?
— Аз се присъединявам към мосю Мърей — каза французинът. — Главното е да спечелим време. Ако отхвърлим искането на англичаните, това ще доведе до незабавно унищожение на блокхауза.
— Мистър Фред, в такъв случай и аз ще дойда заедно с вас — раздаде се внезапно звънък детски глас. — аз не желая спасение с цената на вашия живот.
Всички изумено се обърнаха. Малкият Диего Луис, запасал колан с кортик, стоеше сред блокхауза с гордо вдигната глава.
— Или ще се сражаваме, или аз ще отида при англичаните заедно с вас — каза той на Мърей. — вие да
