в графството Съмърсет, на прочутите минерални бани на курорта Бат. Посетителят беше поканен в доста разкошния кабинет на мистър А. Кремпфлоу и видя картичката си в ръцете на един възрастен, контешки облечен мъж, разположил се в масивно кресло. Към високото научно звание, обозначено на картичката, мистър Кремпфлоу явно остана съвсем равнодушен.
— Синьор — заговори посетителят, — корабът „Сент Марко“, пътуващ от Хамбург за Венеция, стои второ и, уви, последно денонощие в Бълтън. Едва днес узнах от нашия капитан за съществуването на кантората на мистър Крейг. По съвета на капитана посетих пристанищната кръчма „Утробата на кита“, но сегашният й собственик, мистър Уйлям Линс, ме препрати тук. За съжаление мистър Крейг, както научих, отсъствува.
— Аз съм най-близкият му съдружник. Можете да изложите работата си пред мен. Предполагам, че ще я уредим бързо, за ваше най-голямо удоволствие, доктор Томазо Буоти. — гласът на мистър А. Кремпфлоу звучеше малко пресипнало и не се отличаваше с приятен тембър.
През последните години аз обходих няколко страни в Европа — поясни посетителят. — сега се връщам от Германия. Целта на моите пътешествия е издирването на едно лице… Кажете ми, бюрото ви приема ли такъв род поръчки?
— Бюрото приема всякакъв род поръчки, ако клиентът бързо покрива разноските.
— За покриване на разноските ми се искаше да поговорим в края на нашия разговор… На вас, синьор Кремпфлоу, не ви ли се е случвало да чуете името Джакомо Мола?
— Мене ми се случва да чувам толкова много имена, че главата ми би се пръснала, ако речех да ги запомням — изящно се изрази съдружникът на мистър Крейг. — Какъв е този Мола и по каква причина го преследвате?
— Вие неправилно изтълкувахте думите ми, синьор. Аз търся Джакомо Мола не за да му навредя, а напротив, да го направя наследник на огромно състояние. Достатъчно е да ви кажа, синьор Кремпфлоу, че онзи, който само би посочил местонахождението на Джакомо Мола или на преките му наследници, ще получи от лицето, което ме е упълномощило да водя тези издирвания, десет хиляди италиански скуди…
Лицето на мистър Кремпфлоу стана по-приветливо.
— Готов съм да заложа главата си, че жив или мъртъв, Джакомо Мола, където и да се намира, ще ви бъде представен, щом нашата фирма се заеме с издирването. Позволете ми да узная, дакт178, що за персона е толкова заинтересована в тази работа?
— За съжаление това аз нямам право да открия, иначе ние отдавна бихме прибягнали към съобщения във вестниците. Моят високопоставен покровител желае…
— Дайте си ръката! — нетърпеливо прекъсна Кремпфлоу доктора. Десетте хиляди скуди, които въодушевиха мистър Кремпфлоу, не го направиха по-вежлив. — кантората приема вашата поръчка. Взимам я в собствените си ръце. Какви данни за синьор Джакомо Мола можете да ми съобщите? Имате ли у вас неговия портрет?
Доктор Томазо Буоти извади от портфейла си и подаде на своя събеседник един миниатюрен овален портрет, рисуван върху емайл. Миниатюрата изобразяваше красива жена, притиснала буза към личицето на петгодишно момче; момчето имаше упорита устица и тъмни очи. Обшитата с дантели яка на блузката откриваше шията и над лявата ключица на детето тъмнееше голяма бенка.
— Синьор Джакомо с майка си, синьора Франческа Мола, някога знаменита тосканска певица. По-късен портрет на синьор Мола за съжаление не е запазен.
— Ей, Слип! — викна Кремпфлоу, като открехна вратата към съседното помещение.
— Тук съм, сър!
От съседната стая се появи мистър Слип, възпълничък мъж с миши очички.
— Слип, вземете моята двуколка и след половин час ми доведете тук оня… мистър Бингъл, знаете от… сивия хотел. Нека да вземе със себе си акварелни бои и четки.
Пратеникът на мистър Кремпфлоу с кимване даде знак, че е разбрал и излезе от кабинета с бодър тръс.
— Разкажете, дакт, всичко, което е известно за Джакомо Мола.
— До петгодишната си възраст той е живял заедно с майка си във Венеция, в двореца на граф Паоло д’Еляно. В 1743 година синьора Франческа Мола е напуснала това палацо. Но, синьор, по-нататъшни сведения мога да ви дам само под най-строга тайна. Джакомо Мола, изглежда, се чувствува жестоко оскърбен и може би съзнателно се крие от особата, която е толкова заинтересувана от неговото издирване. Най-малката непредпазливост може да погуби плодовете на цялата ми грижлива предварителна работа…
Доктор Буоти разказа на събеседника си всичко, което в продължение на дълги години беше успял да изясни за съдбата на Джакомо, майката и втория му баща. Но името на лицето, заинтересувано в Издирванията, засега той не назова. Докторът откри на събеседника си за своето познанство с втората майка на Джакомо — Анжелика Чени. Съдружникът на мистър Крейг изслуша доктора с оня израз на презрително превъзходство, с който модните лекари изслушват роднините на пациента.
— Позволете да запитам, а намерихте ли в Бълтън вашия стар познайник доктор Грейсуел?
— Август е неблагоприятно време, синьор Кремпфлоу, за градски визити: Рандолф Грейсуел, уви, е заминал на почивка в Нормандия. Оставих му само едно кратко писъмце и визитната си картичка.
Мистър Слип въведе в кабинета ново лице. Това беше един възрастен мъж с болезнен вид. Мистър Кремпфлоу, без да предлага стол на новия си гост, му връчи миниатюрата и поръча веднага да изготви от нея акварелно копие, а след това да го повтори с маслени бои.
— Боже мой, това ще отнеме твърде много време! — възкликна синьор Буоти. — лед три часа аз трябва да бъда на борда на „Сент Марко“. Довечера той вдига котва.
— Не се безпокойте, акварелът ще бъде готов за един час, а масленото копие може да се направи от акварела. Бингъл, пристъпвайте към работа.
— Какъв изумителен портрет върху емайл! — промърмори художникът. — Маниерът на Винченцо Кардозо.
— Радвам се, че попаднах на познавач! Вие не сте се излъгали: това наистина е работа на споменатия от вас милански майстор. В изкуството да се рисува върху емайл и камеи не познавам равен нему!
Увлечен в разговора със своя италиански гост, Алекс Кремпфлоу не забеляза с какво вълнение художникът се взираше в портрета. Острото око на живописеца веднага различи познати черти: в ателието на своя италиански учител, художника Албертино Вители, младият Джордж Бингъл беше видял множество рисунки, изобразяващи тази синьора в профил и три четвърти, на фона на розовите градини на Равена, в римски карнавални одежди, в оперни роли и домашни дрехи… Джордж помнеше и лицето на това дете. То също се повтаряше в многобройните скици и етюди на Албертино. Майсторът беше казвал на Джордж, че младият Джакомо бил незаконен син на граф Паоло д’Еляно…
В чертите на момчето върху емайла, детско нежни, вече прозираше характерът. И колкото по- внимателно се вглеждаше Джордж з това лице, толкова по-явно се открояваха в него чертите на друго познато лице — чертите на лорд Ченсфилд… Невероятно, но… от портрета се взираше в Джордж детското лице на сър Фредрик Райланд! Ето я и бенката над ключицата… У милорда тя е кафява, досам шията… Ето очертаващата се гърбица на носа… Дори в очите на детето от портрета имаше същото напрегнато недоверчиво, жестоко упорито изражение… Мигар капризната съдба беше открила на Джордж нова неочаквана тайна?
Джордж работеше като в мъгла, но възбудата, която беше обхванала художника, не пречеше, а му помагаше да изпълни задачата. След час и половина акварелното копие беше готово и синьор Буоти с изумление се загледа в него. То беше изключително точно и само лицето на момченцето изглеждаше в копието по-възрастно. На мистър Кремпфлоу се стори дори нещо познато…
— Вие също сте голям майстор, мистър Бингъл — проговори доктор Буоти убедено.
След като стисна студената ръка на художника, той уви своя емайл, прибра го в портфейла си и сбогувайки се на прага с мистър Кремпфлоу, тихо му каза:
— Съобщавайте ми за хода на Издирванията на адрес: „Венеция, двореца на граф д’Еляно, библиотеката.“ В случай на нужда можете да известявате и на преподобния отец патер Фулвио ди Грачиолани на същия адрес. Той е духовник на графа и също като мен полага усилия за издирването на посоченото лице. Сбогом, господа!
В мозъка на Джордж Бингъл адресът се запечати така, сякаш го бяха издълбали на гранитна плоча.
