изток небето зааленя, ниските краища на облаците на хоризонта просветляха.
— Сега ще изгрее луната. Бризът вече измени посоката си и се усилва. Прибавете още платна!
Първият помощник на Брентли се изкачи на капитанското мостче. Беше много тихо и целият екипаж на „Орион“ чу неочаквания вик на дежурния от височината на марса:
— Вдясно по курса кораб без светлини!
— Може би това е нашата ескадра? — запита помощникът Брентли.
— Не, корабът се приближава от юг. Свирете: всички на палубата!
Шестнадесетте тежки каронади180 на „Орион“ и дванадесетте леки оръдия, поставени допълнително на палубата, отдавна стояха готови за бой. Боцманската свирка разливаше трели по батарейната палуба. Сто двадесет и четири моряка заемаха местата си по бойната тревога.
Внезапно отдясно, на четири пет кабелтови, сред гъстия мрак избухна сноп красиви цветни пламъци. Това бяха тъй наречените фалшфаери — бенгалски огньове, служещи като нощни сигнали за корабите. След това по невидимите мачти на чуждия кораб запълзяха нагоре сигнални фенери. Капитан Брентли разбираше този ням говор без помощта на своя сигналист:
„Командирът на кораба «Тримата идалго» праща привет на честния моряк Брентли.“
— Що за дяволщина! Виж ти чудо! За какви заслуги съм удостоен с уважението на пиратския главатар? Ей, Олсен, я им отговори! Покажете им, че не се нуждаем от поздравите на разбойника!
Капитанът не успя да се доизкаже. Откъм противниковата страна тресна оръдеен изстрел. Но изстрелът беше насочен не към „Орион“. Оръдейният пламък блесна към онази страна, накъдето духаше вятърът. Брентли разбра добре този знак: по стар морски обичай изстрелът „по посока на вятъра“ показваше приятелски намерения, докато изстрел срещу вятъра ще означава заповед за спиране и предупреждава: „Ще действувам със сила!“
Брентли прибягна именно към този „враждебен сигнал“. По негов знак кърмовото оръдие на „Орион“ гръмна с халосен заряд. Дългата червена ивица на пламъка и белият облак барутен дим изригнаха в мъглата срещу вятъра! Това означаваше: „Нападайте и се защитавайте — Вашият поздрав е отхвърлен!“ Същият сигнал беше предаден и с помощта на цветни фенери.
Иззад облаците се показа огромният лунен диск. На половин миля вдясно се провидя черният силует на вражеския кораб. Разстоянието между корабите бавно намаляваше. Позицията беше неизгодна за „Тримата идалго“: мачтите на капьора ясно се откроиха на фона на осветените от луната облаци, вятърът също не беше благоприятен. Корабът на Брентли оставаше в сянка и беше почти невидим.
На борда на неприятеля още блещукаха последните пламъчета на фалшфаерите и вятърът още отнасяше в океана тези красиви цветни искри, а Брентли вече изви брига с десния борд към противника и изкомандува от мостчето:
— Батарея, залпов огън!
Топовете на „Орион“ гръмнаха почти едновременно. Гюлетата излетяха във въздуха, барутен дим гъсто обви мостчето и платната.
Вражеският капьор продължаваше да изпраща миролюбивите си сигнали. Той не отговори с оръдеен огън, а продължаваше да сигнализира с фенерчетата: „Огън няма да открия. Спускам лодка. Приемете парламентьори.“
В голямо недоумение Брентли се обърна към Олсен:
— Боцман, не ни подобава да влизаме в преговори с тези разбойници, но дявол да ме вземе, ако юначетата не се държат джентълменски. Бих желал да знам на какво да припиша такава чест! Олсен, вижте какво! Нашата ескадра засега ни каква не се вижда. Ще трябва да приемем тяхното парламентьорство, за да спечелим време. Ако сами се вмъкнем в боя, капьорът ще ни разгроми, преди да успеят да пристигнат корабите от засадата. Ето лодката им вече е спусната… Виждате ли фенера под носовата стълба? На лодката запалиха факел, за да не помислим, че е капан… Аха, лодката наближава. Е, предай им с рупора, Олсен: „Приемам парламентьори за преговори за предаване на кораба и екипажа. При поява на неосветени лодки — бърз огън без предупреждение!“
Гръмогласният бас на норвежеца изрева в медния рупор думите на Брентли. Ала въпреки предизвикателния тон на командира на „Орион“ пиратският капитан прояви рядко търпение. След четвърт час при стълбата на „Орион“ спря лодка. Четиримата гребци негри не напуснаха лодката. Двама млади мъже с испански барети и кадифени камизоли отговориха на поздрава на часовия и стъпиха на палубата.
— Следете противника — прошепна Брентли на Олсен и помощника си. — дигнете на мачтата сигнал, че на борда ни се намират парламентьори. Наблюдавайте не се ли готви противникът да ни атакува с десантни лодки. При най-малко подозрение — огън!
Брентли направи крачка срещу новодошлите. Той отдаде студено чест и ги покани в каютата си. Двамата парламентьори с шпаги, но без огнестрелно оръжие, прекрачиха прага. Прозорците, затъмнени с щори, не пропускаха на палубата светлина от каютата. В стенните свещници горяха половин дузина свещи.
Пред капитана на „Орион“ стояха двама голобради сеньори с открити, решителни лица. Единият едва ли имаше двадесет, а другият изглеждаше с пет шест години по-възрастен. Заговори по-младият. Меките коси падаха на раменете му. Големите черни очи блестяха, руменината на страните му беше нежна като на момиче. Но на юношеските устни вече се очертаваше волева гънка. Всеки негов жест говореше за гореща и решителна натура.
— Вие виждате пред себе си само двамата идалго — най-близките приятели на третия, тоест на капитан Диего Луис. Той остана на кораба. Ние сме негови братя по оръжие и сме упълномощени да преговаряме от името на всички. Името ми е Алонзо де Лас Падос.
— Матео Велмонтес — приведе глава неговият спътник, мъж с остри, насмешливи очи и нос, обсипан с лунички.
Капитан Брентли! — продължи сеньор Алонзо. — Пред вас са синовете на Бернардито Луис. Аз съм брат на сеньор Диего. Важни услуги, които някога сте оказали на нашия баща и на приятеля му, известен вам под името мистър Мърей, са причината оръжието на синовете на Бернардито никога да не се вдигне нито срещу вас, нито срещу кораба, донесъл спасение на островитяните. Позволете само да ви задам един въпрос: къде отивате и каква е целта на вашето плаване?
— Сеньори, на този въпрос съм принуден да отговоря с мълчание.
— Разрешете да изтълкувам думите ви в смисъл, че вие пътувате с жив товар като другите кораби на вашия господар. Известно ни е, че измежду всички съдове на „Северобританската компания“ само бригът на Брентли досега не се е опетнявал с позора на роботърговство. Но този път явно и вие, капитане.
Жилите по челото на Брентли се издуха.
— Аз самият съвсем скоро узнах, че кораби на нашата фирма са доставяли на плантациите закупени и пленени роби. Екипажът на брига „Орион“ не е участвувал и не възнамерява да участвува в такъв род операции, докато аз стоя на капитанския мост… Впрочем не виждам причини Да обсъждам с вас тези въпроси, господа. Приех ви, за да чуя при какви условия сте съгласни да върнете кораба „Окриленият“ на законния му собственик лорд-адмирал Ченсфилд. От свой страна аз съм готов да моля адмирала за смекчаване на вашата съдба.
Твърде невежливият смях на парламентьорите се стори на капитана още по-малко уместен, Отколкото целият досегашен разговор. Той свъси строго посивелите си вежди и сложи ръка на дръжката на шпагата. Свитите вежди на дон Алонзо, напротив, се разтвориха в откровена усмивка.
— Вие сам разбирате, капитане, че изходът от едно сражение между „Тримата идалго“ и „Орион“ би се решил много бързо. Стоте наши каронади биха изпонадупчили за десет минути вашия бриг от далечно разстояние… Не, целта на нашето посещение е по-руга. Вие сте честен човек, сеньор Брентли, и ние решихме да ви открием тайната, която ни подтикна да обявим безпощадна война на така наречения лорд- адмирал Ченсфилд.
— В такъв случай нашата среща е безполезна — отсече Брентли. — аз не принадлежа към ония, които се стремят да разгадават частни тайни. Твърде съм поласкан, но, моля ви, да не се затруднявате с това… повествование. Моят началник, лорд-адмирал Ченсфилд…
— Капитан Брентли, обръщам се към честта на британския моряк, към вашата чест! И знайте, че назованото от вас лице е един долен самозванец, таен убиец, крадец и злодей. Истинското му име е
