загиналия корсар. Повече от десет години ние не сме възобновявали опитите да колонизираме открития от нас остров, за да не рискуваме нови срещи с тъмните и загадъчни сили, но сега разрешението на всички тези загадки на миналото се налага от само себе си: всички ваши „видения“, господа, не са нищо друго освен фокуси на опитни мистификатори. След като унищожим пиратите, ние пак ще предприемем, експедиция на острова. Разчитам, джентълмени, че в други ден, на дванадесети август, вашата ескадра вече ще напусне Портсмут.
Офицерите станаха. В синкавия здрач на разкошно обзаведените покои моряците още дълго време разговаряха върху предстоящия бой и дъвчеха мундщуците на верните си лули.
Джозеф Лорн отвори очи при първите проблясъци на зората. Той почувствува докосване по челото на сухи напарфюмирани пръсти и рязко се обърна. Разрошен и навъсен, морякът се вгледа недоволно в ранния гост.
— Тихо, Джузепе!
Нарушителят на сънния покой на мистър Лорн отмахна настрана завесата на леглото. Морякът позна лорд-адмирала.
— Отдавна не съм говорил с тебе от сърце, Джузепе. Какви новини донесе от Бълтън, от Уудро?
Джозеф Лорн се прозя и започна да се облича.
— Уудро лекува ревматизма си в съмърсетските бани и явно нищичко не знае за грижите на ваша светлост. Оня тлъст пуяк Кремпфлоу отплува от Бълтън на моя кораб „Адмирал Ченсфилд“. Вчера го стоварих в Портсмут. Той се прехвърли на един италиански кораб, който пътува за Неапол. Казва, че имал много изгодна частна сделка.
— По дребни работи той не пътува… Значи, всички бълтънски работи сега са в ръцете на Линс?
— Да, и според мен той съвсем не е глупав. Работи много по-добре от Кремпфлоу.
— Без съмнение. Не току така само той се изхитри да се измъкне от Синята долина. Оня мухльо Бърнс загази, царство му небесно!
— Небесното царство именно се пада обикновено на мухльовците! Хитреците предпочитат земното. Имаш ли ти сега някой в оная долина?
— Откакто Диего Луис изчезна оттам, това гнездо на оси загуби за мен интерес. Но и стана невъзможно да се работи там. Независима държава, виждаш ли, Съединени щати! Мърей се сдружи с оня свободолюбец Джеферсън, стана конгресмен и сенатор, а също и главен съдия и кмет на основания от него град в Синята долина. Преди шест години изпратих там Шарл Льоглоа. Но той можал да се добере само до Винсенс. Там започнал да разпитва, изведнъж загазил, изкарал около два месеца в затвора и бил екстерниран. Все пак успял да научи това онова: майката и синът на Бернардито заминали още през 1779 година за крайбрежието. Хлапакът Бингъл и нашият бивш моряк Дик Милс тръгнали с тях. Извел ги от долината някой си мистър Чембей. Заинтересувах се от личността на Чембей и от хората на неговата свита, защото навярно той е някои от предишните приближени на Бернардито. Но за него успях да узная много малко: със своите спътници той е участвувал в завземането на фортовете Винсенс и Синята долина, заедно с американските партизани прекарал два месеца в Синята долина и през пролетта на 1779 година заминал със семейството на Бернардито и с цялата си черна свита на една речна гемия нагоре по течението на Охайо. Оттогава е изчезнал безследно.
Съобщението на адмиралтейството, че крайцерът „Тримата идалго“ се намира в ръцете на Диего Луис е първата прясна новина за това оперило се птиченце. Накратко казано, съвсем неочакваното отстраняване на бившия главатар на бълтънските лудити Елиът Меджерсън е единственият актив от нашите големи трудове и загуби в Синята долина. Що се отнася до Мърей, по сведения на Льоглоа гой бил до гуша зает със своята Синя долина и с политически въпроси и като че ли не си и спомня за Ченсфилд… Сега разказвай, Джузепе, какво друго ново има там на Север?
— Нищо особено. Патер Бенедикт Морсини успя да се разбере с протестантските попове и да спечели любовта на населението. Държи се като същински праведник. Преди да замина, оставих му петстотин фунта и той отслужи литургия.
— Прекрасно, Джузепе. Истинната църква трябва да поддържаме тайно… А видя ли дъщеря ми?
— Да, заварих я с гувернантката й в канелата на отец Бенедикт. Красавица ще стане твоята Изабела, да ти кажа аз! Славно девойче! И сигурно най-богатата мома в целия Север.
— Още една година в пансиона — дъщеря ми ще навърши седемнадесет години. Наистина мома! Но каква полза от момиче! Голяма работа, наследница! Всичко ще отиде в чужди ръце… Да взема пък да осиновя някой младеж, а?
— Вместо да гние Едуард Мойнс в затвора, да бях на твое място, именно него бих осиновил. Всъщност полицията не установи нищо особено по отношение на него.
— Полицията ли? Тя изобщо нищо не установи. Уудро изяде Мойнс. Съдията лепна на момчето десет години като агент на въображаемите шотландски бунтовници и на Томпсън, ала истинските замисли на. Бингъл не разкриха нито полицията, нито съдийските плъхове. Работата с него е много по-сложна, отколкото ти предполагаш. Той беше вече зад решетките, когато през есента на 1779 година момчетата на Уудро сгащиха в морето двама ирландски рибари. Наричаха се О’Грейди, баща и син. И двамата бяха застреляни: у стария Майкъл О’Грейди се намери писмо за Бингъл от Меджерсън. На Бингъл се нареждаше „да продължава да събира за граф Ч. сведения“. Разбираш ли? Реших да държа този Бингъл като стръв. От него не откъсват очи, но момъкът е хитър: Льоглоа нищо не можа да изтръгне от него в килията. Всъщност сегашната служба остави Бингъл в затвора. Не му се разрешава да се отлъчва, а отпуск няма да получи, докато пукне. За да не избяга, всичките му документи се намират у коменданта на затвора майор Дрейвърс, а един човек на Линс ходи по петите му. Всички хрътки в пристанището са предупредени… Не, Джузепе, нехарен храненик ми изпрати ти. Само много особени съображения ми пречат да удуша този… художник.
Лорн поклати глава, извади лулата си и изтърси пепелта на паркета. Милордът се намръщи.
— А как е старият Мортън?
— Старецът съвсем отпадна. Одъртя, подпухна… Дженкинс ти изпраща най-почтителен привет. Сега той готви за Льоглоа френски банкноти и ги прави не по-лошо от френската хазна… Изпратихме ги на Льоглоа в Париж… Джефри Макрайл все се готви да се жени, но засега не скучае и в „Утробата на кита“. Общо взето, всичко е по старому в добрия Бълтън, старче.
4
Индийският океан лениво влачеше дългите си пенести талази. Октомврийският здрач бързо се превърна в непрогледна нощна тъма. Старият боцман Олсен заповяда на моряка да окачи фенери от двете страни на капитанското мостче на „Орион“.
— Пак сме в тия дяволски африкански води! — мърмореше Олсен. Норвежецът стоеше на мостчето редом с Брентли. От палубата можеха да се видят само двете червени точки от огънчетата на лулите. — Осем пъти сме пресекли с вас екватора, мистър Брентли, и все пак човек не може да привикне към този климат. Ту е тъмно, ту горещо, ту вали на провала. Или ще е буря, или безветрие такова, че ти иде сам да духаш в платната. Слънцето свети от север, студът вее откъм юг. Североизточният вятър е топличък като току що издоено мляко, югозападният — леден. Пролет — през октомври, есен — през май. Ами бурите! Ами ураганите! Вълни по петнадесет ярда високи! Ами вечерите пък! Ех, мъка, а не вечер: слънцето още не е залязло и вече тъмнината се сгъстява, сякаш е смола, изтичаща от пъкъла.
— Олсен, готови ли са оръдията за бой?
— Две недели вече как са готови капитане. Марсовите си изгледаха очите. Топчиите спят по лафетите. Целият екипаж тича при тях да си пали лулите — фитилите горят денонощно. Само че момчетата разправят, че всичко било празна работа. Нито бомби, нито гюллета ловят „Летящият холандец“.
— Какво? — капитан Брентли придаде на гласа си най-голяма строгост. — Наслушахте се на басни на бака, а? Ще обеся първия, който отвори дума за дяволиите на проклетия пират! Засрамете се, Олсен, че повтаряте такава глупост! Вървете долу да ободрите екипажа. Кормчия, курс?
— Норд — ист — ист.
Капитанът свери с картата на Индийския океан:
— Вземи два румба вляво!
Корабът се намираше срещу югоизточния край на Мадагаскар на около седемдесет мили от брега. На
