3
Платната на „Сент Марко“ още не бяха изчезнали зад издатината на вълнолома, когато от кея на бълтънската корабостроителница излезе на рейда и взе курс на юг ескадра от три бойни кораба. Ескадрата командуваше капитанът от военноморския флот мистър Доналд Блякууд, чийто флаг се развяваше на мачтата на тежката фрегата „Крал Георг III“. В килватера на флагмана179 на ескадрата плуваше еднотипната фрегата „Адмирал Ченсфилд“ и на разстояние от пет кабелтови отзад летеше бързоходната, добре въоръжена каравела „Добрият Бълтън“.
Отплуването на ескадрата не беше ознаменувано нито с прощален салют, нито с тържествено изпращане. На 4 август корабите внезапно излязоха в открито море, като взеха на борда си голям запас от хранителни продукти и боеприпаси. През нощта ескадрата надмина „Сент Марко“, а след още три денонощия хвърли котва в Портсмут. Командирът на ескадрата Доналд Блякууд, капитанът на каравелата Робърт Тресъл и командирът на „Адмирала“ Джозеф Лорн се качиха в една пътническа карета и се отправиха за Лондон. Лакей, облечен в ливрея, разтвори широко пред тях вратата на двуетажния дом на Тевисток скуеър. Лорд и лейди Ченсфилд прекарваха в тази лондонска къща по-голямата част от зимния сезон.
След вечерята тримата бълтънски моряци отидоха в работния кабинет на графа. Камериерът спусна щорите и затвори вратата. Лорд Ченсфилд разгъна върху масата морска стратегическа карта.
— Походът ви, господа, трябва да доведе до решителен успех в борбата с нашия таен противник. Откак в моретата се е появил загадъчният капьорски кораб, рядко рейс на търговските кораби на нашата компания минава благополучно. Обърнете внимание върху местата на срещите с този противник…
Ръката с галуни на адмиралски мундир легна върху синевата под южноафриканското крайбрежие.
— И тъй, ето тук, край бреговете на остров Чарлз, при неизяснени обстоятелства загиват през пролетта на 1778 година двете наши шхуни „Глория“ и „Доротея“, първите кораби на „Северобританската компания“. Шест месеца по-късно в същия район яхтата „Ели“ споделя съдбата на двете шхуни, а след това ето тук, северно от острова, загива „Успех“… Според собствените ви наблюдения, господа, всички тези катастрофи са свързани с появата във водите на острова на някакъв си кораб призрак, не е ли тъй, мистър Тресъл? По- нататък. Една година по-късно ето тук, западно от нос Добра Надежда, подобен загадъчен кораб се сблъсква с нашата тежка фрегата „Окриленият“, която оттогава се числи в списъците на потъналите кораби. От целия екипаж случайно са били извадени от морето двама моряци и капитан Доналд Блякууд, от които ни са известни подробностите по катастрофата, също тъй необясними, както и… вашите впечатления от остров Чарлз, мистър Лорн. Съобщенията за кораба призрак след гибелта на „Окриленият“ се прекратиха, но… Две години по-късно от платформите на нашата корабостроителница слязоха две първокласни шхуни: „Персей“ и „Форт ъв Рединг“. Първата от тях под командуването на Макрайл се отправи за африканските води. В устието на Конго Макрайл започна успешно да закупува роби за колониите, но беше атакуван от негърски отреди. Тези чернокожи притежавали леко огнестрелно оръжие й дори два топа. Само с големи загуби на хора и при неимоверни трудности шхуната успяла да напусне водите на Конго. Това нечувано престъпление на черните варвари, което възмути цивилизования свят, аз не можах да оставя безнаказано. Следващата наша експедиция в състав от четири кораба унищожи всички негърски селища в басейна на Конго на доста обширно пространство, изгори града на управителя на областта Нгуди Мианге и отведе в Америка над две хиляди усмирени туземци, принадлежащи към племената баконго, басунди, майамбе и някои други. Тази операция през 1780 година, осъществена под ръководството на мистър Джозеф Лорн, ни възнагради до известна степен за предишните загуби и възстанови честта на нашите вимпели.
За съжаление това беше последният ни успешен морски поход, защото в океаните отново се появи „призракът“ на потъналия кораб. И ако срещите с „Летящият холандец“ ни струваха четири кораба, новият капьор ни нанесе още по-тежки загуби.
Всички вие, господа, сте срещали тази пиратствуваща фрегата. Затова реших да възложа на вас отговорната задача да се унищожи врагът. Корабът плува под вимпел с изображение на три кръстосани меча и носи името „Тримата идалго“, но вече няма съмнение, че този кораб е нашият капьор „Окриленият“.
През 1781 година на сто мили северозападно от Азорските острови този капьор е причакал четирите кораба от споменатата наказателна експедиция при връщането й от Америка. Тогава мистър Лорн командуваше „Добрият Бълтън“ и се отърва само с тежка повреда на кораба, получена в нощно сражение, но трите останали кораба бяха потопени. На следната година край бреговете на Северна Америка загина най-хубавият ми бриг „Франсис Райланд“, подпален от същата тази фрегата „Тримата идалго“, която действуваше тогава под флага на американския въстанически флот. Година по-късно шхуната „Персей“ беше унищожена в Атлантическия океан. Миналата пролет нашият бриг „Орион“ срещнал недалеч от Кипър кораба „Тримата идалго“, но се укрил в мъглата. Капитан Гай Брентли тогава за първи път заподозря, че тежката фрегата „Тримата идалго“ е възстановеният „Окриленият“. Четири месеца по-късно шхуната „Форт ъв Рединг“, идваща натоварена с дървен материал от Архангелск, беше потопена в северните води. Шхуната е плувала в килватера на „Орион“, който пак има щастието да оцелее.
Накрая едно нечувано по своята дързост нападение стана само преди един месец, едва ли не в бълтънския рейд. Нашата бригантина „Офелия“, пътуваща с товар за Ню Йорк, е била подпалена в Ирландско море на тридесет мили от крайбрежието. Товарът потъна, а разбитата бригантина беше изхвърлена на скалите. Мистър Доналд Блякууд е имал възможност да наблюдава това сражение. Той потвърди предположението на Брентли, че „Тримата идалго“ е именно нашият „Окриленият“, който Блякууд беше командувал в продължение на няколко години.
Време е да се сложи край на дръзкото пиратство! Почти целият търговски флот на „Северобританската компания“ е унищожен. Моряците отказват да излизат в открито море с нашите кораби. Загубите се изчисляват на стотици хиляди фунта. Застрахователното дружество „Лайтхауз“ заяви, че отказва да изплати премията за гибелта на „Офелия“.
Адмиралтейството сега е заето с други неотложни работи: революционните събития във Франция — тези проклети якобинци! — започват да заплашват спокойствието на Европа. Ето защо ние не бива да разчитаме на помощта на кралския флот. Адмиралтейството ни помогна само с известни сведения относно капьора „Тримата идалго“. Трябва да ви предупредя, джентълмени, че според сведения на адмиралтейството синът на загиналия корсар Бернардито, младият Диего Луис ел Гора, командува пиратите. След неотдавнашната атака в Ирландско море фрегатата „Тримата идалго“ е взела курс на юг и наскоро била забелязана от насрещен кораб вече южно от островите Зелени нос. „Тримата идалго“ има — каза някъде в южноафриканските води на Индийския океан. Помощници на командира са двама съвсем млади мъже.
Позор! Три хлапета обръщат в бягство добре въоръжени кораби и потопяват съдове на британска компания! Имената на тези теленца са Диего Луис, Матео Велмонтес и Алонзо де Лас Падос. Спомням си, че на младини слушах тези имена в легендата за пирата Бернардито: изглежда, синът е решил да възроди някои от бащините традиции.
Такъв е противникът, с когото ви предстои да кръстосате саби. Предлагам ви следния план на операция.
Нашият въоръжен бриг „Орион“ плава се — заедно с керван търговски кораби за Капщад. Той ще остави там кервана и ще се отправи за Индийския океан по посока на остров Маврикия. „Орион“ трябва да послужи като стръв. Задачата на вашата ескадра е да се скрие във водите на Мадагаскар и внимателно да следи „Орион“. При появата на „Тримата идалго“, който без съмнение ще се спусне да гони останалия сам кораб на нашата компания, вие ще направите маневра за обкръжение и ще унищожите пиратския съд. От адмиралтейството е определена награда за главите на тримата млади пирати. От себе си лично аз добавям по хиляда фунта за всеки, а за залавянето им живи плащам двойно.
Връзка между вашите четири съда ще бъде яхтата „Южен кръст“, копие на загиналата яхта „Ели“. Командува я мистър Хю Олберт. Общото командуване на ескадрата възлагам на вас, мистър Доналд Блякууд, заедно с капитанския мост на нашата най-добра фрегата — „Крал Георг III“…
Помнете, господа, че старият Бернардито беше майстор на хитроумни и жестоки измами. Синът му, изглежда, е усвоил нещо от опита на бащата. Вашите призраци на острова — това е почеркът на Бернардито. Не случайно на капитана на загадъчния кораб „Летящият холандец“ е бил даден образът на
