„Днес в полунощ изпилете решетката. След полунощната смяна на караулите се измъкнете от ареста. Часовите на стената ще отстраним и ще ви хвърлим въжена стълба. Зад рова ще ви чакат коне.
Бележката бързо обходи тримата затворници и беше унищожена. Само Брентли остана в неведение относно смелия замисъл на тайните приятели. Лицата на пленниците от кораба се озариха от радостна надежда, но мистър Бингъл, напротив, помрачня и наведе глава. Той направи знак на брат си и на дон Алонзо. Те се изтегнаха на дюшека редом с него и като закриха лицата си с одеялото, изслушаха съображенията на Джордж Бингъл.
Младите мъже узнаха, че духовното лице, което им беше изпратило „пастирската благословия“, поддържа много близки връзки с господаря на имението Ченсфилд… Оказа се също, че по една странна случайност именно надзирателят Хирлемс беше довел някога Шарл Льоглоа при затворника в килия четиринадесет… А хлебчето, в което беше скрита бележката от „приятелите“, не беше разрязано, нито промушено за проверка…
…Беше пет часът следобед, когато членовете на лондонската комисия достигнаха, вече на края на инспекторската обиколка, до ъгловата килия.
В полутъмното подземие заблестяха пламъчетата на свещите. Килията се изпълни с мантии, перуки, мундири и ленти. Зад блестящата свита се криеше надзирателят Хирлемс. Той протягаше шията си иззад перата и еполетите, за да не пропусна забележките на прокурора, но в същото време старателно прикриваше устата си с ръка и задържаше дъха си, защото той изпускаше в атмосферата подозрителни пари. Прокурорът мълчаливо огледа килията и вече когато се готвеше да излезе, зададе с отегчен тон казионния въпрос:
— Имате ли оплаквания против администрацията на затвора?
— Сър, нас ни държат в непоносими условия. Разрешете да подадем лично на вас писмена жалба.
Веждите на прокурора учудено се вдигнаха, след това се свиха недоволно. Бузата на майор Древърс заигра. Той с удоволствие би удушил със собствените си ръце затворниците от ъгловата килия. Да се оплакват? Ех, чакайте, гълъбчета!…
— Господин дьо Креси — кисел тон процеди прокурорът, — оля ви, приемете от арестанта жалбата му. Ние се връщаме в канцеларията.
Кавалер дьо Креси остана в килията. Той заповяда на Хирлемс да донесе писмени принадлежности. Двамата конвоиращи войници застанаха зад вратата …
Задъхан, Хирлемс подаде на офицера хартия, перо и мастило. В този момент обонянието на офицера долови винените пари.
— Но вие сте пиян, любезни?
Хирлемс се вцепени и офицерът трябваше да го разтърси за яката. На всичко отгоре арестантите от килията започнаха да се държат дръзко и в жалбата си предявиха незаконни, неумерени искания.
Четвърт час по-късно в крепостта бушуваше буря. Р ъгловата килия, както и в опустялото жилище на Джордж Бингъл беше направен строг обиск. У арестуваните се намери бутилка с пресни следи от силно спиртно питие и две пили, което ясно свидетелствуваше за опит за бягство. Надзирателят Хирлемс получи двадесет дена арест. Сър Холенщед наложи глоба на майор Древърс.
— Вие сте разпуснали арестантите, отучили сте ги от почтителност, Древърс! — крещеше гневно милорд прокурорът. — Те се готвеха да бягат, значи, навън имат съучастници! Заповядвам ви незабавно да поставите тези нахалници в карцер, да ги приковете към стените с вериги, да не ги из пускате из око! За най-малко разхлабване на затворническия режим вие ще отговаряте пред закона!
В гостната стая на Сент Джейкъб стрийт вече очакваха лорд-адмирала. Уудро Крейг разбутваше въглищата в камината, Джефри Макрайл си лъскаше ноктите с възглавничка от чортова кожа, Джозеф Лорн се разхождаше из стаята. Сложената масичка пред камината напомняше артилерийска батарея от най-едър калибър. Асортиментът се отличаваше с простота и беше предвиден за чисто морски вкус. Мерило за подбора служеше главно силата на напитките.
Граф Ченсфилд, ърл Бълтънски, влезе стремително. Без да се ръкува с джентълмените, той веднага отиде до масичката, загради я с ръце и изгледа свирепо присъствуващите.
— Нито глътка, докато не чуя разумна дума! Впрочем за ваше сведение: прокурорът е заповядал да арестуват Бингъл!
— Ето ти нови двайсет! За какво?
— Засега не се знае. Ще се опитаме да си изясним чрез Хирлемс.
Уудро Крейг се размърда неспокойно на стола.
— Е, Джакомо, причината за арестуването май че и без Хирлемс е ясна. Прокурора си го бива! Не току така муцуната на тоя Матео Велмонтес веднага ми се хвърли в очите… Аз го познах. Знаеш ли кой е този Матео?
— Не ни задавай гатанки. Кой е той? Англичанин ли е? Американец?
— Достопочтен гражданин на Бълтънските улици, роден на таваните на Чарджънт стрийт. Това е мистър Томас Бингъл, родният брат на художника Джордж. Помниш ли разказа за момченцето с маймунката?
— Света богородице! А кой го позна?
— Уйлям Линс. Щом хвърли поглед на портрета, веднага позна момчето от Синята долина.
— Значи, това е станало известно и на прокурора! Работата се обърква. Изглежда, че комисията е подушила доста неща… Лорн, ти говори ли с тях?
— Още не. Но те съветвам, Джакомо: пренеси цялото си налично злато на борда на моя „Адмирал“ и дръж готова една лодка!
— Не клюмайте носове, старчета! Рано е да униваме. Алонзо още ли не е разпознат?
— Не. Изглежда, че наистина е испанец.
— Слушайте, няма ли той всъщност известна прилика с Бернардито? Дали пък не ще се окаже самият Диего Луис?
— Глупости, Джакомо. Той няма нищо общо с Бернардито. По-скоро прилича на тебе.
— На мене ли? Ех, Джузепе, след загиването на Чарли в целия свят не ще се намери някой, който да прилича на мен …
Лорд-адмиралът се приближи до масата, размеси в една чаша напитки и я изпи на един дъх.
Днес ни предстои работа. Поканих членовете на комисията да дойдат в Ченсфилд. Ще ги задържа там до сутринта. Джузепе, бягството на пленниците ще трябва да, уреждаш ти.
— А вие, ваша светлост, в това време ще се гощавате с джентълмените с шампанско и стриди, така ли? Това е по-приятно, отколкото да лазиш по крепостните стени и да колиш часовите…
Граф Ченсфилд така удари с юмрук по масата, че една от бутилките падна и всички чаши иззвънтяха жално.
Прегърбен, Лорн бавно дойде до масата, опря се на нея с двете ръце и като гледаше право в злите очи на лорд-адмирала, проговори тихо и решително:
— Не върши щуротии! След онова, което изкарах на твоето островче, трудно може някой да ме уплаши с юмруци и тропане. Няма защо да се правиш на милорд пред нас. Размахвай ръце пред носа на Холенщед! Него можеш да хванеш за копчето или дори за гърлото и да му изтърсиш крехката юридическа душица. А старите си приятели пази, Джакомо! Политна ти високо, но без нас си в гроба, приятелю! Ние много няма да загубим, ако се наложи да се прехвърлим на нова „Черна стрела“, но виж ти, Джакомо… Като паднеш, повече ще те заболи!
— Стига, Джузепе! Хайде да поговорим по работата. Лорд-адмиралът заговори с миролюбив тон, но в дъното на разширените му зеници тлееше прикрита злоба. Уудро и Джефри Макрайл притихнаха.
Четиримата бълтънски джентълмени седнаха край масичката. Напитките бързо намаляваха. Откъм двора долетя чаткане на подкови и камериерът Мърч с ботуши и плащ влезе в гостната. След него вървеше Уйлям Линс, собственикът на кръчмата „Утробата на кита“. Камериерът предаде на лорд-адмирала бележка от
