патер Бенедикт. Графът я прочете набързо и я хвърли в камината.
— Мърч, ти видя ли лорд Холенщед? Какъв е отговорът?
— Заповядано ми беше да кажа на ваша милост, че джентълмените са принудени да отклонят любезната ви покана за Ченсфилд. Но милорд прокурорът благоволи да помоли ваша милост днес самолично да заповядате в странноприемницата към девет часа вечерта. А един час преди това към осем, милорд прокурорът кани при себе си мистър Уудро Крейг.
— Добре, можеш да си идеш, Мърч.
Граф Ченсфилд почака, докато вратата зад камериера се затвори.
— Е, Линс, докладвайте новините.
— Работите не вървят добре, милорд. В крепостта е цяла буря. Намериха пилите. Хирлемс е арестуван. Пленниците прехвърлиха в строгия карцер. Утре всички ще бъдат откарани в лондонския Нюгейт. До Шрусбъри бълтънски конвой ще трябва да съпровожда каретата. Оттам тя ще продължи под конвой на тамошни войници. Тези сведения току що получих от Древърс. Джентълмените ще тръгнат с утрешния дилижанс… Те поискаха да се видят с вас и мистър Крейг.
— Зная, благодаря ви. Вървете си.
Уйлям Линс се поклони по военному и си отиде. Граф Ченсфилд остави чашата.
— Да, планът с бягството се провали. Крива сметка! Но, карамба, ние още ще се побием! Дявол знае какво е подушила комисията и какво още не е успяла да разкрие. Така че, Уудро, иди при тях първо ти. А ти, Лорн, бъди готов. В девет ще отида при тях аз. Ако там е устроен капан и ме сгащят, тогава вдигай с Джефри целия екипаж на „Адмирал“, дайте на момчетата повече вино и атакувайте бълтънския затвор. Щом ме освободите, ще удушим онези четиримата — Брентли, двамата Бингъл и Алонзо, — след това бързо всички на борда! И дръж се тогава, добри ми стар Бълтън, дръжте се търговски корабчета на нашия любезен крал!
— Ех, че се разпали героят! — промърмори Лорн. — може би няма защо да се ходи и в странноприемницата? Право на борда на „Адмирал“ — фю- т, а?
— Не, ще се държим докрай! Сега е седем и половина. Уудро, време е да вървиш при лондонските джентълмени… А корабът ти, Джузепе, в ред ли е?
— Корабът е в ред, припаси има достатъчно.
— Това е добре! Дръжте се, старци! Нашата звезда още не е залязла. На добър час, Уудро!
В голямата зала на „Бялата мечка“ беше по-оживено, отколкото в обикновени предпразнични дни. Тая вечер мнозина почтени бълтънци дойдоха в гостилницата, за да видят кралските чиновници от лондонската комисия. През деня комисията успя да развие трескава дейност. Посещението на затвора беше ознаменувано с много събития, като заповедта за освобождаването на всички селяни бракониери, две старици, търгували незаконно с печени картофи, мнозина скитници и деца, осъдени за просия; само пиратските главатари джентълмените заповядаха да бъдат подложени на особено строг режим.
Ала за голямо разочарование на любопитните, лондонските жреци на Немезида185 не се показаха в общата зала. Скоро посетителите видяха във вестибюла само скромната, добре позната фигура на мистър Уудро Крейг, собственика на странноприемницата, който се поклони на всички гости и закуцука към втория етаж. Получил разрешение да влезе в стаята, мистър Крейг застана пред милорд прокурора.
Отначало мистър Холенщед даде възможност на ескуайър Крейг достатъчно да се налюбува на буклите на разкошната му перука, тъй като цели десет минути той писа нещо върху листа, без да вдигне глава, докато мистър Крейг през това време тихичко покашляше, поскърцваше с патериците и си потриваше носа.
Издържал посочената пауза, прокурорът прониза мистър Крейг с поглед, остър като кинжал. Накрай, като се вгледа в падналия духом съдържател на „Бялата мечка“ и го позна, лицето на прокурора доби по- приветлив израз.
— Мистър Уудро Крейг, нали?
— Да, сър! Благоволили сте да ме извикате, ваша светлост?
— Дребна работа, мистър Крейг, нищожна дреболия, но бих желал да я уточня. Ето това копие с маслени бои от някаква миниатюра… Намерено е при обиска в квартирата на Бингъл. Известен ли ви е произходът на това копие или неговият оригинал?
— За пръв път виждам тази картина, ваша светлост.
— Значи, мистър Кремпфлоу, вашият съдружник, без ваше знание я е поръчал на Бингъл? Последният твърди, че това е поръчка от вашето бюро, мистър Крейг.
— Нищо не ми е известно за тази поръчка, милорд.
— Е, значи, и вие не можете да ми помогнете да разпозная особата, изобразена на тази картинка… Много жалко Няма да ви задържам повече, Крейг! Свободен сте.
Уудро излезе от странноприемницата леко олюлявайки се. От копието с маслени бои, чудесно изпълнено от Бингъл току що го беше гледала… синьора Мола, майката на Джакомо Грели …
…След половин час мистър Лорн вече се намираше на борда на фрегатата „Адмирал“. Сам собственикът на този кораб изгори някои книжа, които се пазеха във вилата на Сент Джейкъб стрийт, и прерови съдържанието на портфейла си. Едва след тези приготовления той седна в една карета и заповяда да го отведат в странноприемница „Бялата мечка“.
Граф Ченсфилд беше незабавно поканен в личните апартаменти на милорд прокурора. Двамата лондонски джентълмени — мистър Холенщед и мистър Бленърд — изразиха дълбокото си съжаление, че са се оказали принудени да обезпокоят една толкова високопоставена особа през коледните празници.
След това мистър Холенщед отвори една голяма папка, извади от нея връзка документи и замоли сър Фредрик Райланд да понапрегне малко паметта си. С приветлива усмивка прокурорът каза:
— Моля ви да си припомните не ви ли се е случвало някога да чуете такива имена: Леопард Грели, Джузепе Лорано, Черния Уудро, Мак Лисицата?
Ърл Бълтънски се учуди на тези странни фамилни имена и не си спомни нито едно от тях.
Тогава чиновникът от адмиралтейството направи сверка в своите бележки и любезно запита дали графът не си спомня за някой си капитан Бърнс, за капитана в оставка Шарл Льоглоа и за синьор Джовани Карачиола.
Мистър Райланд смътно си припомни някои от тези имена и явно достави с това голямо удоволствие на двамата джентълмени. После те учтиво изказаха своето огорчение, че служебните задължения са им попречили да дойдат в Ченсфилд и пожелаха на неговия владетел приятно прекарване на времето през празниците.
Последен посетител на прокурорската канцелария беше редакторът и издателят на опозиционния „Бълтънс Адвъртайзър“ мистър Ръби Розиниус. Този вестник от година на година увеличаваше тиража си и беше придобил солидна тежест.
— Към вас имам една съвсем неделова молба — каза мистър Холенщед на редактора и лицето на прокурора се озари от мила усмивка. — аз дори в Лондон отделям време да чета вашия вестник и намирам вашите неделни приложения за деца прекрасни.
— Много съм поласкан, господине — промълви редакторът.
— Виждате ли, и аз самият в минути на отмора пиша приказки за деца и ги разказвам на собствените ми дечица. Мистър Шеридан186, у когото са съчетани държавен ум и талант на драматург, неведнъж ме е съветвал да напечатам тези приказки и аз бих желал да ги видя във вашето неделно приложение.
— Бихте ми оказали с това голяма чест, милорд.
— В такъв случай бихте ли желали да прочетете ето тази приказчица?
Редакторът прочете късичката приказка, намери я високо художествена, дълбоко нравствена, увлекателна и поучителна. Той обеща да я напечата в коледното детско приложение на своя вестник и си отиде извънредно поласкан и успокоен. След като отпрати редактора, лондонският джентълмен нареди да не приемат повече никого.
4
