тълкуване причините за гибелните безредици във Франция, където грешният народ разтърсва основите на кралската власт, дадена му от господа. Епископската проповед виждаше корените на тези явления в това, че дяволът, врагът человечески, беше успял да посее семена на безбожие, от които израсна отровният злак на френското революционно свободолюбие…
Фенерите и луната твърде оскъдно осветяваха безлюдния Олдпорт скуеър с неговите големи кестени; навън беше мразовито и прелитаха редки, сухи снежинки.
Поглеждайки през прозореца, епископът видя портшез189, носен от двама носачи със сукнени капи и изтъркани мъхнати куртки. От това старомодно превозно средство обикновено се ползуваха в Бълтън престарели лейди, смешни възрастни франтове, духовни особи и джентълмени, сковани от подагра. Портшезът спря пред входа на сградата. След няколко минути секретарят на епископа подаде в кабинета лисичата си муцунка:
— Ваше преосвещенство, угодно ли ви е да приемете отец Бенедикт Морсини?
Въпросът беше в състояние да озадачи всеки енориаш на бълтънската катедрала, от детинство приучен да вижда в „проклетите паписти“ свои религиозни врагове и особено да ненавижда католическото монашество.
Ниската прегърбена фигура на отец Бенедикт изникна на прага на кабинета. За разлика от цъфтящото здраве на епископа католическият монах беше сух, бледен и сякаш незабележим в стаята. В черните му очи просветваше неспокоен блясък. Но гласът му, рядко благ и тих, галеше слуха и успокояваше душата. В изповедалния полумрак този глас въздействуваше очароващо върху каещите се.
Притежателят на кадифените гласови струни се разположи в креслото. Епископът го гледаше очаквателно, със затаено безпокойство.
— Ваше преосвещенство, при вас ме доведе неотложна работа, която еднакво засяга и моите, и вашите интереси. Разрешете да се осведомя, известен ли ви е мистър Александър Кремпфлоу?
— Собственикът на бълтънския хотел „Бялата мечка“ ли? Той е един от почетните енориаши на катедралата. Вярно е, че този мъж едва ли би могъл да се нарече праведен, без да се прегрешава против истината, но неговите услуги са благодетелни за спокойствието на всички добри граждани.
— Извинете, известно ли е на ваше преосвещенство какви са отношенията между този мистър Кремпфлоу и… интересуващото ни лице?
Епископът счете за благоразумно да отговори предпазливо:
— Доколкото ми е известно, граф Ченсфилд покровителствуваше покойния мистър Крейг. Разбира се, това покровителство се разпростира и върху неговия съдружник.
— Впрочем аз току що получих съобщение от светия отец Фулвио ди Грачиолани, че този Кремпфлоу, който понастоящем се намира в Италия, вече половин година издирва следите на синьор Джакомо Мола.
Лицето на епископа изрази учудване.
— Каква странна новина! А кой е възложил на мистър Кремпфлоу тези издирвания?
— Някой си доктор Томазо Буоти, пазител на научните колекции и предмети на изкуствата в двореца на граф Паоло д’Еляно. Без съмнение той действува като лице, упълномощено от самия граф Паоло.
— Каква е целта на тези издирвания?
— Това би трябвало да е съвсем очевидно за ваше преосвещенство. Касае се за огромното наследство…
Сър Томас Редлинг се размърда неспокойно в креслото. Монахът го поглеждаше с недобро око.
— Ако веригата на Издирванията се прекъсне със загиването на пирата Грели в индийските води, то усилията на доктор Буоти и Алекс Кремпфлоу ще ни бъдат само от полза: граф д’Еляно ще отстрани от завещанието си уговорката и светата римска църква ще получи около пет шест милиона. В този случай нашето старо споразумение с ваше преосвещенство ще запази силата си: половин милион скуди ще постъпят в разпореждане на ваше преосвещенство. А ако мистър Кремпфлоу се добере до истината, то… британският граф Ченсфилд може да се окаже пред своеобразен избор: или да запази своето настоящо инкогнито, или да си разкрие картите за пет или шест милиона плюс италианската графска титла. В последния случай всички усилия и очакванията на църквата, работата в продължение на десетки години ще се окажат безплодни.
— Господ да е с вас, отец Бенедикт! Това е съвсем невъзможно! Представете си размерите на катастрофата, която би се разразила в Северното графство…
— Съгласен съм, ваше преосвещенство, но ще си призная, че по-дълбоко ме вълнуват размерите на щетата, заплашваща светата църква. Ето защо позволете ми да се обърна към вас с пряк въпрос: можем ли ние да разчитаме както досега на помощта на ваше преосвещенство?
— Онова, което ми е по силите, съм готов да направя за… общата полза на Христовата църква въпреки нашите… хм… разногласия по въпросите за истинната вяра.
— Амин! — облекчение въздъхна монахът. — Щастлив съм, че мога да предам тази блага вест на светия отец. Този праведник неуморно бди в нощта и не се разделя със своята тояга на странник в името на това богоугодно дело. Светият отец моли ваше преосвещенство да изкажете своето становище по повод възникналата заплаха.
— Аз… право да си кажа, съм затруднен да дам какъвто и да е съвет. Но според мене мистър Кремпфлоу неминуемо ще открие истината, щом вече е тръгнал по верния път.
— Ние изцяло споделяме прозорливите опасения на ваше преосвещенство. Ето защо светият отец от своя страна не би смятал за особено желателно мистър Кремпфлоу да се завърне в Англия.
— Страхувам се, че такава загуба… би била ново огорчение за лорд Ченсфилд, отец Бенедикт; но, от друга страна, наистина… хм…
— Може да се разбира, че от страна на ваше преосвещенство няма съществени възражения против… каквото и да било решение, което ние намерим за необходимо да вземем, не е ли тъй?
Епископът кимна мълчаливо.
— И накрай отец Фулвио ди Грачиолани скърби за тежките душевни сътресения, които се струпаха върху лорд Ченсфилд. В негово лице църквата Христова винаги е имала могъща опора. Този ливански кедър, този величествен мъж днес е обезсилен от недъг и тежки загуби. Обществото на ваше преосвещенство ще бъде сладостен балсам за подтиснатата душа на графа. Той трябва да бъде предохраняван от нежелателни срещи, от… слухове, способни да смутят скръбния му дух… Предполагам, че пастирското бдение, тъй благотворно за страдащия дух, същевременно ще предотврати и възникналата заплаха… Не смея да отнемам повече драгоценното време на ваше преосвещенство!
Полковник Еймъри Хауерстън и двамата щабофицери едва през януари завършиха разследването по коледните събития. Докато вестниците и парламентарните оратори настояваха за нови ограничения за влизането в страната на чужденци и недвусмислено съветваха да се търсят виновниците за злодеянието отвъд Ламанша, офицерите разпитаха голям брой граждани и обследваха мястото на произшествието. С участието на бълтънските полицейски власти лондонските офицери установиха, че атентатът при Търпин бридж е бил извършен с най-силен морски артилерийски барут. За взривяването на барутната мина зломишлениците са свързали фитила с няколко запънати пищова. Произходът на барута не можа да бъде установен: нито един склад в Бълтън, нито една корабна крюйткамера, нито една военна сапьорна част не беше разтоварвала през последните седмици такова количество взривно вещество.
Офицерите и полицията се съгласиха с извода, че атентатът е бил извършен от същите онези неизвестни хора, които така ловко бяха изиграли ролята на чиновници от мнимата лондонска комисия. Но по какъв начин те бяха предотвратили гибелта на своите другари при взрива и къде се бяха скрили спасените пленници и техните избавители, остана неизвестно.
Едва към средата на февруари, около две седмици след заминаването на офицерите за Лондон, доктор Грейсуел разреши на болния лорд Ченсфилд първата разходка из стаите на замъка, а след още три дена самият епископ Редлинг придружи оздравяващия при неговото първо излизане от дома. Същия ден с вечерния дилижанс в Ченсфилд пристигна куриер с писмо от министъра на марината. В това писмо министърът бързаше да извести лорд-адмирала, че негово величество кралят е заповядал да се увеличи наградата за главата на всеки от главатарите на капьора „Тримата идалго“ до три хиляди фунта. Възложено е на британския флот да залови и унищожи опасния капьор. Заедно с това кралят е благоволил да пожелае най-скорошно оздравяване на сър Фредрик.
