— Откога познаваш флорентинския търговец Микел Албанти?
— От… шест години, господари мои, ако не и повече.
— Често ли си правил с него такива нощни разходки?
— За трети път го придружавам.
— И всеки път ли по лионското шосе?
— Самата истина, ваша милост. На два пъти придружавах мосю Албанти до пристанището Кале.
— Кога направихте такова пътуване за последен път?
— Преди около един месец, синьори.
— Преди месец ли? Лъжеш, това не може да бъде, Жак!
— Бог да ме убие, ако лъжа! Преди един месец отидохме до Кале; той се качи на кораб, а аз останах да го чакам. След десет дни си дойде от Англия и ние се завърнахме пак в Марсилия. В живота ми не ми се беше случвало така да бързам. Уморихме четири коня, но той добре плати.
— А какво ти обеща сега?
— Сега пак се спазари с мен да отидем до Кале и обеща да ми заплати още по-добре. Аз за цяла година не припечелвам от моето стопанство толкова, колкото ми плащаше синьор Микел Албанти за едно пътуване.
Джордж Бингъл се замисли. Няколко минути всички мълчаха. Джордж сложи ръката си на рамото на селянина:
— Слушай, Жак Перше! Ние не сме разбойници и не убих ме честен флорентински търговец, а лукава йезуитска змия, един преоблечен поп, слуга на аристократите… Ние обезвредихме паяка, но ни остава сега да разкъсаме паяжината. Ако ни помогнеш, ще направиш едно добро дело за добри хора и ще спечелиш още повече, отколкото ти плащаше йезуитът… Съгласен ли си, Жак?
Селянинът пристъпваше от крак на крак, мачкаше в ръце шаячната си шапчица и недоверчиво мълчеше. Той още не беше се отърсил от уплахата и сега се опасяваше да не попадне „от трън, та на глог“.
— Не се бой, Жак! Ще получиш всичките ни коне и още стотина франка златни — продължи да го увещава Джордж.
— А какво трябва да направя за това, господа?
— Ние не сме господа, ние сме също такива трудови хора като тебе… А може би самият ти да си таен йезуит, Жак, а? Въпреки че въпросът беше шеговит, Жак отхвърли ръката на Джордж от рамото си:
— Езуит ли? Цялото наше село ги издави, проклетите, в манастирския яз… Ако знаех, че този Микел Албанти е преоблечен поп, щях да го хвърля по пътя в Рона!… А какво искате от мен, граждани?
— Жак, ти трябва да придружиш до пристанище Кале… синьор Микел Албанти и неговия слуга.
— Нещо май не проумявам, господари мои… Ами че нали е мъртъв тоя Албанти?
— Той е жив, здрав и стои пред теб. Албанти съм аз. А ето този човек е моят слуга. Разбра ли думите ми, Жак Перше?
— Разбрах, господине. Вие сте синьор Микел Албанти и никой днес не ви е убивал. А ето този, синьор Дик, е ваш слуга.
— Ти май не си глупав момък, Жак. Напиши сега едно писмо на жена си и й нареди да подслони двама души, Том и Антонио, докато по-възрастният от тях не оздравее. Ако в къщата ти стане нещо — ще получиш куршум, Жак, а от твоя дом ще останат само главни.
Марсилецът се оказа човек съобразителен. Дадоха му перо, мастило и хартия. Докато той бърчеше чело и пъшкаше, мъчейки се над двата реда на писмото до дъщеря си Мадлен Перше, Джордж Бингъл разглеждаше плика, който бяха извадили от чантата на убития.
— Ще се опитам да отворя това писмо, приятели, но така, че да не останат следи… Запалете огън и стоплете вода, до като извадя от торбата моя шпател192.
След половин час тънките възлести пръсти на Джордж Бингъл успяха да измъкнат от разпечатания плик едно изписано листче. Писмото на патер Фулвио ди Грачиолани беше бързо прекопирано, а след това Джордж възстанови първоначалния вид на плика тъй изкусно, че Дик и Томас ахнаха от учудване.
— Ех, че ловко! — възкликна възхитеният Дик Милс. — ма какъв свети отец, а? Слушай Антонио, виж какво пише венецианският йезуит Фулвио ди Грачиолани на патер Бенедикт Морсини в Бълтън:
„Ако брат Луиджи не успее по пътя да отстрани агента на нашите врагове, англичанина Кремпфлоу, вземете всички мерки, за да се възпрепятствува срещата му с Джакомо. Опасността нараства. С помощта на Кремпфлоу Буоти е вече на път да разкрие тайната на Джакомо. Предпазливостта изисква дъщерята на Джакомо да напусне бащиния си дом безследно. Бъдете през цялото време нащрек, охранявайте тайната на Джакомо. Без колебания с всякакви средства пресичайте всички опити на враговете да проникнат в нея.
В случай че Луиджи има успех в предприятието си с Кремпфлоу, ще ви връчи всички пари, които се намерят у англичанина. Сумата е равна на две и половина хиляди скуди. Отговора си незабавно предайте на брат Луиджи. Благославям ви заради труда и подвизите ви в името на общото дело.
Томас Бингъл погледна въпросително брат си:
— Защо възнамеряваш да пътуваш до Кале, Джордж?… Да не би да се готвиш да се прехвърлиш в Англия и да се явиш с това писмо пред патер Бенедикт вместо Луиджи Гринели?
— Точно това се готвя да направя, приятели! По ръст и по цвят на косите приличам на Луиджи, а за останалото ще се надявам на щастието си! Разбира се, в Бълтън ще трябва да работя предпазливо… На дневна светлина Морсини безспорно веднага ще открие измамата, значи, денем не бива да попадам пред очите нито на патера, нито на бълтънските тъмничари… Ще се опитам да действувам нощем… Ако успея да разкрия плановете на патер Морсини, всички карти на отците йезуити ще ни бъдат съвсем ясни.
Томас Бингъл поклати недоверчиво глава. Антонио се мръщеше от болката в крака и се ровеше в документите на убития. Попадна му едно тефтерче. Джордж Бингъл се вгледа внимателно в характерните букви на чуждия почерк.
— Стой! Вижте, ето почерка на Гринели. Патер Морсини без съмнение го познава!… Това много облекчава задачата ни, приятели!…
…За две денонощия Джордж Бингъл и Дик Милс дойдоха до Лион, но тук ги сполетя неуспех: на улицата случайно ги позна същият онзи чиновник, когото мнимият „патрул“ беше спрял на лионското шосе близо до Марсилия. Приятелите едва избягнаха ареста. Добродушният Жак Перше им помогна да се измъкнат от Франция в Савойското херцогство, откъдето по дълъг обиколен път едва след месец и половина се добраха до Дюнкерк. След като се прехвърлиха в Дувър, „търговецът Микел Албанти“ и неговият „слуга“ пристигнаха най-сетне с лондонския дилижанс в Бълтън.
4
Хелга Лунд, някогашната кърмачка и бавачка на Изабела, разтребваше стаята на младата си господарка. Мис Изабела бе отишла на разходка с кон.
Изпод масичката на наследницата на Ченсфилд Хелга измъкна плетеното сламено кошче, до половината пълно с хартийки, парченца от копринени лентички, счупени копчета, фуркети и други невинни боклуци.
Хелга поклати укорно глава, изтръска съдържанието на кошчето направо на пода и слезе долу за парцал и кофа.
Именно от тази минута се възползува духовният пастир и наставник на Изабела. Отец Бенедикт Морсини никога не пропущаше случая „неволно“ да надзърне в моминската стая на Изабела, когато обитателката й я напущаше.
Патерът влезе в празната стая, незабавно се наведе над купчината смет, изтърсена на пода, и извади два три смачкани плика. Той изглади единият от тях; почеркът на изпращача бе за него непознат, при това, по всички признаци — мъжки. Това заинтересува патера, тъй като той достатъчно подробно беше изучил перото на всички, които кореспондираха с Изабела. Пак тук, сред сметта, патерът забеляза парченца хартия,
