очи, обърна се с безразличие и тръгна след патера с накуцващата си походка към изхода от парадните зали. Отец Фулвио завлече посетителя в една от стаите на втория етаж. Пред сложената маса вече шеташе млад пъргав слуга. Езуитът покани госта си да седне на масата и незабелязано свали от показалеца си пръстена с ахатовото петаче. Със сигурно движение на дългите си бели пръсти той отвинти камъка и напипа под него мъничкото скривалище…
Слугата постави на масата вино и чаши. Двете еднакви чаши, изрязани от големи цели късове планински кристал, доведоха госта във възторг. Граф Ченсфилд вдигна едната от тях и я подържа срещу светлината. Изкусната украса беше струвала на венецианския майстор дълъг, упорит труд! Без да свежда от лицето на госта втренчения си поглед, патер Фулвио със светкавично движение наведе над втората чаша пръстена; от него изпадна прозрачно зрънце.
Струята стогодишно вино, уханна и гъста, изпълни двата съда докрай.
— Лафкадио — каза патерът на слугата, — махнете този поднос. Нека виното малко се избистри и утайката да падне на дъното. Ние още не сме били родени, милорд — добави той мечтателно, — когато трудолюбивият винар е събрал този благовонен сок и е скътал буренцето в дълбока изба Реколта 1699 година! Моля ви, синьор, да изпиете чашата и да я вземете в дар за спомен от посещението ви в нашия дом.
Гостът се поклони:
— Трябва да съжалявам, свети отче, че задължения вече ми налагат да се върна… На драго сърце бих прекарал още един месец в Средиземно море, но, уви, във Франция якобинците заплашват трона с нови сътресения. Фландрия е обхваната от бунт и над моето отечество се, сгъстяват облаци. Време е за английския воин да се завърне при своя боен кон! Днес напущам Венеция.
— Но молбата на графа, синьоре? Той няма да ми прости бързото заминаване на ваша светлост! Без съмнение той ще пожелае сам да ви покаже своя дом и сбирките.
— Аз съм посредствен познавач на изкуствата. От цялата колекция запомних само портрета на графиня д’Еляно.
— Известна ли ви е съдбата й, синьор? — запита йезуитът мазно.
— Слушах за нея. Била убита от артистката Франческа Мола. Но смъртта на графинята не е била единствената жертва …
— Кого още благоволявате да имате пред вид, синьор?
— Гибелта на сина на артистката Мола, синьор Джакомо, презрения пират, който падна безславно в едно морско сражение, може да се каже, пред очите ми. Неговата история съм слушал… Навярно граф д’Еляно никога не споменава за своя нещастен потомък, нали?
— Не, графът дълго време търси Джакомо Мола.
— Тъй ли? Известна ли му е плачевната участ на сина?
— Ние… крием от него истинската съдба на Джакомо Мола, за да опазим сърцето на графа от сътресения.
Монахът, взе от подноса своята чаша и гледайки госта в очите, побутна към него втората чаша. Гласът му беше равен, в него звучеше печал.
— Но граф Паоло още не е загубил надежда да издири потомците на загиналия синьор Джакомо; очаква ги огромно наследство …
В очите на лорд Ченсфилд заблестя сатанински зелен пламък.
— Обзалагам се, свети отче, че никъде по света не ще намерите тези потомци! Джакомо Мола отнесе в гроба си спомена за сирашкия приют, където граф д’Еляно без колебание позволи да вкарат това дете. По- нататъшната съдба на Джакомо Мола, след тези три злополучни години, била бурна, но той си я създал сам, без бащина помощ. Злато, машини, роби — то неговата вяра, любов и утешение! Наказанието настигна граф д’Еляно — ой ще умре бездетен. Аз разбирам тежестта на тази участ, тъй като сам бях лишен от единствения си син Чарлз Райланд… Сходството на нашите съдби, моята и на граф д’Еляно, отдавна занимаваше мислите ми и аз се радвам, че се срещнах лице с лице с един също тъй злополучен самотен старец като мене…
— Не съдете, за да не бъдете съдени! — словата на графския духовник прозвучаха тържествено и тежко. Той отново постави своята чаша на подноса.
Зеленият блясък в очите на лорд-адмирала заприлича на блещукането на зениците на ранен леопард. Бавно, гледайки йезуита право в очите, той изрече, като отсичаше думите:
— Граф д’Еляно навеки загуби правото да нарича Джакомо свой син. Синьор Паоло не ще остави потомство: това е присъдата на отмъщаващата съдба! Amen! Но, свети отче, мен отдавна ме привлича това чудесно вино! Струва ми се, че утайката вече е паднала на дъното. За ваше здраве и за дълъг живот на нашия очарователен домакин!
Граф Ченсфилд протегна ръка към чашата и вече се бе докоснал до нейните стени, когато изведнъж лицето на патер Фулвио ди Грачиолани прие загрижен израз.
— Скъпи мой гостенино, докато разговаряхме, в чашата ви падна прашинка… Лафкадио, напълнете друга чаша на синьора, а тази изплакнете хубавичко: милордът ще ни окаже чест да я вземе за спомен от днешната ни среща!
Доктор Томазо Буоти, потресен до зашеметяване и още неспособен докрай да осъзнае всичко чуто, безпомощно прехвърляше погледа си от единия събеседник върху другия и мълчеше. Той прекара една безсънна нощ заедно с тримата млади синьори. Срещата стана в един частен венециански дом, избран от синьорите като тяхна щабквартира.
Антонио Чени разтвори прозореца. Тютюневият дим се устреми навън от стаята към синевата на юлското утро.
— И така, нашият разказ завърши, синьор Буоти. Ние не можехме да ви посветим по-рано в тези подробности, тъй като досега ни липсваха доказателства. Сега пред вас лежат документи: ето писмото на Фернандо Диас до лейди Райланд, ето копие от бележката на патер Фулвио до неговия бълтънски агент отец Бенедикт Морсини и ето накрая оригиналът на отговора на отец Бенедикт до своя духовен глава… Както знаете, корабът на престъпния Джакомо Грели понастоящем се намира във водите на венецианската лагуна и по всяка вероятност злодеят ще посети дома на своя баща. Намеренията му спрямо стария граф засега точно не знаем, това скоро ще се изясни. Родният син на Джакомо, Чарлз Райланд, сега се намира в Бълтън и се готви за последна схватка с ченсфилдския изверг и с тамошния паяк кръстоносец в расо. Ръката на възмездието настигна Гринели близо до Марсилия. Този йезуит Луиджи уби в каютата на „Елмиона“ наетия от вас детектив Кремпфлоу. Парите, които бяхте дали на Кремпфлоу, потънаха в джобовете на очилатата змия патер Бенедикт, който без съмнение е отровил нещастната ми майка, Анжелика Чени, а сега се готви да умъртви Изабела Райланд. Ние очакваме вашето решение, синьор Буоти!
Томас Бингъл погледна часовника си:
— Приятели, вече е десет часът! Трети ден яхтата на Грели стои в лагуната. Посещението му във Венеция не може да бъде случайно. Един от нас трябва да вземе под наблюдение кораба, а след това да отлети в Англия при стареца, за да го извести за събитията. И тъй, докторе, успяхме ли да ви убедим? Съгласни ли сте да действувате по нашия план?
— Синьори, всичките ми сили са на вашите услуги!
Доктор Томазо, в такъв случай ще трябва да оставите тук, в Мраморното палацо, синьор Антонио Чени като нов служител в музея, за да наблюдава йезуитите, а вие незабавно трябва да се отправите за Лондон. Генерал Хауерстън трябва да се отнесе към вас с доверие.
— Готов съм да замина дори днес, приятели мои!
5
Генерал Хауерстън, началникът на тайната военна канцелария, прие в лондонския си кабинет госта от Италия. Разговорът наближаваше към края си. Генералът седеше в креслото си с невъзмутимо лице, поднасяше от време на време пурата към устните си и загрижено следеше пепелта да не падне от края на дългата хаванска пура. Доктор Томазо Буоти не можеше да прочете по лицето на англичанина сериозно ли се отнася той към чутото.
Накрай пепелта на пурата падна върху книжата, лежащи пред генерала.
