кабинета.
„Драги сър!
Изпращам при вас като куриер слугата си Кариндж, за да ви уведоми срочно, че след вас тръгна с дилижанса за Бълтън генерал Хауерстън. Придружават го двама офицери, Тяхното заминаване стана твърде набързо. Ако не ви настигнат по пътя, то те ще пристигнат няколко часа след вас.
— А, сатана! — викна разярено господарят на имението. — вие май сте прав, падре: тук действуват мои врагове. Бягството на Изабела, пристигането на Буоти, идването в Бълтън на офицери от тайната канцелария…
— Вие благоволихте да забравите още и… откриването в Бълтън на подозрителната юридическа кантора и пристигането на калкутските юристи, сине мой!
— Да, цял заговор… Не току така тези юристи веднага се сториха опасни на Мортън… Грешка! Но, падре, ние сме по-силни от тях, дявол да го вземе! И ако отново с един удар ликвидираме цялото това гнездо…
Патер Бенедикт захихика угоднически и боязливо:
— Щастлив съм, ваше сиятелство, че преодоляхте тягостните чувства и си възвърнахте неизменната решителност на воин…
— Чакайте, техният план не ми е съвсем ясен… Какво успяхте да разузнаете?
— Всичко, сине мой, абсолютно всичко! Искреността на вашата дъщеря ми помогна да разкрия целия заговор на коварните ви неприятели. Ето, милорд, погледнете това писмо…
Патерът извади от джоба си едно листче с налепени върху него късчета от писмото, изпратено от двамата кавалери на наследницата на Ченсфилд мис Изабела. Господарят на имението прочете текста на писмото. Веждата му отново заигра.
— Спокойствие, за бога, спокойствие, синьор! — умолителен тон прошепна патерът. — Вие ще съкрушите враговете с могъщата си десница, ако не се предадете във властта на справедливия гняв… Това послание, милорд, беше първата брънка във веригата на заговора. А останалите брънки ми помогна да разкрия все същата искреност на вашата дъщеря към мен, смирения служител божи. Тия млади хора, Алонзо де Лас Падос и Теодор дьо Креси, след това приеха облика на калкутските юристи Лео Ноел- Абрахамс и Нал Рангор Маджарами.
— А кои са всъщност тези млади хора?
Отговорът на йезуита беше добре обмислен. Гневът на побеснелия лорд трябваше да бъде насочен против… собствения му син. Заради това се налагаше бащата да бъде измамен хитро, като Чарлз се представи за друго лице, омразно на лъжелорда.
— Всъщност… това са вашите най-ли врагове, милорд! Именно те са извикали в Ченсфилд генерал Хауерстън. Лео Ноел-Абрахамс е Диего Луис, син на пирата Бернардито Луис, вашия стар неприятел. А съучастникът му, който се представя за Нал Рангор Маджарами, е потомък на другия ваш враг, Алфред Мърей.
— Виж ти каква била работата! Значи, мъртвите Бернардито и Мърей са ми обявили тайна война… Е, падре, навреме ми отворихте очите. Когато се разправим с тях, ще ви позлатя и вие ще станете мой втори Уудро… Но какво биха могли да представят на Хауерстън?
— В ръцете им са няколко документа, стари портрети, писмо на Фернандо Диас… Но врагът знае, че всички тези документи са несъстоятелни против вашата несъкрушима защита. И затова те са се сговорили с този венециански доктор Буоти. Те са подтикнали доктора да прибегне към чудовищна хитрост: Буоти трябва да ви склони да приемете наследството на граф д’Еляно, за да не трябва да съжалявате за загубата на правата на британски лорд.
Лорд Ченсфилд присви очи и няколко минути събираше мислите си. Лицето му ставаше все по- симетрично и внезапно целият се затресе от взрива на бесен кикот:
— Ха-ха-ха! Не е лошо! Вие сте добър следовател, падре! Сега разбирам вашите старания, черни мой приятелю! Ха-ха-ха! Да, патер Морсини, във ваше лице аз наистина имам най-добрия си съюзник, защото вие повече от всичко се опасявате да не би наследството на граф д’Еляно да се изплъзне от ръцете на негово преподобие Фулвио ди Грачиолани!
— Синьор — ломотеше обезкураженият монах, — не от сребролюбие, а единствено в името на светата църква…
— Мълчете, падре! Сега вече наистина разбирам всичко до конец. Нещо повече, ще ви кажа откровено: озадачаваше ме вашата „безкористна любов“ към мен, патер Морсини. Аз не вярвам в праведници и досега не съм срещал в живота си нито един безсребърник. Сега вашите „безкористни“ подбуди ми са ясни и знам, че наистина вие сте верен съюзник на… лорд Ченсфилд… Ха-ха-ха!
Влезлият камериер доложи, че за пристигналите е сложена масата за вечеря. Графът злобно тропна с крак. Камериерът се отдръпна страхливо.
— Какво ще заповядате да доложа на милейди, сър?
— Доложете, че след четвърт час милордът ще има удоволствието да вкуси трапезата в обществото на милейди, мистър Мортън и доктор Буоти — бързо изрече патерът, отпращайки слугата от кабинета.
Лорд-адмиралът хвана дръжката на вратата. Патер Морсини изшумоля с расото си след домовладиката. На прага граф Ченсфилд рязко спря:
— Чакайте! Падре, вие все пак не ми казахте къде скрихте Изабела?
— В моята капела, сине мой!
— Ловко! Сама ли е там?
— Пази я Грегъри, моят служител, и…
— Доизкажете се, падре! Кого скрихте заедно с Изабела?
Синьор, аз само… предоставих убежище на бегълците, за да… не успеят да се качат на борда на португалския кораб „Санта Роза“. Но вашата дъщеря беше убедена да избяга не от някой друг, а именно от онзи… Реджиналд Мърей под маската на калкутския юрист Нал Рангор Маджарами. Изабела ми откри…
— Свети отче, търпението ми не е безкрайно! Доизкажете се, дявол да ви вземе!
— Изабела ми призна, че тя е годеница на Реджиналд. Той самият ме молеше да… ги венчая.
Джакомо Грели едва не се задъха от бяс.
— Сине мой, сине мой, за бога! За бога, не губете власт над себе си! Изабела е в безопасност, защото може да не се съмнявате в… джентълменското поведение на мнимия Нал Рангор Маджарами спрямо своята годеница.
— Спрямо своята годеница!? Годеница на Реджиналд Мърей! Е, добре! Ще му изиграем ние една сватба, падре! Вървете напред, чакат ни на масата…
…През време на вечерята италианският богослов сухо и накратко изложи целта на своето пристигане в Ченсфилд. Оказа се, че граф Паоло д’Еляно все още отлагаше да подпише завещанието. Лошото здравословно състояние беше подтикнало стареца да се обърне към лорд Ченсфилд с най-покорна молба да изпрати писмено документално свидетелство на венецианските изпълнители на завещанието, че последният пряк потомък на графа, пиратът Джакомо Грели, е загинал при катастрофата на шхуната „Черната стрела“ в Индийския океан. Щом се получи във Венеция този документ, милионното графско наследство ще мине в ръцете на църквата…
Един час след вечерята в кабинета на лорда беше поканен Томас Мортън. Заедно с патер Бенедикт те съставиха документа, за който беше дошъл доктор Буоти.
Господарят на имението хвърли бегъл поглед върху изготвения документ и погледна въпросително патера.
— Кажете, падре, защо Буоти дори не се опита да осъществи намерението си — да ме уговори да
