поръчение.
— О, вие ще свалите от плещите си всички грехове, мистър Мортън! И за да ви възрадвам още повече, ще ви кажа: яхтата „Толоса“, с която незабавно ще заминем за Венеция, командува не някой друг, а… съпругът на вашата дъщеря, мистър Едуард Уент! От Венеция вие двамата ще се върнете във Филаделфия при вашата Мери!
Скоро след като доктор Буоти и старият Мортън отплуваха от Бълтън с яхтата „Толоса“, Изабела Райланд, която беше пренесена в Ченсфилд, се събуди от дългия сън. Тя отвори очи и видя до себе си мис Тренбърн и Хелга Лунд. Още при първото движение на Изабела гувернантката и дойката се разхълцаха в един глас и обляха разбудилото се чедо със сълзи на умиление и радост.
Изабела позна затъмнената, мрачна стая на „болния французин“. С мъка се повдигна на лакът и започна напрегнато да възстановява в паметта си всичко онова, което се беше случило. В проясненото й съзнание възкръснаха подробностите по бягството от родителския дом и зловещата обстановка на подземното скривалище в параклиса. Главата я болеше много; тя не се чувствуваше освежена от съня, а разбита и болна. Бавно като облак, отплуващ към хоризонта, се разсейваше сънната забрава, но едновременно с това в сърцето на Изабела се възраждаше чувството на тревога и неувереност. В същата минута вратата се отвори и синеокият „кавалер дьо Креси“ стремително се втурна в тая обител на тишина и покой. Реджиналд едва не събори столовете с болногледачките, падна на колене пред леглото на девойката и притисна към устните си ръката й.
— Кажете ми, къде е баща ми? — промълви най-сетне Изабела, като се привдигаше на леглото.
Лицето на мис Тренбърн мигновено се покри с червени петна, а Хелга Лунд безпомощно втренчи поглед в Реджиналд.
Двете болногледачки бяха извадени от това крайно затруднение от появяването в стаята на две нови лица: капитан Бернардито и осиновеният му син Чарлз се приближиха до леглото на Изабела. Капитанът беше чул въпроса на девойката. Той постави ръце на раменете на брата и сестрата и рече ободрително:
— Не се безпокойте, деца, и знайте, че всички опасности са минали. Очаква ви щастливо бъдеще, обкръжени от предани приятели и любещи сърца. Целуни сестра си, мой малки Ли, а вие, сеньорита, трябва да се гордеете с такъв брат. Той ще ви замени бащата, защото Джакомо Грели не е вече между живите! Сега, господа, моля ви, оставете нашата „възкръснала“ насаме с брат й. Те има за какво да си поговорят.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
СЛЪНЧЕВИЯТ ОСТРОВ
1
Започна вече трета седмица от деня, в който майор Бред замина за Лондон. Тялото на Джакомо Грели, затворено в оловен ковчег, почиваше в подземието на ченсфилдския дом. В града започнаха да проникват първите слухове за смъртна на лорд-адмирала, но лейтенант Бруксън категорично отклони всички молби на журналистите да дадат в печата някакви сведения за кончината на лорда. Ченсфилд си живееше както преди затворен живот, обитателите му не се показваха извън пределите на имението, никой външен човек не се допускаше в неговите чифлици и ферми. Такава беше заповедта на властите.
Сутринта на 15 септември 1790 година капитан Бернардито отиде в кръчмата „Веселият булдог“, за да пресрещне пощенския екипаж от Лондон: от столицата нямаше никакви вести и това вече тревожеше всички „ловци на леопарда“.
Когато големият екипаж наближи хана, като громолеше с железните си шини и огласяше околността с кондукторския рог, Бернардито видя на прозореца на дилижанса офицерската триъгълна шапка на майора. На горните пейки се бяха разположили шестима войници с червени мундири и един висок като върлина сержант. Още от първите думи на Бред капитанът разбра, че новините от Лондон са лоши.
— Отведете войниците в замъка, сержант — заповяда майор Бред, — доложете на лейтенант Бруксън, че сте пристигнали с командата да го смените от поста пазител на владенията Ченсфилд.
Войниците се построиха в „походен строй“ и закрачиха към замъка. Бред ги изпрати с очи и предложи на капитана да изпият по чаша ейл в хана. Двамата мъже седнаха на една уединена масичка.
— Изпратен съм тук от генерал Хауерстън, за да подсиля охраната на владенията на покойния лорд Ченсфилд…
Бернардито погледна в недоумение събеседника си. Майорът разглеждаше най-невъзмутимо питието в чашата си. Отпи една глътка и продължи:
— След мен вече тръгнаха от Лондон самият генерал Хауерстън, директорът на „Северобританската компания“ мистър Норуард и един правителствен чиновник с пълномощия от лорд-канцлера — мистър Бленърд, но този път… истинският! — като прибави това, майорът се усмихна тъжно.
— С каква цел идват тук тези господа? — запита Бернардито, веднага почувствувал нещо недобро.
— Да поднесат съболезнования на неутешимата вдовица, да я въведат в наследствените й права и… да загладят грешките, направени от нетактичния и глупав майор Бред! Утре ще бъде тържественото погребение на граф Ченсфилд, мистър Бернардито Луис!
Бернардито отблъсна празната чаша и с кимване посочи на Бред през прозореца куличката на Ченсфилд:
— Не ви разбирам добре, господин майор! А… какво ще стане със законните наследници на този дом?
— Кого имате пред вид, капитане?
— Как — кого! Разбира се, Реджиналд Мърей и сестра му Джени.
— Виждате ли, капитане, в тия тревожни дни на революционни сътресения на континента лорд- канцлерът с одобрение на негово величество взе решение да не се смущават умовете на гражданите, като се дава гласност на онези тайни, за чието разкриване ние с вас се потрудихме с излишно усърдие… Никакви разобличения относно миналото на Джакомо Грел… искам да кажа, на покойния лорд-адмирал няма да бъдат направени. В случай че в печата се появят някакви намеци, съответните броеве подлежат на изземване. На един от площадите на Бълтън ще бъде издигнат бронзов паметник на покойния.
— Значи, изпращането на тези войници тук…
— Това е мярка, за да се опазят владенията на лорда и лейди Райланд от… подозрителни и нежелани чужденци. Надявам се, че ви е ясно кого има пред вид генерал Хауерстън?
— Май че е ясно. Очевидно мен и…
— …и вашите приятели. Нима вие, капитане, човек тъй проницателен, все още не се досещате защо се постарах да пристигна… преди другите членове на комисията?
— Господине, законните наследници очакваха с надежда вашето завръщане!
— Тези надежди не се оправдаха. Единственото, което е по силите ми, е да ви предпазя, тоест да изпълня дълга си на честен съюзник в трудната борба. С пристигането си аз изпълних този съюзнически дълг спрямо вас. Сега… разбрахте ли ме, капитане?
Бернардито стана и погледна Бред в очите:
— Бихте ли желали да поговорите и със самите наследници, господине?
— Добре. Да идем в замъка. Ще им покажа някои извлечения от протокола на комисията при канцлерския съд. Това ще разсее съмненията ви и вие ще можете тогава да постъпите по собствено усмотрение.
…В ловния кабинет на Ченсфилд, край изпратените шкафове и полици с пушки, се беше събрала малката група на всички „победители на леопарда“. Майор Бред се намери в кръга на стария капитан, двамата наследници — Реджиналд и Джени Мърей, — мис Изабела Райланд, мистър Джордж Бингъл и стройния синьор Чарлз.
Бред извади от чантата си няколко листа, бегло изписа ни с канцеларски бързопис. Бернардито, Чарлз и Джордж Бингъл се наведоха над листовете. След като отмина скучните юридически формули и позовавания на членове и параграфи, Джордж Бингъл, който Най-добре от всички разчиташе почерка на канцелариста, започна да чете на глас най-интересните места от този документ.
