— Той е тук, ваше преподобие, зашит в жилетката ми. Моят приятел отец Бенедикт пожела да взема тази малка предохранителна мярка.
Мистър Мортън с мъка започна да се освобождава от старомодния си фрак, наподобяващ по цвят тютюнев прах.
— Лафкадио! — извика патерът.
Младият слуга се появи мигновено. Само по погледа на йезуита той разбра задачата си и твърде ловко и бързо помогна на мистър Мортън да свали фрака, да разкопчае жилетката и да открие неотдавна направения шев, под който слабо прошумоляваше хартия. След десет минути разпереният шев беше внимателно разширен и на масата пред патера се появи малко поизмачкан плик.
Фулвио ди Грачиолани скри пръстена и писмото и запита каква квартира си е избрал във Венеция мистър Мортън. Английският адвокат отговори, че възнамерява да си почине около две седмици в една странноприемница на Риалто197, след което му предстои обратно пътешествие до добрия стар Бълтън.
Свещеникът изпрати гостенина си до самата гондола, върна се в кабинета и отвори писмото. В плика освен изпратения документ с подписите на Фредрик Райланд, Томас Мортън и юриста Лео Ноел-Абрахамс имаше още и чист лист от плътна бяла хартия, прегъната на четири. В левия долен ъгъл на листа йезуитът откри незабележимо кръстче. Очевидно това беше знак, че хартията не е поставена случайно.
Като я повъртя в ръцете си, монахът с пипане установи, че повърхността на листа е била подложена на някаква обработка. Фулвио ди Грачиолани заключи вратата, запали свещ и подържа хартията над пламъка. По целия лист започнаха отчетливо да се появяват тъмнокафяви редове на секретното писмо, написано с мляко. Текстът на писмото беше на латински език:
„In nomini Dei!198
С настоящото известявам на ваше преподобие за завършването от мен, недостойния божи служител, на възложеното ми поръчение. Опасността, която заплашваше нашето свето дело, е отстранена. Коварните тайни врагове на лорд Ченсфилд, които подготвяха неговото разобличение, са сринати в праха, но в единоборството с тези змии падна и сам милордът.
Преди смъртта си той по вдъхновение свише и подтикнат от вашия смирен брат во Христе, подписа тук приложения документ, който представлява формално, юридически заверено свидетелство за гибелта на незаконния графски потомък, пирата Джакомо Грели, и за отсъствието на преки наследници на горепосочения Грели. Синът на милорда, Чарлз, враждебно настроен против баща си, напусна земната обител, преди да успее да открие истинското си име някому другиму освен на собствената си сестра Изабела. А тя в миг на отчаяние тури край на земния си живот посредством отрова. Нейната съдба сподели и Реджиналд Мърей, грешен, но опасен претендент на титлата. Тайната на лорд Ченсфилд умря заедно с тези лица. Да прости господ всички прегрешения на тези деца и да влязат душите им в царството небесно! Ave Maria.
След като напразно очаквах да дойде при мен брат Луиджи, постоянният куриер на ваше преподобие, аз, движим единствено от подбудата да ускоря изпращането на тези вести, сметнах за добре самостоятелно да издиря надежден пратеник до вас. В своето неразумие аз взех под внимание преклонната възраст и болестите на нашия сиятелен завещател, което именно ме подбуди да побързам с изпращането по назначение този важен документ. Ето защо уговорих мистър Томас Мортън, като най-близък сподвижник на своя покоен благодетел, да направи пътешествие до Венеция, за да връчи настоящия плик в собствените ръце на ваше преподобие. Приложеният документ трябва да отстрани всички последни съмнения и грешни колебания на завещателя.
Ваш смирен брат во Христе
Патерът се прекръсти и скри документа в тетрадката си. Той изпрати слугата горе, в графските покои, за да покани ечеленца Паоло на вечерната съботна литургия.
Лафкадио завари графа унесен в сън след продължителната разходка с гондола край морския бряг, която той направи преди обед. Превъзмогвайки умората, безсилният граф слезе в параклиса. През време на литургията той седеше на пейка, поддържан от новия дворцов служител Антонио Карильо. През последните седмици старият синьор с особена охота се обръщаше към Антонио за такъв род услуги, тъй като младият мъж ги вършеше без капка раболепие и угодничество. Дворцовата прислуга се учудваше на умението, с което младият служител ободряваше и развличаше отпадналия, съсипан от немощ велможа.
След кратката литургия свещеникът се качи заедно с граф Паоло в неговите покои. Гондолата, изпратена бързо от патер Фулвио, докара в двореца няколко длъжностни лица — главния нотариус на граф д’Еляно с неговите помощници и писари, а също така и свидетелите по завещанието, назначени по волята на самия ечеленца Паоло. Фулвио ди Грачиолани посрещна синьорите във вестибюла, отведе ги в графските покои и обясни, че извикването им в двореца се е наложило от необходимостта да бъде отстранена, по волята на ечеленца, известната им уговорка в графското завещание. Получен от Англия документ отнел на завещателя последната надежда да издири и подсигури потомците си.
Граф Паоло беше съвсем съсипан от тази вест.
В присъствието на отец Фулвио пристигналите синьори поправиха текста на завещанието.
През нощта нотариусът и свитата му напуснаха Мраморното палацо, а патер Фулвио, след като си отидоха и свидетелите по завещанието, и юристите, се отправи за двореца на кардинала. В този късен час една високопоставена духовна особа бързаше към друга с блага вест.
4
Минаваше втора седмица, откак бяха извикани при ечеленца Паоло д’Еляно свидетелите по завещанието. През това време той рядко напущаше своите покои, намираше се в дълбока замисленост, понякога губеше нишката на разговора, заспиваше на трапезата и се измъчваше нощем от безсъница. Граф Паоло с мъка придвижваше отеклите си нозе, беше раздразнителен и много страдаше от самотата. Разговорите обаче с отец Фулвио го изморяваха и духовникът не отегчаваше с тях стареца. Затова пък графът на драго сърце допущаше както преди при своята особа дворцовия прислужник Антонио Карильо. Синьор Антонио имаше приятен глас; по цели часове той четеше на болния неговите любими поети — Данте и Петрарка.
Само една посетителка прие през тези дни старият граф Паоло — престарялата сеньора Естрела Луис ел Гора. Тя беше пристигнала с френския военен кораб „Тримата идалго“, командуван от нейния внук. В Тулон престарялата сеньора стъпи на европейска земя. Тя не можеше да се лиши от удоволствието да намине във Венеция, за да навести стария си приятел — граф д’Еляно. Патер Фулвио я видя бегло във вестибюла и дори въздъхна заедно с нея за бързотечността на струите в потока на времето.
Езуитът не знаеше, че след заминаването на сеньората граф Паоло четеше развълнуван следната бележка: „Ечеленца, ако едно повторно пътешествие с гондола няма да ви измори, аз ще ви чакам пак на борда на известния ви кораб. След това ние ще трябва да направим едно пътуване до «Вилата на цветята», където една отдавна обещана вам щастлива среща ще ви накара да забравите всички душевни и телесни недъзи. Дълбоко преданият ви Буоти“.
С помощта на двама камериери графът се облече и като се опираше на рамото на синьор Антонио, дойде до гондолата. В кабината, постлана с килим, бяха струпани много меки възглавници. „Плаващата карета“ беше служила на своя господар вече много години. В кабината лъхът на парфюми и източни благовонни се примесваше с миризмата на застояла вода, на стара платнена тапицерия и загнило дърво.
