Индийския океан като огромно безпощадно огненочервено кълбо, което с нищо не напомня на приветливото светило. На зареяните из океана късчета суша то изпепелява тревите, пресушава потоците, нагорещява напуканата почва и навява на децата на земята страшни легенди за наказващата небесна колесница.
Но и тук, на пустия остров в отдалечените африкански води на Индийския океан, първите утринни лъчи на слънцето са още внимателни и ласкави…
В девствените гори пронизително кряскаха папагали. Малки пъстри колибри прелитаха през сноповете лъчи, промъкващи се в гъсталака. Неспокойно стадо маймуни премина бързо по върховете на дърветата, люлеейки се на лианите; то подплашваше пернатите и ронеше по земята плодове, листа и вейки. Черните тела на крокодили, също като каменни, бяха замрели на пясъчната плитчина на заливчето. Тежко пристъпвайки от крак на крак, розови пеликани довършваха край езерото нощния си риболов. Цяло семейство диви свине се промъкваше към потока на водопой, но изведнъж стремително свърна назад и с тропот се втурна в гъсталака на бодливите храсти; наблизо се разнесе страшен, ужасяващ рев. Това беше гладен лъв, който, изглежда, безуспешно беше ловувал през нощта и сега се промъкваше към водопоя, търсейки плячка за закуска.
Отпуснал ниско гривеста глава, звярът бавно се провираше на меките си могъщи лапи през гъстата гора. Той беше напълно уверен в своето могъщество и не се опасяваше да срещне тук достоен съперник, понеже отлично знаеше, че другите обитатели на гората могат да се спасят от неговите зъби само с много бързи крака или в много дълбоки и тесни дупки.
Внезапно из бамбуковия храсталак изтрещя изстрел. Лъвът направи чудовищен скок и чупейки високите стебла на бамбука, се хвърли срещу непознатия враг. Още два изстрела треснаха един след друг. Цял сноп бамбукови стъбла изведнъж се повали под тежестта на едрия хищник. Кратък предсмъртен рев и двуметровото тяло на звяра се изпъна и замря. На подгънатите под тялото лапи за последен път се показаха и скриха ноктите, подобни на закривени турски ятагани. От шубраците, където се спотайваха ловците, се раздадоха гръмки гласове.
— Едър екземпляр! — произнесе, приближавайки се до убития лъв, висок мъж с моряшки обувки, груби панталони от корабно платно и здрава вълнена куртка. — никога досега не ми се е случвало да видя такъв лъв. И изглежда, че е по следният на нашия остров. Заедно с младите това е седмият през тези четири години.
След първия ловец из храсталаците се измъкна един гигант с черна къдрава брадичка. На кожения му пояс стърчеше широк моряшки нож. Третият ловец, с широкополо испанско сомбреро, се наведе над звяра.
— Вижте, ето вашия куршум — обърна се той към първия ловец. — пробил е сърцето на лъва. Отличен изстрел!
— Чудно как душата на такъв силен и голям звяр можа изведнъж да напусне тялото през такава мъничка дупчица — рече вторият ловец, показвайки кървящата под лопатката малка раничка. — аз ще извадя сърцето на лъва и ще го изям — та в мен да се пресели неговата сила.
— Ти и без това си имаш достатъчно сили, Педро — забеляза със смях човекът със сомбрерото. — добре опитай мозъка на животното, за да преминат в тебе умът и хитростта му.
— Силният и храбрият не се нуждаят от хитрост — възрази първият. — хитростта и коварството са необходими н страхливците…
Все пак, сеньори — отбеляза човекът със сомбрерото, — днешният лов не обогати нашата кухня. Време е да се връщаме и право да ви кажа, жив козел на мушката би ме зарадвал повече, отколкото мъртъв лъв в краката ни! Мистър Фред, това е ваш трофей. Останете при него, за да не развалят кожата му чакалите, а ние с Педро ще се погрижим за закуската. Налага се да поразбутаме запасите, които ни остави капитанът на „Орион“. Да вървим, Педро, и да приготвим на мистър Фред тържествена закуска. А вие одерете тази кожа, мистър Фред, обработете я и направете от нея най-добро украшение за бъдещия ви дом в родината. Върху нея ще играят вашите деца и…
— …и аз ще им разказвам как сме се спасили от този остров на кораба, чието име засега никой от нас още не може да предвиди. Но в края на краищата той непременно ще дойде да ни вземе и тогава всеки от нас ще дочака такава съдба, каквато си е подготвил в миналия си живот — прекъсна ловецът с куртката многословието на своя другар.
— Очевидно искате да кажете, мистър Фред, че вас ви очаква дом в Ченсфилд, а нас с Педро — бесилка в Нюгейт67, не е ли така?
— Не обичам твърде такива шеги, сеньор. Да се надяваме, че съдбата… ще поиска да поправи поне част от своите несправедливости към нас! — за със сериозен тон първият ловец. — аз ще удържа своето обещание да не разкривам вашите имена на командуването на кораба, който рано или късно ще вземе и трима ни на борда си. И във всеки случай не съм аз онзи, който би помогнал на нюгейтския палач да сложи примката на шията на… Бернардито Луис. От все сърце желая съдбата да отклони от вас тази заплаха, капитане!
— Сър Фредрик Райланд! — произнесе човекът със сомбрерото и в неговия тон заедно с насмешливите нотки прозвуча признателност. — понеже в продължение на десетилетия съм имал работа само с негодници, не можех да се надявам, че в края на живота ми бог ще ме направи спътник на един истински благороден джентълмен! Не, Педро, остани със сър Райланд да му помогнеш да одере кожата на тоя лъв и да я довлече до в къщи. С кухнята ще се постарая да се справя сам.
Към края на август 1772 година от пристанището на Бълтън се отправи на далечно плаване, като взе посока на юг, въоръженият океански бриг „Орион“.
Този кораб принадлежеше на главния собственик на „Северобританска търговска компания“ сър Фредрик Джонатан Райланд и пътуваше под командата на капитан Гай Брентли и тримата му помощници — лейтенант Едуард Уент, мистър Джозеф Лорн и мистър Джефри Макрайл.
Според корабните документи на борда на брига се намираха следните пасажери: собственикът на кораба сър Фредрик Райланд със съпругата си лейди Емили и малолетния си син Чарлз; управляващият имението Ченсфилд мистър Томас Мортън с дъщеря си Мери; по-младият собственик на юридическата кантора „Томпсън и син“, адвокатът Ричард Томпсън; собственикът на бълтънската корабостроителница мистър Робърт Патерсън; вдовицата на покойния ескуайър Джордж Станфорд, лейди Елен Станфорд; бълтънският викарий, преподобният Томас Редлинг, корабният лекар, докторът по медицина мистър Рандолф Грейсуел, и накрая слугите на споменатите пасажери.
Както съобщи в първия си септемврийски брой седмичникът „Монитор“, целите на плаването на мистър Райланд и неговите спътници са изследователски и мисионерски. Бригът се насочва към африканските води на Индийския океан. Призори на 20 септември „Орион“ хвърли котва край мароканското крайбрежие на Берберия68. По пътя от Бълтън до Мароко бригът — по делови съображения на собственика — се отби в устието на Темза и престоя една седмица в лондонското пристанище.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КРЪЩЕЛНИЦИТЕ НА НЕПТУН
1
По ниския таван на каютата, боядисан с лакова боя, трептяха зеленикави светлинни петна. Отблясъците на слънчевите лъчи, пречупващи се в гребените на вълните, проникваха в каютата през илюминатора и като весели зайчета танцуваха по стените и тавана.
На „Орион“ обедът бе привършил и всички се пръснаха по каютите си. Корабът се държеше близо до бреговете на Африка. Сухият източен вятър сякаш донасяше до самия океан знойния дъх на Сахара.
Приспивана от слабото бордово люлеене, лейди Емил задряма, облегната на гърба на лекото кресло. Мъничка сълзичка се бе задържала на дългите й ресници. На коленете й лежеше писмото, чийто плик със счупени восъчни печати беше паднал в нозете й. Тя не се събуди, когато се чу слабото почукване на вратата на каютата. След това вратата тихичко се открехна.
Мистър Ричард Томпсън надзърна в каютата и като забеляза почиващата в креслото дама, понечи да се отдръпне, но неволно спря и се загледа с възхищение в нея. Дали младежкото чувство към някогашната му
