Индийския океан, бедни откъм животни, изобилствувал с едри хищни зверове. В отговор на недоумяващия въпрос на Брентли — как са се появили на тоя далечен остров зверове от материка, островитянинът пояснил, че още преди около петдесет години във водите край острова се е разбил някакъв своего рода „ноев ковчег“ — рабски кораб, носещ на борда си жива стока за кралските зверилници на Франция и Испания. Островитянинът открил между скалите на северното крайбрежие на острова следи от този кораб, чийто екипаж бил загинал.
Диви свине унищожили зеленчуковата градина на островитянина. Той отдавна бил износил европейските си дрехи и се обличал в кози кожи. Раната на крака му, получена при лов на един планински козел, не зараствала, пък и нямал никакви лекарства.
На сутринта капитанът дошъл за отговор и получил от островитянина плик, запечатан с червен восък. Сега, единадесет седмици след получаването на плика, капитан Брентли можа най-сетне да го предаде на адресата.
Капитанът завърши разказа си със съобщението, че преди да отплуват от острова, моряците натоварили на две лодки и свалили на брега всичко, от което толкова много се нуждаели островният жител и двамата му другари.
— Двама другари? — недоумение запита господарят на имението. — има той не е единственият човек на острова?
— Той нищо не каза за своите съжители, но самата обстановка на колибата ме наведе на мисълта, че в нея живеят най-малко трима души, а не един.
Господарят на дома се намръщи. Лейди Емили го гледаше с нескрито злорадство.
— И тези хора до края ли не се показаха? — запита той рязко.
— Не, преди да отплува „Орион“, на върха на крайбрежния нос открито се показаха и тримата островитяни. Те ни махаха дружелюбно за сбогом и дълго викаха след кораба, като изпращаха проклятия по адрес на един страшен пират с прякор „Леопард“. Навярно той ги е свалил на този остров. Впрочем и вие самият, сър, навярно сте слушали за него: той е бил помощник на „Черната стрела“ и е загинал, може да се каже, пред очите ви.
— А успяхте ли да различите външността на тези хора?
— Без съмнение те също са европейци. Единият от тях беше с огромен ръст. Повече нищо не можахме да различим.
Господарят на имението едва задържа проклятията си. Зъл, озадачен, той стана, като даваше да се разбере, че разговорът е свършен.
— Капитане — каза той с глух глас, — както координатите на острова, така и сведенията за островитяните не трябва да излязат от този кабинет. Вие отговаряте с главата си за това! Стая за вас е приготвена под лявата кула, но утре трябва да се завърнете на кораба. Той ще остане на ремонт в дока. Налага се бързо да го приготвим за далечен рейс. Този път и аз ще тръгна заедно с вас за острова. След един месец трябва да излезем в морето. Намалете екипажа до минимум. Пет шест души моряци и офицери те приемете допълнително по мое указание. Оръжието на кораба ще доставя сам. Стоки за из път вземете само до африканските пристанища. При обратния рейс бригът ще бъде натоварен на острова. Всички приготовления за плава нето да се държат в тайна. Свободен сте, капитан Брентли!
5
Капитанът си отиде. Влезе камериерът. Той отнесе в ъгъла лулата, с която беше пушил добрият моряк и прибави въглища в камината, запалена въпреки летния сезон. С едно движение на веждите собственикът на дома отпрати слугата от кабинета и седна на писалището, като въртеше мълчаливо в ръцете си картата на острова.
Томас Мортън, шишкаво малко човече с голо теме и със златни очила, седеше приведен в креслото и гледаше надолу, в пламъка на камината. До камината, притиснала към гърдите си запечатания плик, стоеше неподвижна като статуя лейди Емили. Само в зениците на потъмнелите й очи с отразения в тях огън на въглените сякаш искряха гневни пламъчета и скрито тържество.
— Дайте плика, Емили — хрипливо произнесе стопанинът. — ека мистър Мортън го прочете на глас.
— Това ще стане едва когато „Орион“ се подготви за плаването си към острова. И ще прочетете писмото само в каютата на „Орион“, която ще бъде приготвена за мен в този рейс. Аз ще дойда на острова заедно с вас. На дявам се, че добре сте ме разбрали?
— Това е невъзможно! Вие сама знаете, че това е невъзможно. Гарантирам ви, че ще запазя неговия живот. Вие не можете, не бива да участвувате в това плаване.
— В такъв случай писмото, колкото и да ми е скъпо, ще полети още сега в огъня на камината и вие няма да узнаете кой от екипажа на „Черната стрела“ е изпращал проклятия на Леопард Грели и сега се готви за страшна разплата с него.
— Мълчете, Емили! Ако Леопарда загуби играта, вие няма да видите жив вашия приятел!
— Още една заплаха и… писмото ще литне в огъня!
Господарят на имението се обърна и потъна в размисъл. Изтекоха няколко минути в мълчание. Накрай жената дочу добре познатия й възглух, гърлен смях:
— Е, добре, синьора. Както изглежда, във вас се е въплътил дяволът! Да споря с вас, е безполезно, това знам. Но с упоритите орат земята, казват. Може би мисълта, която подхвърлихте, да не е лоша, защото вашето присъствие на борда ще направи някои по-сговорчиви… Тъй да бъде, ще придадем на нашата експедиция характер на семейна увеселителна разходка. По пътя ще се спрем само в устията на Маслените реки66 — там аз имам една малка работа… Задължавате ли се вие, лейди, свято да съблюдавате нашето главно условие? Помнете, че от това зависи неговият и вашият живот!
— Нямам намерение да нарушавам обещанието си.
— Добре, синьора! Имаме време да обмислим състава на останалите участници в плаването. Може би за целта на пътуването там ще ви потрябват услугите на някои длъжностни лица, а? Освен това пътешествието може да заинтересува моите нови съдружници… Не, ей богу, вие подхвърлихте една не лоша мисъл, лейди! Давам съгласието си да направя заедно с вас още едно морско пътешествие, при това в твърде приятно малко общество. Това плаване сигурно ще бъде по-комфортно от миналото… Но не забравяйте, синьора: в случай на най-малка хитрост от ваша страна аз няма да се спра да пратя на дъното и брига, и цялото очарователно общество на него. А сега дайте ни писмото! Мортън, вземи плика от лейди!
Мортън сякаш безучастно седеше в креслото, загледан надолу. Клепачите му потрепваха и перуката се бе плъзнала върху запотеното му чело.
Лейди Райланд му хвърли презрителен поглед.
— Той ще получи писмото в моята каюта на „Орион“. Не по-рано! — каза тя. — Точно преди да отплуваме за острова, вие и вашият съучастник Мортън ще чуете какво ми пише човекът, чието благородно име с такава сатанинска хитрост си присвоихте вие, пиратът и роботърговецът Джакомо Грели!
След излизането на гостите в стихналия кабинет влезе Антонио.
— Милорд, долу отдавна ви очаква някакъв човек — доложи той.
— Доведи го.
Пред господаря на Ченсфилд се появи мулатът Енрико Рой. Ботушите му бяха изпрашени.
— Мистър Райланд, три часа вече чакам долу, за да ви съобщя важна новина. В Бълтън се е появил Фернандо Диас! Снощи той ограбил и осакатил Макрайл. Мак не ще може да замине за Холандия. Той е целият пребит!
— Антонио, коне! — викна господарят.
След десет минути трима конника стремително летяха към Бълтън. Изминавайки в галоп дванадесет мили, запенените коне спряха пред кръчмата „Утробата на кита“.
6
Появявайки се в небесата над Англия, юлското слънчице изпраща на земята като че ли ласкав, благодатен поздрав. Но няколко часа по-рано същото това слънце плува над разпенените вълни на
