парка, мина по извитото мостче, прехвърлено през най-ясната част на езерото, и бързо дойде до любимата беседка на жена си. Приближи се много предпазливо до храстите, които обграждаха малката постройка, прилична на индийско бунгало. Като видя през прозореца на беседката приведената глава на жена си, виконтът тихичко отстъпи назад в гъсталака, бързо излезе от парка и след няколко минути малкият гиг, запрегнат с дореста кобила, го изведе през вратата на имението на пътя, който водеше за града и пристанището.
Домът отново сякаш замря. Но ето задимяха комините на кухненските огнища, от гостната слугите изнесоха голям килим и започнаха да изтупват от него праха с тояги. Прислугата се разбуждаше. В къщата един след друг се отваряха капаците на прозорците. В градината излезе чернооката Доротея с малкия Чарли на ръце и седна на края на слънчева полянка.
Помощникът на градинаря, високият негър с обезобразено от шарка лице, заобиколи оранжерията, седна край задната стена, граничеща с оградата на имението, и запуши с голяма черна лула.
Засмукал с наслада, той внимателно се огледа и забеляза, че направо през ливадата идва към имението човек с моряшки костюм. Негърът прескочи оградата и повика моряка при себе си. Те си размениха няколко фрази. Морякът стисна в юмрука си монетата, която премина от черната ръка в бялата, и подсвирквайки весело, си тръгна обратно.
— Какво желаете, Сам? — запита госпожа Райланд негъра, когато помощник градинарят се приближи предпазливо до прозореца на нейната беседка. — Да не би нашият вчерашен познайник Роджърс да се е появил пак в Ченсфилд?
— Не, идва морякът от пристанището. Преди два часа бригът „Орион“ се е показал на хоризонта. Сега навярно е вече на бълтънския рейд.
Кръвта се отдръпна от лицето на младата жена. Мачкайки в ръцете си дантелена кърпичка, лейди Райланд бързо се отправи към къщичката на управителя на имението.
Негърът се върна в оранжерията, без да бъде забелязан.
2
На океанския бриг „Орион“ прибираха платната. Преди да влезе в пристанището, корабът хвърли котва на рейда, очаквайки пристигането на пристанищните чиновници.
Гребен катер с дванадесет весла се откъсна от пристанището и полетя към брига. На кърмата му стояха трима души. Двамината от тях, митнически чиновници в морски мундири, с мъка пазеха равновесие. Третият, висок гърбонос джентълмен с плащ, наметнат върху синя камизола се вглеждаше в очертанията на кораба.
Катерът се приближи до носовата стълба на кораба. Моряците едновременно вдигнаха весла. Над рейда лежеше такава тишина, че се чуваше как падат капките от вдигнатите над водата лопати.
Посрещнати от капитана, тримата джентълмени се изкачиха на палубата, която блестеше от безупречна чистота.
— Поздравявам ви, капитан Брентли, с благополучното ви завръщане в родината!
— Щастлив съм да ви приветствувам на вашия кораб, мистър Райланд — отвърна капитанът, като се ръкува със собственика на „Орион“.
Съпровождани от капитана и боцмана Олсен, огромен норвежец с посивели бакенбарди, чиновниците вече се готвеха да пристъпят към проверка на стоките и към преглед на документите, но готвачът китаец покани всички гости в капитанската каюта.
Тук джентълмените ги очакваше сложената трапеза. Наред с блестящите прибори от злато и сребро стърчеха колосани салфетки. Огромна риба със застрашителна муцуна, бутилки с гъсти испански вина, пастет от дивеч, Струвая със стриди, аспержи с лютив сос, редки плодове в сребърна фруктиера, сладки от възгорчиви бадеми и четири вида сиренета — ялата тази благодат смекчи малко сухия длъжностен израз на лицата у двамата чиновника.
Когато най-после всички станаха от опустошената маса, митничарите, изтривайки с огромни кърпи зачервените си лъскави лица, се отправиха към трюмовете. Те изказаха готовност да се задоволят в трюмовете само с присъствието на боцмана и любезно оставиха капитана в обществото на мистър Райланд.
Безгласният китаец мигновено смени покривката и сервира на масата кафе с френски коняк и ликьори от избите на славния манастир „Свети Бенедикт“. Капитанът разгъна между чашките картата на последния рейс на „Орион“.
— Всички ваши пожелания, сър, благодарение на бога, можах да изпълня. Рейсът беше рядко успешен. Както навярно си спомняте, ние потеглихме преди двадесет месеца, в края на седемдесета година, отправяйки се за Чили…
— Мистър Брентли, аз редовно получавах вашите отчети по пощата и зная всичко, което е станало на кораба, с изключение на събитията от последните четири месеца. Защо престанахте да изпращате доклади?
— Пощата нямаше да пристигне в Бълтън преди нас, господине. Пълен отчет вие ще намерите в корабния дневник, парите и чековете се намират тук, в този шкаф, а сега ще ви разкажа всичко накратко.
— Островът, Брентли! Най-напред за острова! Намерихте ли го по моите координати?
— Да, сър, аз намерих този остров, но разрешете ми да разкажа поред… Като излязохме от Мелбърн…
— Стойте! Жив ли е човекът на острова?
— Да, сър, той е жив, но ако бяхме закъснели с две седмици, най-много с един месец, нямаше вече да го бъде. Беше изпаднал в страшна нужда. Сега е подсигурен с всичко необходимо и помоли да предам едно писмо…
— На мене ли?
— Не, той помоли да го предам на мис Харди. Искам да кажа, на лейди Райланд, сър.
— Предадохте ли му запечатания плик?
— Да, сър, пликът премина от собствените ми ръце в неговите.
— Поръча ли да кажете нещо на мен, капитане?
— Не, сър.
— Дайте ми писмото за лейди Райланд.
— Сър, човекът на острова постави задължително условие — писмото да бъде предадено направо в ръцете на лейди. Аз обещах…
— Капитан Брентли!
— Аз не мога да наруша думата си, сър!
— Добре… Нека пликът остане засега у вас. Вие сам ще го донесете у дома. Днес в шест часа вечерта ви чакам за обед. Писмото ще предадете в мое присъствие, капитане!
— Слушам, сър, и съм готов да изпълня всяка заповед, която не е в разрез с моята съвест.
— Капитан Брентли! Дали не предполагате, че съм имал намерение да ви скарам с вашата чувствителна съвест?
— Не, сър, но ми се стори…
— Занапред подбирайте думите си, капитане. Страхувам се, че в морето малко сте отвикнали от обществото, мистър Брентли!
— Възможно е, сър. Приемете искрените ми извинения заради моята грешка.
— А картата на острова?
— Тя е тук, между книжата.
— Точни ли се оказаха координатите?
— Не, сър. Вие посочихте дължината неточно: ширината почти съвпадаше с вашите данни, но по дължината островът се оказа по на запад с градус и половина.
— Навярно уредите в моя кораб тогава са били загубили точността си и аз съм сгрешил в изчисленията… Добре, Брентли, аз съм твърде доволен и вие ще получите вашата награда. Днес, като тръгнете към къщи, вземете със себе си двама души за охрана и ми донесете касата, дневника, картата и документите, отнасящи
