се до острова. Не забравяйте писмото! Ще ми разкажете по-подробно за цялото плаване.
— С удоволствие, сър.
— Виждам, че чиновниците вече са привършили огледа. Предполагам, че вашето гостоприемство ги е направило по-сговорчиви. Аз също взех известни предварителни мерки за това. Узнайте резултатите.
Капитанът излезе и след минута се върна в каютата:
— Сър, на кораба е разрешено да влезе безпрепятствено в пристанището. Чиновниците вече се готвят да се върнат на брега.
— Отивам заедно с тях. До довечера, мистър Брент.
3
Когато катерът опря до стената на пристана, сър Фредрик видя кочияша си, който държеше за юздите впрегнатата в гига кобила. До него беше спрял кабриолет, в който седеше лейди Емили Райланд с дъщерята на управителя на имението, хубавичката Мери Мортън. Едва катерът се беше докоснал до кея и младата дама нетърпеливо скочи от кабриолета и тръгна сама срещу дошлите от „Орион“. Двамата чиновници почтително я поздравиха. Те побързаха да отидат напред и оставиха лейди насаме със съпруга й.
Слабият ветрец разпиляваше меките коси на жената. Застанала на кея срещу сър Фредрик, тя го гледаше строго и право в очите.
— Що за необмислени постъпки? — запита той с недоволен тон, извръщайки поглед встрани. — ние не трябваше да идвате тук. Моля ви да съблюдавате общоприетите условности, мисис Райланд.
— А аз ви моля да не ме наричате с това име, когато никой не ни слуша. Отговорете ми направо: жив ли е той?
По лицето на нейния събеседник пробяга тръпка. Мускулите на челюстите му се издуха. Стиснал зъби, той мълчеше.
— Не ме довеждайте до отчаяние! Или се боите да ми кажете истината? Аз ще понеса всичко и няма да предприема незабавни мерки. Но — дуйте! — ако мълчите още една минута, ще се хвърля още сега надолу с главата от този кей!
— Той е… жив! — процеди събеседникът й.
— Доказателства! Къде са доказателствата, че не ме лъжете така, както лъжете винаги целия свят?
— Тази вечер у дома капитан Брентли ще ви предаде неговото писмо. Дайте ми дума, че без мен вие няма да го отворите.
— Не, такава дума няма да ви дам.
— Тогава писмото ще бъде унищожено, преди да го прочетете.
— Пазете се да не ме доведете до отчаяние…
— От какво ще се страхувам? „Орион“ е бърз кораб и аз още не съм отвикнал от морето, карамба! — произнесе той освирепял.
Най-сетне пак сте същият! Вече бях свикнала да ви виждам с маската на джентълмен. Слава богу, сега заговорихте с истинския си език. Добре, ще прочета писмото във ваше присъствие.
— Това не е достатъчно: аз също трябва да го прочета.
— Защо не, Фред знае в чии ръце се намирам и вероятно се досеща за всевъзможния кръг читатели, които ще има неговото писмо. Принудена съм да се съглася. Но ако сте ме измамили, кълна се, че нито „Орион“, нито силите на ада, които ви покровителствуват, ще ви спасят от заслужената участ! Пуснете ме да мина напред! Не се докосвайте до мен, аз сама ще отида до каляската.
4
В кабинета на сър Фредрик влязоха само четирима от двадесетината участвували на тържествения обед, който беше сервиран в трапезарията и продължи близо два часа. Господарят на дома плътно затвори вратата на кабинета, когато лейди Райланд, капитан Брентли и мистър Томас Мортън се разположиха в креслата около масата.
Капитан Брентли извади от широкия си маншет малък плик, запечатан с червен восък. Тримата му събеседника мълчаливо се наведоха над плика. Червеният восък беше запазил отпечатъка на старинната златна католическа икона, използувана от автора на писмото вместо печат.
Лейди Емили взе писмото с трепереща ръка и целуна отпечатъка върху червения восък.
Впрочем това движение се изплъзна от погледа на капитана. След като отпи глътка вино от тясната венецианска чаша и запуши дългата си лула от морска пяна, която беше стиснал между коленете, капитан Брентли започна да разказва за плаването.
Здрачът вече се сгъстяваше, когато той завърши описанието на всички стокови операции и рейсове на „Орион“, извършени из пристанищата на Америка, Африка, Индия и Австралия в продължение на две години. Бури, подводни рифове, корсари, кораби от неприятелски страни и заразни болести — всички тези препятствия и опасности не бяха попречили на опитния моряк да докара в Англия хиляда гинеи чиста печалба и пълни трюмове със стоки, натоварени в Индия и Австралия.
Докато собственикът на кораба слушаше разказа на капитана, двамата моряка, които бяха дошли с него в Ченсфилд, седнали в кухнята сред слугите на мистър Райланд, също поразяваха въображението на слушателите с подробности около плаването. Заплатата на екипажа за този рейс е такава, разказват те, че по тезгяха на кръчмата „Утробата на кита“ сега от сутринта още звънти злато и много весели нощи има да прекарат в Бълтън моряците от „Орион“!
Капитан Брентли завърши своя доклад с описание на издирването на непознатия остров в Индийския океан. Координатите на този остров капитанът беше получил от собственика на кораба преди самото отплуване от Бълтън, през ноември 1770 година, и се беше задължил да ги запази в дълбока тайна.
Този остров, както беше пояснил тогава сър Фредрик, е бил случайно открит от него в годините на ранната му младост. Съгласно поставената от виконта задача капитан Брентли е трябвало да изследва тази неизвестна земя и да предаде един плик на единствения обитател на острова, ако той се окаже жив; а в случай че експедицията не намери островитянина, пликът е трябвало да бъде върнат в ръцете на господаря на Ченсфилд. Капитан Брентли получил също строго нареждане нито един член от екипажа да не влиза в контакт с островитянина.
Всички тези поръчения капитанът изпълнил точно. След като обикалял из посочените му води, на четвъртото денонощие от непрекъснатите търсения той открил неизвестния, липсващ на мореплавателните карти остров. Неговите външни очертания съответствували на описанието, което бил получил капитанът.
„Орион“ се приближил до острова през нощта. От кораба веднага забелязали сигнален огън, запален на голия връх на планината, най-високата точка на острова. Рано сутринта облеченият в кожи островитянин се опитал да доплува до брига с една прогнила пирога, но бил предупреден от капитанското мостче, под страх от смърт, да не приближава кораба. Въпреки че бил така негостоприемно посрещнат, плувайки пред кораба на своята пирога, островитянинът показал входа за единственото голямо и доста удобно за престой на кораби заливче, за чието съществуване капитанът бил също предварително осведомен.
След като вкарал кораба в заливчето, вечерта Брентли седнал в една лодка и се отправил за брега, където го очаквал островитянинът. Гребците оставил в лодката, като им обяснил, както му било наредено, че този островитянин е заболял от проказа пасажер, свален там от някакъв кораб, минаващ край острова. След това последвал този странен отшелник навътре в гората.
Знаейки, че моретата и океаните са пълни с всевъзможни загадки и тайни, в които не винаги е целесъобразно да се прониква, капитанът не се учудил, когато чул чистия английски говор на своя необикновен спътник, и не му задал никакви излишни въпроси.
Когато стигнали до къщурката на островитянина, капитанът му предал плика на сър Фредрик Райланд, както и писмени принадлежности, за да напише отговора. Оказало се, че този тайнствен пустинник се намирал вече пред гибел: единствената му пушка се развалила, запасите били свършили и морето отнесло мрежата, която бил изплел за ловене на риба.
След това отшелникът разказал, че този безименен остров, за разлика от други малки острови в
