3
Елен Станфорд, лениво пристъпващата лейди с надменна осанка, произхождаше от старинния, но обеднял дворянски род Грахъм. Нейните прадеди били участвували в кръстоносните походи. Но дядото на лейди Елен загубил правото на титлата и проиграл на карти остатъците от фамилното състояние. Бащата на лейди окончателно бе лишен от всички наследствени привилегии, спечелени от рицарите, основатели на рода, и цял живот се наричаше просто мистър Грахъм.
Красива и болезнено честолюбива, лейди Елен от детинство мечтаеше за гръмки титли; беше запозната много добре с всички тънкости на хералдиката71 и генеалогията72 на най древните английски аристократични родове. Прелиствайки по жълтелите страници на семейната хроника, тя виждаше с вълнение своите прадеди в блясъка на кралските турнири в дима на сраженията. Четеше как графовете Грахъм ярост но са се изтребвали взаимно за прослава на Алената или Бялата Роза73, как в желанието си да се издигнат по-близо до трона, те честичко са се изкачвали на ешафода или са споделяли с кралете по време на походи ако не винаги сладостта на победите, то непременно сладостта на трапезната чаша!…
В хиляда седемстотин шестдесет и осма година, навършила двадесет и две години, мис Елен се омъжи за най-ладия потомък на рода Станфорд, запленена от звучното старинно фамилно име, аристократичните маниери и успеха на Джордж Станфорд в ежегодния стипъл-чейз74, където той завоюва огненочервената си кобила купата и званието най-добър ездач в графството. Тайните надежди на лейди, че наследствените права и имущества на рода ще преминат върху Джордж не се оправдаха. Овдовяла след две години и останала бездетна, лейди Станфорд се оказа господарка само на едно малко разорено имение близо до Бълтън и на нищожен капитал. За пътищата, по които би могла да увеличи това свое състояние, тя често размишляваше, седнала в мъжовия си кабинет, украсен с копия на фамилни портрети и с изображения на породисти коне за надбягване.
Вдовствуващата лейди се намираше на границата на пълното разорение, когато собственикът на корабостроителницата мистър Патерсън я посъветва да закупи един доходен градски парцел. Отначало лейди Елен се обиди, след това се съгласи и на нейния парцел скоро израснаха големи жилищни сгради, прилични на войнишки казарми, които приеха сред мрачните си стени стотици семейства на занаятчии, дребни служащи и работници в корабостроителницата.
Управлението на сградите беше възложено на мистър Хъмфри Чейзуик, заемащ тази длъжност по съвместителство със службата му на педагог и директор на училището пансионат за момчета.
Заела се с увлечение с тези твърде прозаични търговски операции, лейди Станфорд обаче не изостави мечтата си за титли и богатство. Тя се държеше с достойнство, поддържаше познанство с малцина. Ала годините си минаваха, а дългоочакваният принц не се появяваше!
Тя беше на двадесет и шест години, когато Ричард, младият собственик на адвокатската кантора „Томпсън и син“, след кратко познанство на делова почва, пламенно й предложи ръката и сърцето си. Лейди Елен отначало се разсмя: Ричард Томпсън не можеше да се похвали нито със звучно име, нито с наследствени владения. Но след като поразмисли зряло, лейди Елен смири аристократичното си честолюбие, още повече, че младият адвокат вече си беше създал репутация на един от най-добрите юристи в графството и беше единствен наследник на почтено състояние.
„Защо пък не — размисляше тя, — времената се менят и всички тези банкери, адвокати и фабриканти стават все повече на мода.“ И въпреки че партията й се виждаше не особено блестяща и сърцето й запазваше пълно равнодушие към особата на мистър Ричард, младата вдовица не бързаше с отказа си и му позволяваше да пръска с широка ръка пари за подаръци и да я развлича с остроумните й разкази.
Но когато видя за пръв път при спускането на „Окриленият“ своя съсед виконт Ченсфилд, лейди Станфорд изведнъж почувствува в него не само властния човек, но и решителен съмишленик. Познанството им, което започна на борда на „Окриленият“, след няколко седмици вече успя да се превърне в приятелство. В отговор на хладните обноски на лейди Емили Елен Станфорд започна почти открито да пренебрегва господарката на Ченсфилд, като с това доставяше, изглежда, явно удоволствие на нейния съпруг. От своя страна наследникът на титлата и имението на Ченсфилд, възхитен от аристократичната фамилия на новата си приятелка, от нейните маниери и пренебрежително резки обноски с околните, започна мислено да й отделя твърде важно място в своите бъдещи планове. Мистър Патерсън му помогна в това и лейди Станфорд, като събра в началото три хиляди фунта, подобно на Патерсън ги вложи в тайните предприятия, подготвяни от шефа на „Северобританската компания“. По такъв начин последният придоби в лицето на честолюбивата лейди още един съдружник.
Посветена напълно в предстоящите работи на своите при? тели и без да се смущава ни най-малко от пътищата, които са избрали за забогатяване, лейди Станфорд прие и поканата на Райланд и Патерсън да участвува в плаването на „Орион“. Понеже ръководителят на тази тайнствена експедиция се нуждаеше от услугите на юрист, полуофициалният жених на лейди Станфорд, мистър Ричард Томпсън, също се оказа в числото на пасажерите на брига.
Мистър Томпсън твърде охотно остави бълтънската кантора под едноличното управление на баща си, като разчиташе да прекара няколко многообещаващи месеца на комфортния кораб в обществото на приятни джентълмени и прелестни лейди.
Неочакваните открития, които направи адвокатът в каютите на лейди Емили и лейди Станфорд, разбъркаха всички карати в започнатата игра и поставиха някои от партньорите в най-затруднено положение!
Като остана сама в каютата, лейди Станфорд се облече с помощта на своята камериерка и седна край илюминатора Под него танцуваха и се плискаха зеленикавите вълни.
Презрителна усмивка играеше на устните на дамата и ума й се подреждаха убийствено саркастични фрази, предназначени за ушите на нещастния адвокат. Вече се здрачаваше, когато до слуха на дамата достигна нерешително почукване на вратата. Бетси, която беше задрямала зад своята завеса, където обикновено седеше, докато лейди не отпращаше камериерката си в нейната стаичка, пропусна в каютата мистър Патерсън. Той беше малко развълнуван, с няколко думи обясни, че е дошъл по поръка на мистър Ричард Томпсън и си отиде твърде бързо, като остави на масата едно малко пакетче.
Лейди Елен разкъса опаковката и извади от пакета донесения й предмет. Беше венчалният пръстен с нейното име. Тя и Ричард си бяха разменили пръстените преди отплуването на „Орион“.
4
Когато слисаният пастор Редлинг и мистър Патерсън престъпвайки прага на салона, видяха на пода сцената на двубоя между двамата достопочтени бълтънски джентълмен, те се спуснаха да разтървават биещите се и успяха навреме да изтръгнат от ръцете на Грели позадушената му жертва. Докато пастор Редлинг пръскаше с вода лицето на мистър Томпсън и го свестяваше, Патерсън отведе собственика на кораба в ъгъла на каютата.
— За бога, сър Фредрик, обяснете, какво е станало между вас? — запита той тревожно, забелязвайки търкалящите се на пода шпаги. — какво се е случило?
В тази минута от носа на мистър Томпсън рукна кръв, потъмнелите, с неподвижни зеници очи се затвориха, лицето от синьо стана бледо, по тялото му премина тръпка. Изплашеният Патерсън се спусна на помощ.
Грели затвори вратата, прибра шпагите и също се приближи до дивана, където приятелите положиха пострадалия. С намокрен в ракия пешкир той сам избърса кръвта от лицето и шията на своя враг.
Дишането на Ричард стана по-равномерно. Той отвори очи и видя тримата души, суетящи се край неговото легло. Адвокатът се повдигна на лакът.
— Помнете, Томпсън — изрече бързо Грели, — животът ви беше в моите ръце и аз ви го запазих. Бъдете и вие джентълмен!
— Вървете по дяволите! — промърмори адвокатът. — Господа! — продължи той, след като възстанови в паметта си всичко, което се бе случило. — този човек не е тоя, за когото се представя. Той е похитител на жени и злодей, присвоил си чуждо име! Извикайте капитана, офицерите, лекаря! Този човек — ой посочи Грели — трябва да бъде арестуван и предаден в ръцете на закона.
Грели се разсмя високо:
