— Законът остана зад борда на този кораб; тук всички вие се намирате в моя власт. Аз ще те унищожа, книжен плъх такъв, дето си въвираш носа в чуждите работи! Ако се наложи, ще потопя „Орион“ с всички, които се намират на него.
— Да потопява кораби с невинни жертви, е най-обикновено нещо за пирата Джакомо Грели! — презрително каза адвокатът.
— Успокойте се, мистър Ричард — умолително произнесе свещеникът. — успокойте се и се опомнете!
— Оскърбената ревност е размътила разсъдъка на Ричард Томпсън — прошепна изплашеният Патерсън. — навярно онази неволна и… невинна дан на възхищение… която известна дама… като всички нас… неизменно отдава на сър Фредрик…
— Мълчете, Патерсън! Да не сте посмели да споменавате името на тази дама наред с моето! Вървете за капитана, господа! Трябва незабавно да арестуваме пирата.
— Хайде де, вървете да викате капитана, Патерсън! — лобно изсъска Грели, като забеляза колебанието на своя съдружник. — корабът беше ремонтиран във вашия док и вие не по-ле от мен знаете какво ми струва от тази каюта да дам тайния сигнал с едно натискане на копчето — в барутния погреб на кораба ще бъде запален приготвеният фитил. Наистина, вие не знаете кой от моите хора на кораба ще изпълни това, но вам е известно, че моята лодка ще успее да се отдалечи, преди мачтите на „Орион“ да се скрият под водата. И на тази лодка вие няма да бъдете с нас, господин Патерсън, нарушител на нашия договор! Заедно с господин адвоката вие ще станете храна на акулите, а пък аз с моите хора след един ден ще слезна на африканския бряг и след половин година ще се върна в Бълтън. Трябва да ви е ясно, че рискувам само кораба. Изпълнете желанието на мистър Томпсън, вървете да доведете капитана, това ще ми помогне по- бързо да ликвидирам цялото това змийско кълбо на брига!
— Чакайте, чакайте, драги сър Фредрик! — извика Патерсън бледен и, изглежда, твърде ясно съзнаващ участта, която го грози. — вие, мистър Ричард, не се горещете. Елате на себе си, джентълмени! Опомнете се, свадата ви отведе твърде далеч! Тука не е зала на кралския съд, тука няма нито шерифи75, нито констебли76. Ние живеем като едно голямо задружно семейство на борда и всички недоразумения трябва да се решават на семеен съвет. Да седнем край масата, да помолим домакина да донесе бутилчица в лед и спокойно да се изслушаме. Не е ли така, достопочтени мистър Редлинг?
Слисаният пастор мълчеше в недоумение и се мъчеше да осъзнае какво точно се бе случило.
— Радвам се да чуя думи, достойни за един разумен джентълмен — изменяйки тона си, каза домакинът. — лошият мир е по-добър от добрата свада. Седнете, синьори, и помогнете на мистър Томпсън да се оправи.
С тези миролюбиви думи Грели се скри зад завесата и след няколко минути се яви пред събралите се в обичайните си дрехи, сресан и измит. Съвзелият се през това време мистър Ричард седеше мрачен до масичката под втренчения, предупреждаващ поглед на Патерсън.
Повиканият слуга отиде да търси Мортън. На масичката се появиха вино и чаши…
„Семейният съвет“ в каютата на Грели продължи два часа. След като започна съвещанието, джентълмените поканиха и лейди Емили. Тя остана в каютата за малко и излезе с разплакани очи. У нея не бяха вече нито писмото, нито тетрадката с щампованата подвързия.
Когато джентълмените се разотидоха, над морето вече припадаше нощ. Преди да се прибере в каютата си, Патерсън се отби при лейди Станфорд, за да изпълни поръчението, възложено му от Ричард. От всички намерения на Ричард, толкова смели и пламенни в началото, само това — връщането на пръстена — се оказа изпълнимо.
След „семейния съвет“ адвокатът се почувствува така, както навярно се чувствува муха, попаднала в паничка с рядко лепило. В каютата той се загледа в пламъка на свещта, докато Патерсън не я загаси.
5
Още една участничка в плаването на „Орион“ беше тайно подтисната от мъка и се намираше в състояние на пълен смут.
Край люлката на спящото момченце в чисто подредената каюта, осветена от кандилце, се молеше пред разпятието млада черноока жена. Когато в тишината на настъпващата нощ отекнаха три кратки двойни удара на корабната камбана, детенцето се размърда, отвори сънните си, също така черни като на жената очи, млясна с устни и отново заспа.
Жената чу как на палубата, почти под самото прозорче на каютата й, се спряха, разговаряйки тихо, лейди Райланд и младичката мис Мери Мортън.
Североизточният вятър накара капитана да прави сложни маневри; корабът плаваше с по пет шест мили на час покрай атлантическото крайбрежие на Африка, като се отклоняваше от първоначалния си курс ту на изток, ту на запад съобразно посоката на вятъра; кормилната верига скриптеше и звънкият глас на Едуард Уент, даващ нареждания на дежурния, се разнасяше от мостчето.
— Курс?
— Юг-югоизток, взехме три румба77 надясно — отговори кормчията.
— Дръж така!
— Тъй вярно, така държа, господин лейтенант!
След няколко минути младият офицер се приближи до разговарящите дами.
— Насрещният вятър ни отклонява към юг — каза той.
— Нима нашият курс не е право на юг? — чудиха се двете лейди.
— Не, мистър Райланд заповяда да вървим към бреговете на остров Фернандо По, в Гвинейския залив. Там той се надява да получи сведения за африканската експедиция на двата свои кораба. Но насрещният вятър ни пречи… Утре ще пресечем екватора, след това ще завием на четири пет румба и ще вземем курс към изток. Ако вятърът не се промени, ще се наложи да повторим тези маневри няколко пъти.
— Кажете, мистър Уент, тези маневри и престоят ни в Гвинейския залив за дълго ли ще задържат нашето плаване? — безпокойство запита по-възрастната лейди.
— Трудно е да се каже. Може би около две седмици, ако не и повече. Затова пък още утре ще видите церемонията на кръщението на новаците, когато ще пресичаме екватора.
— Неведнъж вече съм наблюдавала това на други кораби. И мене са ме „кръщавали“ със солена вода, когато бях на десет години.
— Вие сте опитна пътешественичка, лейди Райланд! Навярно очаквате сега изгрева на звездите? Наистина ли Южният кръст е любимото съзвездие на вашия съпруг?
— Да, мистър Уент, той вярва, че се намира под покровителството на съзвездията Южен кръст и Орион. Гледайте, някакви птици прелетяха там, зад кърмата!
Двете жени се приближиха досам борда. Зад кърмата се разтваряха две дълги ивици и в тях проблясваха зеленикави искри, сякаш хиляди светулки живееха във водите на океана. Безшумно размахвайки гъвкавите си дълги криле, над борда на кораба прелетяха две големи бели птици.
— Албатроси — въздъхна лейтенантът. — мяркат се и изчезват като лъжовния призрак на щастието.
Поетичната меланхолия на лейтенанта разсмя лейди Емили.
— О, мистър Уент — каза тя, — за вас няма пречки към истинското, съвсем не призрачно щастие. То винаги лежи на много прост път, не ще го срещнеш по необикновените пътища!
И като остави своята млада спътница да се любува заедно с лейтенанта на четирите звезди на Южния кръст над океана, лейди Емили побърза да се прибере в каютата си.
Когато минаваше покрай една от каютите, тя дочу името си, произнесено тихо, с молба и вълнение. На едва открехнатата врата, скрила се зад тюленото перденце, стоеше Доротея Чени.
— Моля ви, сеньора, изслушайте ме! Аз с нищо не съм виновна пред вас!
— Елате в моята каюта — също така тихо отговори лейди Емили. — сърцето ми няма никаква злоба към вас…
— Седнете, Дороти, и се успокойте — приветливо посрещна тя младата жена, когато последната при
