Но и великанът Педро, телохранител и слуга на капитана, стърчеше на палубата, мъчейки се да схване подробности от сражението. Кормчията също не следеше курса, а зяпаше встрани.
— Ще ви науча аз вас на ред в кораба! — произнесе със злоба Бернардито.
Той се пресегна за пищова, който висеше над главата му, и без да се прицелва, свали плетения сламен сенник от главата на кормчията. При звука на изстрела в каютата се втурна Леопард Грели. Заедно с Педро той помогна на Едноокия да се измъкне от каютата и да се качи на мостчето.
Ругаейки, капитанът се подкрепи с глътка неразреден ямайски ром и взе далекогледа от Грели. От неговото единствено, но зорко око не се изплъзна нито една подробност. Той бързо разгада събитията на развихрилия се в далечината бой, още неясни на целия екипаж. Досети се, че корабите, конвоиращи англо-холандския керван, бяха подложени на внезапно нападение от двете неприятелски — очевидно френски или испански — корвети, промъкнали се до тях под прикритието на ниските буреносни облаци.
Ала топовете на корабите, които охраняваха кервана, бяха успели да открият огън и да подпалят една от нападащите корвети. В завързалия се след това артилерийски двубой са пламнали и два търговски кораба. Накрая оцелялата противникова корвета все пак беше успяла да отреже от кервана една английска бригантина, заставена да измени курса си и да се спасява с бягство. Тя плуваше тъкмо срещу пиратската шхуна.
Излизайки от боя, повредената корвета се беше спуснала да преследва плячката си, но загуби скорост поради изпокъсаните си платна. Когато мъртвото затишие пред буря спря двата кораба, бригантината се оказа почти до борда на „Черната стрела“, но корветата беше изостанала далеч от жертвата си.
— Карамба! Още час да се бях търкалял в леглото и плячката, която сама се навира в ръцете ни, щеше да ни се изплъзне! — зарева Бернардито. — къде ти бяха очите, Грели? Какво чака дяволският боцман, тоя мелез от дърта маймуна и кашалот! Ей, хора! Спуснете и двете лодки! Във всяка да влязат по дузини дяволи — лед половин час те трябва да бъдат на бригантината. Грели и Акулата да поведат тези лодки в боя. Останалите да свият платната и да закрепят добре топовете на палубата! Иде буря, сто залпа по задника на боцмана! Бързайте, нещастници!
След няколко минути две лодки с въоръжени до зъби пирати се откъснаха от шхуната и полетяха към бригантината.
В това време Бернардито видя през тръбата, че от корветата също спускат във водата три лодки. Очевидно и капитанът на корветата беше решил да атакува бригантината. Но предимството беше на страната на хората на Бернардито. Лодките на „Черната стрела“, плувайки в килватер21 една след друга, вече бяха изминали половината от разстоянието до бригантината.
Затишието пред бурята, равномерно преливащите се талази на мъртвото вълнение на океана и далечното зарево, което светеше на нападателите, благоприятствуваха за атаката. В това време лодките на корветата едва се бяха откъснали от борда на кораба си.
На бригантината, която носеше името „Офейра“, забелязаха опасността, надигнала се едновременно от две страни. Два малки топа, на носа и на кърмата, бяха цялото въоръжение на този кораб, тръгнал на далечно плаване под надежден конвой. Когато лодката на Грели се приближи до бригантината на един кабелтов, изтрещя оръдеен изстрел и чугуненият снаряд се зарови във водата зад лодката.
Грели изви към средата на десния борд, а боцманът Боб Акулата се приготви да атакува бригантината отляво. И двете лодки се оказаха извън обстрела на корабните топове; залпът от пушки и пищови, даден от защитниците на бригантината, уби един и рани двама от моряците на Грели. На самия Леопард един куршум отнесе шапката.
Ето го и борда на кораба! Абордажните куки се впиха в дървото на обшивката. По провисналите въжета от скъсалия се в боя такелаж22 пиратите на Грели за миг се озоваха на палубата. В същия момент през левия фалшборд23, служейки си с куки й въжени, стълби, на „Офейра“ нахлу шайката на Боб Акулата. В кратка схватка първи паднаха капитанът и офицерите на „Офейра“. Като се лиши от началниците си, екипажът се разбяга под натиска на свирепите главорези. Моряците търсеха спасение в различни тайни кътчета из кораба, блъскаха заключените врати, падаха под изстрелите на пищовите и под ударите на ножовете.
В това време трите лодки от корветата наближаваха завладения от пиратите кораб. Плахата дрезгавина на зората вече даваше възможност да се види, че командирът им носи униформата на френски офицер.
Застанал на мостчето на „Офейра“, Грели подготвяше пиратите за ново сражение. По негово нареждане те прехвърлиха двата топа на десния борд на бригантината и ги напълниха с картеч. Когато първата лодка на французите се приближи на половин кабелтов, без да очаква да срещне топовен огън от борда, изтрещя залп, който попадна точно в целта. Лодката мигом потъна. Следващият залп произведе страшно опустошение във втората лодка: застаналият към кърмата офицер и половината от моряците бяха убити.
На екипажа на третата лодка не му оставаше нищо друго, освен да извади от водата ранените си другари и да отстъпи под градушката от пушечни и пищовни куршуми, с които пиратите обсипваха французите.
Грели и боцманът с пищови в ръце преградиха достъпа на своите моряци към вратите на каютите и салона: трябваше най-напред да притеглят „Офейра“ към шхуната, защото французите — един противник без съмнение по-силен от шепата пирати, които завладяха бригантината — можеха да подновят нападението си.
Но нямаше вече нужда да се влече бригантината с помощта на лодките: полъхналият утринен вятър донесе първите капки на бурния пороен дъжд и същевременно изду платната на „Офейра“. Моряците се спуснаха към рейте24, а Грели хвана кормилото, стъпил на гърба на убития кормчия. След четвърт час бригантината под тържествуващите викове на пиратите, забравили и корветата, и надигащата се буря, беше привързана към мръсния борд на „Черната стрела“.
Пренебрегвайки всякаква предпазливост, морските разбойници се втурнаха с брадви към трюмовете и каютите на завзетия кораб…
На бригантината имаше две каюти: малка горна, до помещението на капитана, и просторна долна, разположена до малкия, уютно подреден салон. „Офейра“ очевидно беше обзаведена за богати пътници.
В горната каюта, разбита от Боб Акулата, не се оказа никой. Затова пък тук имаше много скъпи съдове, обемисти куфари и мъжко облекло. В салона пиратите намериха само четирима ранени моряци индуси, които веднага бяха доубити.
Но когато Грели, Червенокосия Пю и Джейкъб Скелета с удари на брадвите изкъртиха вратата на долната каюта, от дъното на помещението изтрещя пищовен изстрел. Куршумът одраска рамото на Грели и попадна в гърдите на Джейкъб Скелета, който падна по очи в каютата, като препречи входа й.
Грели стреля с двата пищова едновременно и прескачайки трупа, се втурна към дъното на каютата, изпълнила се с лютив барутен дим.
Срещу пирата пристъпи нисичък старец с накъдрена перука, облечен в старомодна камизола25 с дантелено жабо и широки брабантски26 маншети. Старецът захвърли димящия пищов и Измъкна из ножницата шпагата си, която насочи към гърдите на пирата. Грели неминуемо щеше да бъде пронизан, ако Червенокосия Пю от прага на каютата не беше изпразнил тежкия си пищов в главата на стареца. Старият джентълмен рухна на пода. Улавяйки шпагата му още във въздуха, Грели отмахна с нея брокатената завеса, която отделяше задната част на каютата и… замря в изумление: върху дантелената покривка на леглото лежеше в безсъзнание красива млада девойка. До леглото стоеше висок млад мъж с орлов нос и къси бакенбарди, преграждайки достъпа към девойката. Той вдигна спокойно пищова си и натисна спусъка, но изстрел не последва. Оръжието направи засечка и това пак спаси живота на Грели.
С един удар на шпагата Грели прониза рамото на младия джентълмен. Отстъпвайки крачка назад, младият мъж запази равновесие и като улови пищова за цевта, нанесе с дръжката му силен удар по главата на пирата. Грели се олюля и падна в ръцете на притеклите му се на помощ разбойници от „Черната стрела“.
— За бога, прекратете съпротивата, мистър Райланд! — раздаде се глас, който като че ли излизаше изпод кревата. И наистина под гънките на покривката, до краката на високия защитник на младата лейди, се показа главата на възрастен плешив чичко, намерил убежище под леглото за голямо учудване не само на
