— Познавам го не от една година, джентълмени — продължи Патерсън. — Моята корабостроителница построи за компанията две шхуни — „Глория“ и „Доротея“, и брига „Орион“, а понастоящем работи над четвърта поръчка. Това ще бъде най-добрият кораб, който някога е излизал от английските корабостроителници. Приятно е да си в сътрудничество с този джентълмен: той има смел характер и широк замах. Ала ще си призная, и за мен този затворен човек и мълчаливата му съпруга с нейния печален поглед са все още наполовина загадка!
— Драги мистър Патерсън, и вие, мой стари приятелю Самюел — малко патетично произнесе мистър Томпсън, — на драго сърце ще изпълня желанието ви, но за това аз трябва да поискам от Ричард разрешение да съобщя една подробност, известна досега само на нас, родителите на Ричард.
След тези думи Томпсън старши хвърли въпросителен поглед към своя наследник. Ричард утвърдително кимна и добави:
— Осланям се на честта на нашите приятели, татко. Тази семейна тайна не бива да стане достояние на мълвата…
Джентълмените наведоха глави в знак на съгласие, а господин викарият дори вдигна нагоре ръце. Впрочем на него, като свещеник, тази интимна подробност беше вече известна. Той знаеше, че сър Фредрик Райланд беше отнел годеницата на мистър Ричард, но как и при какви обстоятелства бе станало това тъжно събитие, и той самият гореше от нетърпение да разбере.
— В такъв случай, джентълмени, сега вие ще чуете една от най-удивителните съвременни трагедии. Тя би направила чест на Друрилейнския театър33, ако беше попаднала в онези стари времена под перото на Малроу или Шекспир. Разреше те ми да ви прочета един интересен документ, предаден ми на съхранение. Авторът, след като предостави документа на мое разположение, разреши да бъде разгласен в граници, каквито сам намеря за уместни.
С тези думи кралският адвокат отиде в кабинета си и се върна оттам с една тетрадка, подвързана с кафява щампована кожа. След като сложи очилата си, старият джентълмен пристъпи към четенето.
„На любимата ми дъщеря Мери от баща й Томас Мортън, атърни34 на калкутската нотариална кантора «Ноел-Абрахамс и Мохандас Маджарами».
СКЪПА МИ ДЪЩЕ!
Тази тетрадка съдържа автентични пътни бележки, които започнах в Калкута и завърших в Бълтън на 20 декември 1768 година. С непрестанна мисъл за теб и с горещи молитви към бога да ми дари радостта по- скоро да прегърна любимата си дъщеря пристъпих към тези бележки преди тръгването и след това ги продължих през време на пътуването, преглъщайки сълзи на отчаяние и скръб. Запази тази тетрадка, дето са описани обстоятелствата, при които загина нашият кораб, а също така и подробностите по пленяването и спасяването ни. По волята на всевишния само аз и двамата ми спътника надживяхме тези страшни събития. А имената на безбройните загинали — и, господи, помени и sact martyris sanguis — est salus tuus, Britania!35
Решението ми да напусна Калкута и да се прехвърля завинаги в Европа подтикна моите шефове, мистър Заломон Ноел-Абрахамс и мистър Маджарами, да ми възложат две дела в Англия, след изпълнението на които ще мога да се смятам за освободен от служба и да заживея вече без делови грижи със спестяванията си и малката пенсия. Горещо вярвам, че ще намеря стряха в родния Портсмут, който напуснах точно преди четиридесет години, когато бях десетгодишно момче. Там, в Портсмут, ме очаква дъщеря ми Мери, която изпратих в Англия преди дванадесет години, когато загубих незабравимата си съпруга, племенница на мистър Маджарами.
Двете възложени ми дела са свързани с кантората «Уилям Томпсън и син» в Бълтън, която се ползува с репутацията на една от най-солидните юридически кантори в метрополията.
Първата поръка се отнася до въвеждане в наследство на мистър Фредрик Джонатан Райланд, клиент на нашата калкутска кантора.
Далечните прадеди на мистър Райланд, преселили се от Нидерландия, били родственици по женска линия с Орлеанския дом. При Вилхелм III Орански37 министър Франсис Райланд получил заради заслугите си към английския престол титлата виконт и малкото бълтънско имение Ченсфилд.
Синът на първия виконт Ченсфилд, Хенри Райланд, се поддал на уговарянията, на знатния си съсед маркиз Бленхил, яростен привърженик на партията на торите38, и взел участие в заговора срещу крал Георг I; лишен от перското си звание, той завършил дните си на заточение в Ченсфилд. До неотдавна имението Ченсфилд владеел синът на изпадналия в немилост сър Хенри — сър Едуард Райланд. По-малкият му брат, офицер от кралските войски, Уйлям Майкъл Райланд, отишъл в Индия, в Калкута, където през 1742 година му се родил син — Фредрик Джонатан.
Мистър Фредрик рано загуби родителите си и опекун му стана моят баща, който служеше като юрист в същата нотариална кантора, където впоследствие постъпих и аз. След като завърши английския колеж в Мадрас, младият мистър Райланд предприе няколко морски експедиции като младши помощник-капитан и показа добри познания по астрономия и навигация.
През 1763 година мистър Фредрик Райланд замина за Европа и посетил в Лондон своя чичо, сър Едуард, виконт Ченсфилд, владетел на бълтънското имение. Бездетен вдовец, ненавиждащ Ченсфилд — мястото, където баща му е бил заточен, — сър Едуард водел в британската столица твърде разпилян живот, като лекомислено предоставил управлението на имението си на мистър Монтегю Уент. Запуснатият имот давал малко приходи. Сър Едуард приел племенника си твърде хладно и последният се завърна през 1767 година обратно в Индия, дето се увлече в научни занимания и прекара няколко месеца с изследователска цел в затънтените индийски джунгли.
В края на 1767 година мистър Едуард се помина. Племенникът му, сър Фредрик Райланд, наследи малък капитал и разореното бълтънско имение. Върху него трябваше да премине и титлата виконт Ченсфилд, ако правата върху нея, интересуващи твърде малко сър Едуард, не са безнадеждно изгубени.
Бълтънската кантора «Томпсън и син», чийто клиент е бил сър Едуард, се обърна към нашата за издирване на наследника. Книжата на сър Фредрик се пазеха у моите шефове и имайки пред вид желанието ми завинаги да се завърна в Англия, те ме упълномощиха да изпълня всички формалности, свързани с въвеждането на сър Фредрик в наследствените му права.
Втората поръка на шефовете ми беше да ликвидирам делата и имуществата на малката бенгалска търговска фирма «Харди и Дьомюрие», по искането на единствения й собственик мистър Натаниел Харди. Мистър Харди се е родил в Бълтън, но по-голямата част от живота си беше прекарал в Индия, където заедно с френския инженер мосю Дьомюрие разработи сребърна мина в Бенгалия. От брака на мистър Харди с дъщерята на неговия съдружник се роди в 1749 година момиче, което кръстиха по католически обряд. По настояване на майката то се възпитаваше в едно абатство във Франция, където прекара до осемнадесетата си година. През 1767 година тя предприе пътешествие до Калкута, да види родителите си, но не завари вече жива майка си. Загубил съпругата си, а също и своя съдружник, мистър Харди почувствува като мене неудържима носталгия по добрата стара Англия. Той продаде мината и реши да затвори малките си кантори в Бълтън и Портсмут. Всички предварителни постъпки по неговите работи пое върху себе си нашата кантора, която ги възложи на мен.
Сега, когато пиша тези редове, мистър Харди с едничката си дъщеря Емили, както и наследникът на сър Едуард, мистър Фредрик Райланд, бъдещият виконт Ченсфилд, трескаво се готвят за далечно пътуване.
