Техните приготовления, също както и моите, вече са към края си. Голям керван от кораби ще отплува от Калкута в началото на март. Аз съм ангажирал двете каюти на английската бригантина «Офейра»: едната е предназначена за мистър Райланд и мен, а втората — на мистър Харди и мис Емили. Мистър Харди е самата доброта. Той е много любезен и ме нарича свой гуверньор. Още не ми се е представил случай да видя дъщеря му.
И тъй, двата трюма на «Офейра» приеха последните тонове товар. Бригантината ще достави в Европа твърде ценни стоки — къпи бои за тъкани, благородни метали на кюлчета, скъпоценни камъни за холандските златари, коприна за модните дами в родината и лекарства за аптекарите в Европа. По-голямата и най-ценна част на товара — реброто на кюлчета и прекрасните скъпоценни камъни — принадлежат на мистър Харди.
Пасажерите вече заеха местата си в каютите. Бригантината е толкова малка, че ние ще трябва да се задоволяваме с услугите на екипажа — на собствена прислуга няма място. Мис Емили, дъщерята на мистър Харди, е наистина една очарователна млада лейди! Струва ми се, че на същото мнение е и мистър Райланд. Впрочем моят клиент е неразговорлив и не особено учтив с мен.
Утре на разсъмване вдигаме котва. Другите кораби от нашия керван се товарят наблизо. Въоръжените конвойни кораби вече ни очакват на океанския рейд39. Керванът се състои от осем търговски и четири охраняващи кораба. Въоръжени са и търговските кораби — на нашата бригантина видях два медни топа. Всевишният да ни пази при дългото пътуване!
Днес се сбогувахме с устието на свещения Ганг. Втори ден как плаваме и величавата делта на реката, ниското крайбрежие със своята пищна зеленина и масивни пагоди вече изчезват от хоризонта. Океанът е спокоен, засега пътешествието е много приятно. Керванът държи курс към Мадрас.
Напред плава трипалубният, въоръжен със сто топа кораб «Хямпшир», пристигнал в нашите води от Западна Индия. Той пътува за Плимът — значи, до края на рейса ще бъдем под неговата сигурна защита. Две леки фрегати охраняват фланговете на кервана, една корвета завършва корабната редица. Нашата бригантина е на опашката на кервана под охраната на топовете на корветата.
Вчера целия ден прекарах на палубата в разговор с мистър Харди, за когото ще запазя завинаги най- приятни спомени. Моят събеседник ме зарадва със съобщението, че шефът на бълтънската юридическа кантора господин Томпсън старши и той били не само земляци, но и другари от училищната скамейка. Между тях имало дори далечно родство. През последните тридесет години старците, намирайки се в различни части на земното кълбо, поддържали редовна кореспонденция. В нея взели участие и децата, след като мистър Харди изпратил на стария си приятел своя акварелен портрет, на който бил изрисуван заедно с дъщеря си. Скоро бащата и дъщерята получили в отговор портрета на мистър Уйлям Томпсън със сина му Ричард. Младите се харесали отдалеч и родителите смятат годежа им, официално още неразгласен поради различие във вероизповеданията им, за работа, окончателно решена. Предстоящият брак на Ричард с мис Емили е също една от причините, подтикнали мистър Харди да побърза със заминаването си за Англия.
Вчера младият Фредрик Райланд успя да извади от водата и поднесе на мис Емили последният лотосов цвят в устието на Ганг. Докато ние с мистър Харди разговаряхме, сър Фредрик и нашият любезен капитан посвещаваха мис Емили в тайните на мореплавателното изкуство. Сър Фредрик Райланд е много спокоен, уверен в себе си човек. Държи се с голямо достойнство. Лицето му е приветливо, чертите издават благородство. Има красив орлов нос, тъмни коси…“
Тук тетрадката малко е пострадала. В нея има много измокрени страници, тук там редовете почти са размити — прекъсна четенето си мистър Томпсън.
— Струва ми се, че е пострадал само усърдният панегирик за мистър Райланд. Тази загуба не ми изглежда непоправима — заядливо произнесе мистър Ленди. — Молим ви да четете по-нататък, където текстът е по-четлив.
Мистър Томпсън продължи:
— „…има къси бакенбарди. На кораба почти няма работа, с която той да не може да се справи. Същевременно неговата ученост и познаването на индийските народи с тяхното тайнствено магическо изкуство го правят неоценим събеседник, когато благоволи да наруши своята необщителност.
Престояхме две денонощия на рейд в Мадрас, без да слезем на брега: в града свирепствува вариола. Наближаваме бреговете на Цейлон. Задържат ни сложните маневри с голям брой плавателни съдове. Затова пътуваме малко по-бавно от единичните кораби.
Плаването е благополучно. Минахме протока и се любувахме на приказните красоти на Цейлон.
Ако владеех перото като поет, бих посветил на Цейлон голяма поема. Винаги ме е учудвало защо хората се заселват в пустини и сред скали, когато по света има такива райски места като Цейлон, където населението не е особено гъсто.
Измина точно един месец, откакто делим със сър Фредрик тази каюта, но аз го познавам все тъй малко, както в деня на нашето запознаване.
Впрочем в присъствието на мис Харди той е не само блестящо учтив, но и става твърде щедър на разкази и остроумни шеги. Вчера, с настъпването на тъмнината, той развличаше бащата и дъщерята, като им обясняваше изкуството да се направлява кораб по небесните светила. През време на обясненията му лицето на мис Харди с големи, изразителни очи устремени към звездното небе, беше тъй прекрасно, че в гласа на сър Фредрик се появиха нови, несвойствени нему нежни нотки. Младата лейди го слушаше като омагьосана и това вдъхновяваше разказвача. Тя самата много е пътувала и въпросите, които задаваше, свидетелствуваха за нейната наблюдателност и жив ум.
Ако не беше календарът, на който вечер зачерквам дните, бих объркал броенето на съвсем еднаквите денонощия. Те започват и свършват с еднообразния звън на корабната камбана40; тези звуци съпровождат всички събития в корабния ни живот.
Днес на запад изчезнаха очертанията на Малдивските острови. Попътният вятър благоприятствува плаването и скоростта на движението се удвои. Сега ние взимаме средно по пет шест възли41, което прави към сто и четиридесет мили в денонощие. Мистър Райланд намира, че за голям керван това е добра скорост. Спътника си аз почти не виждам в каютата. Той прекарва по цели дни на палубата или в долната каюта, в компанията на мистър Харди и дъщеря му. Съдейки по погледите, с които мис Емили посреща всяко негово появяване, аз се боя, че мистър Ричард Томпсън по-късно ще съжалява, задето не е бил на борда през тези дни!
Наоколо е открито море. След няколко дни ще хвърлим котва край остров Ил дьо Франс или както още
