го наричат — остров Маврикия. Вече сме на ширината на южния край на Мадагаскар. Много голяма горещина.
Бордът на «Офейра», 12 април
Дните ми се струват безкрайни, но мис Емили в мое присъствие се оплакваше на баща си, че времето летяло с невероятна бързина. Горкият мистър Ричард!
Вчера край остров Маврикия попълнихме запаса от прясна вода. Пренесоха я в бъчвички с помощта на лодки. Корабите стояха няколко часа на открит рейд, на една миля от хълмистия остров. Сър Фредрик и мис Харди слязоха на брега и посетиха френския губернатор на острова. Нощта беше задушна, с някаква гореща мъгла от изпарения, и звездите блестяха необикновено силно. Сър Фредрик казва, че това предвещавало разваляне на времето. Вечерта, когато се разделяха, мис Харди задържа ръката си в неговата. О, младост моя, колко далече си ти!
Според предсказанието на капитана наближава буря; барометърът спада. Задухата е нетърпима. Духа горещ североизточен вятър. Мистър Райланд го нарича бейдевинд по, отношение на нашия курс. От остров Маврикия и от още няколкото малки острова на същия архипелаг ни отделят вече триста мили. Държим курс към южния край на Африка; наближаваме водите на Мадагаскар.
Преди един час на хоризонта бяха забелязани платната на два неизвестни кораба. Скоро ги изгубихме от погледа си, понеже поради облаците видимостта намаля. Сутринта далеч на север мина някаква шхуна, която държеше курс срещу нас. Не можахме да различим флага й.
Мис Емили е развълнувана и не забелязва никого и нищо наоколо си. По всичко изглежда, отношението й към мистър Ричард е било само една наивна, почерпена от модните сантиментални книжки «възвишена симпатия». А срещата й с мистър Райланд за пръв път е разбудила в сърцето й истинска женска любов. Това схваща и самият мистър Харди, който е много смутен и объркан от неочакваните обстоятелства, заплашващи да объркат всичките му отдавна кроени планове. Но мигар днес децата на нашия плачевен век постъпват съобразно помислите на родителите си? Впрочем мистър Харди не може да не отдава дължимото на ума, дарбите и безупречното поведение на сър Фредрик Райланд. Пък и трябва ли да се забравя, че все пак той е «сър»42, а може би и «милорд»43 и го очаква блестящо бъдеще в родината на неговите прадеди!
Засега обаче да даде бог на всички ни благополучно да издържим бурите и другите трудности на пътя и да стъпим здрави и читави на земята на нашата родина…“
По-нататъшният текст на няколко страници е много нечетлив — дигна очи към слушателите мистър Томпсън. — но тъй като именно следващите страници, покрити с мастилени петна и зацапвания, съдържат описанието на най-драматичните събития в това нещастно плаване, ще положа всички усилия, за да ви прочета все пак тези места, защото те правят чест на добрите чувства на автора… Франсис, добавете още свещи!
О, моя възлюблена дъще! Перото е безсилно да опише всички ужаси, които нещастният ти баща преживя през тези злополучни дни! Ръцете ми треперят и с мъка държа лошо подостреното перо. Но събрах сили, за да възпроизведа в тази тетрадка страшната картина на гибелта на нашия кораб. Боже, смили се над скърбящата ми душа и прости ми тежките прегрешения, волни и неволни. Навярно чистите молитви на моята дъщеря са спасили живота ми, който отсега нататък съм готов да посветя на молитва за вечното успокоение на загиналите приятели! Амин!
Вечерта на 18 април, унасян от равномерното клатушкане на кораба и от непоносимата жега, аз съм заспал дълбоко в каютата си. В това време към опашката на кервана ни се промъкнали френски призоньори44 и се опитали да отрежат нашите два кораба.
Ала съпровождащата ни корвета се обърнала с борд към единия от вражеските кораби и дала по него залп с гюллета и брандскугели45 от всичките си бордови оръдия. В съня този страшен залп ми се стори като оглушителен трясък от гръм и ме накара в миг да скоча от леглото.
Когато сънен, нищо не разбирайки, изтичах на палубата, видях барутния дим и обзетия от пламъци кораб на противника; той плуваше право към нас! Нощта беше озарена от огъня на пожара и от топовните залпове, които избухваха всяка минута. Със смела маневра «Офейра» избягна смъртоносното доближаване. Тогава горящият кораб, подобно звяр в смъртен скок, се насочи към корветата, която охраняваше тила на кервана и беше причинила на врага толкова тежки повреди. В устрема си горящият кораб проби кърмата й; при удара мачтите и въжетата, обзети от огъня, се стовариха върху корветата и тя също пламна като факел.
В това време вторият от нападащите кораби, френската корвета «Бургундия», успя да повреди и подпали леката фрегата, която ни охраняваше, и втурвайки се, пресече пътя на «Офейра» и започна да я обсипва с топовни гюллета, като ни отряза от кервана. Снарядите със свистене прелетяваха над палубата, късаха платната и чупеха рейте.
Изведнъж на фалшборда падна със съскане чугунена бомба, натъпкана с барут. Тя се въртеше като пумпал и късият й фитил, раздухван от вятъра, ярко тлееше в тъмнината. Екипажът се разбяга. В този миг някаква висока фигура се спусна към бомбата. Удряйки я с една четка за чистене на оръдие, човекът вкара бомбата в процепа между двата кола за връзване на кораба и спря въртенето й. След това той се наведе, грабна страшния предмет с две ръце, изтича през фалшборда и го хвърли в морето. Въздишка на облекчение се изтръгна едновременно от всички. Когато човекът се обърна към нас, аз видях, че е сър Фредрик Райланд, запасал шпагата си. Сър Фредрик спокойно вдигна от палубата пищова, който беше захвърлил, мушна го в пояса си и се отдръпна настрани.
Разпънала всичките си оцелели платна и използувайки тъмнината на нощта, нашата бригантина започна да се изтегля от обстрела, като смяташе после да се върне под охраната на оръдията на «Хямпшир», който засега нямаше възможност да маневрира поради плътно струпалите се около него кораби от кервана. Те се притискаха в безредие към бордовете му, също като пиленца край квачка при нападение на ястреб. Вражеската корвета «Бургундия», чиито мачти бяха силно повредени в боя, се спусна да ни преследва, но започна бързо да изостава. Изглеждаше, че сме спасени.
Сега забелязах и мистър Харди, също въоръжен с пищов и шпага; той крепеше под ръка мис Емили, излязла от каютата си, за да помага при превързването на ранените. Мис Емили търсеше тревожно с очи някого по палубата и се успокои едва когато видя сър Фредрик. На свой ред той изтича от мостчето, дето разговаряше с офицерите, и притискайки ръката на девойката към устните си, молеше я да си отиде в каютата, докато опасността не мине окончателно.
Мистър Харди й разказа за случката с бомбата. Тя пребледня и изглеждаше, че едва се държи на нозе, но се овладя и сама се запъти към малкия салон, дето корабният бръснар, който изпълняваше и длъжността на лекар, вече се занимаваше с ранените.
Внезапно отпреде ни като зловещ призрак израсна силуетът на дълга черна шхуна. Беше настъпило пълно безветрие, корабите стояха неподвижно; в далечината продължаваше да свети пожарът и се разнасяха оръдейни изстрели — стреляха сами нажежените топове, останали заредени на напуснатите горящи кораби.
От шхуната спуснаха две лодки. Те бързо се понесоха към нас.
«Пирати! — мярна се в ума ми. — попаднахме в засада!»
Обзет от ужас, аз се затичах към долната каюта. Беше твърде опасно да остана самичък в горната каюта. Тичах, притиснал към гърдите си кожената торбичка с моите спестявания и документи, и ще ти
