По челото на непознатия изби пот. Той го избърса с кърпичка. При този жест Лоусън забеляза, че на лявата ръка на непознатия липсва безименният пръст.
— Заклевам ви в името на бога — каза тихо търговецът, — не говорете никому за нашия разговор. Една непредпазлива дума ще погуби и вас, и мен!
2
Шефът на най-голямата бълтънска юридическа кантора „Томпсън и син“, кралски адвокат и учен сарджънт29 мистър Уйлям Томпсън седеше в домашния си кабинет и внимателно разучаваше натрупаните върху писалището му книжа. Той толкова се бе задълбочил в заниманията си, че не забелязваше как старият му слуга от време на време се приближава до масата и сваля с щипците угарките от фитилите на двете свещи, поставени в масивния свещник.
Книжата, лежащи пред доктора по право, можеха да разкажат интересната история за възникването и дейността на „Северобританската търговска компания“. Отскоро тази фирма бе станала най-важният клиент на юридическата кантора „Томпсън и син“. Документите свидетелствуваха за безупречното и блестящо състояние на работите на компанията. Търговският директор на фирмата, мистър Ралф Норуард, отдавна поддържаше с мистър Томпсън приятелски отношения.
Адвокатът знаеше, че инициатор и главен собственик на фирмата е новата важна личност в града — сър Фредрик Джонатан Райланд. Този титулувай благородник се бе установил в Бълтън едва преди четири години. Надарен, изглежда, с изключителна енергия и предприемчивост, неотдавна той наследи родовото имение Ченсфилд и титлата виконт, но явно не бе склонен да се ограничи само с традиционните забавления на благородник — война, лов и клюкарство. Той успя да увлече в своите замисли и почтения, уважаван от всички търговец Норуард.
С парите, които вложи в работата сър Фредрик Райланд, бяха построени голям въжарски завод, фабрика за корабни платна, разширена бе „Бълтънска сукнена манифактура“, закупени бяха първите три кораба.
Вложеният в тези предприятия капитал след четири години вече донесе приходи и даде възможност на сър Фредрик да разшири малкото си имение в Северна Англия. В новопридобитите земи той започна нова доходна работа — тънкорунно овцевъдство.
Трите кораба предприемаха далечни плавания и продължаваха да увеличават печалбите на фирмата, а обширните цехове на новите манифактури30 вече доставяха тънки сукна за мундирите на офицерите от кралската армия, шаяци за презокеанските колонисти, корабни въжета и платна. Пуснатите от фирмата в твърде ограничено количество акции се котираха високо и неотдавнашната борсова паника през 1771–1772 година не засегна репутацията на „Северобританската компания“.
Старият слуга отвлече господаря си от четенето на книжата.
— Мистър Самюел Ленди и мистър Робърт Патерсън — доложи той, като открехна вратата.
След като избърса с копринена кърпичка запотеното си от работа голо теме, мистър Томпсън свали от кръглата подставка старомодна перука с внушителни размери, с дълги букли, без сплитка отзад. Старият адвокат нахлузи пред огледалото перуката на главата си, от което тя стана изведнъж прекалено голяма в сравнение с хилавата му фигура. Това мощно украшение на главата придаваше на мистър Уйлям прилика с лъв, по-очно с онова къдраво домашно животно, което тщеславните му господари правят с помощта на ножицата да прилича на царя на животните.
Мистър Томпсън завари двамата джентълмени в гостната в компанията на своя син Ричард, съсобственик на кантората; те бяха дошли за традиционната игра на карти.
Разтворената маса за игра на карти с още незаличени резултати от последния крибедж31 върху зеленото сукно, с цветни тебешири и кръгли четчици, с две неразпечатани колоди карти и тежък бронзов свещник на средата очакваше партньорите. До нея, върху малка масичка край разпалената камина се подгряваше пунш в обемист съд, напомнящ бъчвичка с капаче. В стаята вече се разнасяше съблазнителният аромат на уханни подправки. Край масичката шеташе слугата, нареждайки студено говеждо месо, сирене, стриди и бисквити.
Мястото на отсъствуващия приятел на семейството, пастор Редлинг, зае на игралната маса мистър Томпсън младши, двадесет и осем годишен джентълмен с много грижливо подредена прическа от собствени коси като на Чарлз Грандисън, герой на един знаменит роман… По време на играта и четиримата джентълмени пазеха мълчание — обясняваха се с жестове и любезни усмивки. Те презираха обичайните вицове и подмятания, които съпровождат игрането на карти между по-малко изискани картоиграчи.
Когато обаче бъчвичката с капачето наполовина се изпразни, а лицата на партньорите почти добиха цвета на питието, разговорът се поразвърза. От събитията на европейската война, току що завършила с разделянето на Реч Посполита между Русия и Прусия, господата преминаха на теми от родната политика.
— Тежки времена! Опасността нараства и трябват силни ръце, за да се спасят жизнените интереси на Англия — говореше банкерът мистър Самюел Ленди, човек на около петдесет и пет години, с дълга, старинна кройка дреха. — светът се разтърсва, ние живеем върху вулкан. Америка е вече почти за губена за нас колония. Нейните дейци — всички онези адамсовци, джеферсъновци и франклиновци — водят срещу нас открито враждебна политика и сблъскването с дракона на американската революция е неизбежно. Това е още по-опасно, защото населението на Франция се вълнува, нейните бедни селяни се бунтуват, градовете въстават, а Париж стана център на безбожни и подстрекаващи учения. Руската царица Екате рина всяка година разширява владенията си и на юг, и на запад. Нейният флот смаза могъществото на турците. Древната Порта е обречена. Това е опасно… — като отпи порядъчна глътка, той продължи: — световният котел кипи. Сега на Англия са необходими твърди, здрави ръце. Трябва да успеем да измъкнем от този котел най-тлъстите парчета, докато други не са ги грабнали. Аз не виждам твърдост в действия та на нашето правителство. Налага се понякога да бъдеш вълк в овча кожа, но не бива да си овца във вълча кожа. Това е позор! Аз казвам: не трябва да се продължава с тази снизходителност спрямо американските колонисти. Ние можем съвсем да загубим Америка.
Синът на адвоката, мистър Ричард Томпсън, слушаше стария банкер със зле прикрито негодувание.
— Намирам — произнесе той решително, — че нашата политика в колониите е наистина вълча. Колонистите в Америка искат сами да бъдат господари на страната си, която нашето правителство, лордовете Бют и Гренвил, се стреми да обсеби.
Мистър Ленди се намръщи и вече се готвеше да възрази сериозно на разпаления противник на лордовете Бют и Гренвил, когато едно ново лице влезе в гостната. Това беше закъснелият за партията пикет викарий32 на бълтънската катедрала, преподобният мистър Томас Редлинг. Закъснението си господин викарият обясни с това, че присъствувал на семеен празник у един почетен енориаш.
— Много приятен ден прекарах днес в чифлика на лорд Фредрик Райланд! Преди две години господ благослови младата двойка с прекрасен младенец. То е мое кръщелниче, на рекох го Чарлз. Днес съпрузите Райланд празнуваха рождения ден на своето дете… Драги мистър Уйлям! Сър Фредрик ме замоли да ви предам пожеланието му за добро здраве.
За учудване на пастора домакинът прие твърде сухо неговите думи:
— Ето вече трета година защищавам интересите на „Северобританската компания“, десет десети от която принадлежат на мистър Райланд, но тези делови отношения досега не са подтикнали нито мен, нито моя знатен клиент към лично познанство. Аз поддържам връзка с компанията чрез нейния търговски директор, моя приятел мистър Норуард.
След тези думи мистър Томпсън вдигна чашата, зажумя и започна да разглежда през налятото в чашата вино пламъка на жаравата в камината. Пастор Редлинг се задави и млъкна. Настъпи неловко мълчание.
— Мистър Томпсън! — заговори корабостроителят Патерсън, който мълчеше досега. — тук сме се събрали стари приятели на вашия дом. Може би най-после ще ни разкажете за онези подводни скали между вас и сър Фредрик, които са тъй очебийни за приятелите ви?
— Мистър Патерсън удивително точно отгатна моята мисъл! — възкликна Ленди. — Появата на лорд Райланд в нашия град предизвика много коментари поради трагичните обстоятелства, които помрачиха пристигането му от Индия в Европа. За тях, спомням си, писаха вестниците, но много пестеливо.
