Бернардито пъхна в устата си два пръста. Момчето се наежи, запуши уши: пронизителният звук сякаш се разнесе по всички кътчета на острова. Пешо страховито имаше в звънливите трели на това наистина разбойническо свиркане.
Наблизо се чу хрипливо ръмжене и през една дупка на дъсчената врата припълзя в двора голямо животно, което държеше нещо в зъбите си. Звярът се шмугна покрай ловни те право в къщичката. Това беше едно много голямо куче е къса лъскава козина, преливаща с матов отблясък.
За произхода си Карнеро беше задължен на лекомислието на корабното куче Перон, което беше решило да се по разходи из острова няколко часа преди отплуването на „Орион“ То закъсня за последната лодка и не се върна на брига. Нерон намери подслон при островитяните и впоследствие се сдружи с пленената вълчица Карамба, я тя подари на обитателите на къщичката едно остроухо кученце. Неговото име беше съставено от началните срички на имената на бащата и майката.
Отдалеч Карнеро можеше да бъде взет за голям вълк. Над високочелия череп стърчаха зорко наострени уши пухкавата светлосива козина върху могъщата гръд на животното беше сега изплескана с кръв. Когато момчето влезе в къщичката, звярът сложи в краката му козленце. Широко разкрачило грамадните си лапи, кучето стоеше над наранената си жертва в позата на боксьор победител на ринга.
— Нахрани го хубавичко, Чарли, не жали за него най-хубавото парче! — извика Бернардито. — щом то дели с приятелите и не крие плячката само за себе си, значи, приятелите му могат да се осланят на него.
След като се погрижи за кучето, момчето се съблече и се пъхна под вълненото одеяло. Бернардито загаси свещта във фенера, приседна край огнището и запали лулата си. Отблясъкът на пламъка падаше върху посивелите коси и загорялото лице на капитана с мрежа от бръчки край очите, удължен нос и остра брадичка. Откритият му врат и запретнатите ръкави на ризата оголваха бронзовата гръд и тъй ясно очертаната мускулатура на ръцете, като че ли над нея цял живот се беше трудил търпелив скулптор.
Освен лявото око, което бе загубил на младини, на Бернардито не му липсваше нито един зъб, нито дори косъм и никога не беше боледувал, с изключение на тропическата треска, която го събори на „Черната стрела“ Шест рани бяха оставили белези по тялото на капитана, но досега нито един лекар не беше се приближавал до леглото му.
Като изпусна облак дим от лулата, Бернардито проследи как той отлиташе на струйки към комина.
— Сега слушай обещаната приказка, Ли каза той. — плавал веднъж Едноокия дявол на черния си кораб И ето край брега на един залив в Тиренско море видял той висока скала, а на нея — рима души с димящи пушки. Цяла рота кралски егери била обкръжила скалата и зле щели да си изпатят тези трима.
— Не, не, чичо Тоби, така не бива да се разказва! — запротестира момчето. — така не е интересно, почни от начало!
— Ли, ами че ти вече си слушал началото на тази приказка!
— Нищо, нищо, разкажи най-първо за Испания.
— Е, добре, Ли, слушай моята приказка от самото начало.
2
…Имало едно време в Каталония млад беден идалго120. Наричал се той дон Бернардито Луис ел Гора В Испания родителите обичат да дават на децата си много дълги имена, смятайки, че по този начин ще се увеличи броят на покровителите на детето измежду светците. Затова пълното име, което получил при кръщението си, звучало, ако искаш да знаеш, ей така: дон Хуан Мария Карлос Фердинанд Гонзалго Доминик Изабела Родриго Себастиан Николо Христофор Анджело Долорес Бернардо Луис ел Гора.
Както виждаш, Бернардо имал твърде много небесни покровители, ала земни, изглежда, не са му достигали! Старият идалго, бащата на кавалера, научил сина си да си служи с шпага, да държи на думата си и да презира смъртта, Но в наследство той му оставил само звучните имена, полуразрушен дом в едно градче близо до Барселона и един куц кон. Когато старецът умрял, младият Бернардито не бил навършил още деветнадесет години, а неговата сестра била само на петнадесет.
Доня Естрела — така се наричала майката на младите хора — ги възпитавала много строго. Сестрата на Бернардито, сеньорита Долорес, станала много красива и учтива девойка. Братът горещо и нежно я обичал и тя също тъй нежно обичала брат си и се гордеела не само с ловкостта, с която действувала шпагата му, но и с неговата начетеност.
Сеньорита Долорес била още твърде млада, но нейното сърце вече не било свободно. То принадлежало на стройния моряк дон Рамон де Гарсия. Долорес била сгодена с този млад сеньор още в деня на своето раждане. На гърдите й винаги се виждало медальонче с неговия образ, а презраменната лента на шпагата на дон Рамон била украсена със сплитка от моминската коса на сеньоритата.
Морският офицер Рамон де Гарсия бил най-добрият приятел на Бернардито, макар че бил три години по-възрастен от него. Бернардито редовно служел за таен пощальон между приятеля и сестра си. Той също се готвел да стане моряк. Неведнъж излизал в морето с лодките на каталонските рибари и на корветата, чиято артилерия командувал приятелят му Рамон; Бернардито разбирал езика на моряците и владеел платната не по-лошо от коня и шпагата.
Веднъж, когато се разхождала, сеньорита Долорес попаднала пред очите на стария испански гранд121, владетел на обширни земи и придворен велможа, някой си дон Салватор Морильо дел Портес. Дон Салватор от главата до краката бил обсипан с милостите и щедростите на краля; целият окръг треперел от неговата жестокост и високомерие. От него се боели всички, мнозина му се подмазвали и унижавали, а той имал огромна власт и не зачитал никого освен… колкото и да е странно това, бедния баща на Бернардито и Долорес. Важният гранд ненавиждал и се боял от бащата на тези млади хора, макар че неведнъж се опитвал да му натрапи своето неискрено приятелство…
— Чичо Тоби — раздаде се в мрака гласчето на момченцето, — кажи ми, защо дон Салватор се страхувал от ба щата на Бернардито? Ти никога не си ми разказвал за това!
— Трудно ще ти бъде да разбереш тази причина, мой малки Ли, но ще се опитам да ти обясня, доколкото мога…
Тежки години преживявал тогава народът на Испания… Когато бащата на Бернардито бил още млад, умрял жестокият стар крал. Наричали го Карл Втори и той бил мрачен, зъл, непросветен и вдетинен: любимото му занимание било игра на клечки! И когато се затворили завинаги неговите завистливи очи, в страната избухнал раздор: за испанския престол се явили едновременно двама претенденти, защото старият крал не оставил наследник. Между двамата претенденти се завързала жестока война. Единият от тях бил французин, херцог Филип Анжуйски, а другият — проклетият немец Карл от семейството на австрийските Хабсбурги. Тази война така я наричали — война за испанското наследство. Зад Филип стояли французите, зад Карл — англичаните и холандците. А на честните испанци, откровено казано, не се харесвал нито единият, нито другият…
Чужденците наводнили и без това осиромашалата разорена страна. Военното щастие клоняло ту на едната, ту на другата страна. Ту войската на Карл завземала Мадрид и Филип трябвало да отстъпва, ту надвивал Филип и на Карл му ставало тясно. В тази война участвувал и бащата на Бернардито, който командувал рота испанска пехота, воюваща за Филип Анжуйски: испанските велможи казвали, че нему бил завещал престола си старият Карл Но щом този „законен“ претендент завзел провинцията Арагона, веднага отнел на народа й предишните му свободи. Като чул за това, старият идалго много се възмутил. А когато новият крал заявил, „че няма вече Пиренеи“ и подСтрувал страната на чужденците французи, той си дал оставката и се отказал от кралската заплата… Ти не спиш ли още, момче?
— Не, чичо Тоби, разбира се, че не!
— Та ето, преди да си подаде оставката, бащата на Бернардито служел в полка на дон Салватор. Този благороден гранд бил назначен за командир на полка, но военните работи поверявал на други, а той се занимавал с по-други неща… Една нощ, когато войските на Карл отново преми нали в настъпление и крал Филип бил заплашен от разгром, дон Салватор изпратил таен пратеник в лагера на противника, предлагайки на Карл да му предаде целия си полк, а сам той да мине на негова служба.
Сеньор Луис ел Гора, бащата на Бернардито, тъкмо тогава бил излязъл на нощно разузнаване и забелязал подозрителния конник. Той настигнал пратеника на дон Салватор и взел тайния плик с
