да се разпитат съседите на покойната синьора Франческа в Марсилия. Аз самият ще тръгна за Марсилия едновременно със заминаването на синьор Буоти за Ливорно.
— Но, ваше преподобие, аз бих могъл да посетя Ливорно и след като отида в Соренто. Освен старите полицейски книжа отиването ни в Ливорно не обещава нищо утешително и ново. А от Соренто може би ще се завърна с нови вести за Джакомо.
— Приятели мои, нямам думи да изразя и на двама ви своята благодарност. Старостта и недъгът ми ме обричат на бездействие, но синьор Буоти отново запали в сърцето ми лъч от надежда. Може би бог все пак ще ме удостои с радостта да благословя внуци… О, приятели мои, с какви чувства ще очаквам вашите вести!
Патер Фулвио, изглежда, слушаше графа твърде разсеяно. Той закрачи из залата с намръщено чело, сякаш се готвеше да вземе някакво важно решение. Накрай патерът се обърна към слугата:
— Джовани, иди още сега в лагуната и научи дали тези дни не заминава някакъв кораб на юг. Предполагам, че за синьор Буоти морското пътешествие ще бъде много по-удобно от сухопътното.
— Вие сте съвършено прав, свети отче! Разбира се, спокойната широка каюта ще бъде за доктор Буоти по-удобна, отколкото друсащата карета и изнурителните нощувания в крайпътните ханове. Трябваше аз да помисля за това, но главата ми се върти. Позволете ми да прегърна и двама ви, господа!
4
След няколко дни в едно ранно майско утро две гондоли преминаха под арката на изгърбения мост над канала покрай улицата, на която се извиняваше главната фасада на Мраморното палацо. От прага граф д’Еляно напътствуваше заминаващите. В двете гондоли се намираха по двама пасажери.
Първата от тези черни лодки се отправи по посока на лагуната: Венецианският галеот142 „Ла бела венециана“ взе на борда си доктора по богословие Томазо Буоти и слугата му Джовани Полеста. След няколко часа корабът вдигна котва и взе курс към Бриндизи.
Във втората гондола заедно с негово преподобие Фулвио се намираше друг един обитател на Мраморното палацо — прислужникът в домашната църква Луиджи Гринели.
Гондолата стигна до венецианското предградие, където на мръсен площад пред стара странноприемница стояха няколко дилижанса и карети, готови да се отправят за разни градове на Италия. Патерът се готвеше да тръгне за Генуа, защото според направените справки оттам в близки дни трябваше да отпътува френски кораб направо за Марсилия — така патер Фулвио обясни на графа своите намерения.
Ала в стаята на странноприемницата, който патерът нае само за няколко часа, в костюма и външността на това духовно лице станаха твърде удивителни промени. След като съблече одеждата на духовно лице, патерът залепи под носа си офицерски мустачки и се облече в костюм на воин, комуто предстои дълъг път на кон. Той облече кожени бричове, надяна ботуши с обърнати кончови почти до средата на прасците и прикрепи шпори, способни да уплашат всеки кон. Накрай преобразеният патер мушна в пояса си два пищова и скри под контешки извитата периферия на шапката посивелите си къдри и тонзурата. Луиджи Гринели прие не по-малко войнствен, но по-скромен вид на офицерски ординарец.
Привечер Луиджи докара пред вратите на странноприемницата два отпочинали, черни коня. Ала двамата конника съвсем не препуснаха към Генуа. Сменяйки по пътя конете, те стигнаха твърде бързо до Рим. Тук, почти без да си отдъхнат, ездачите отново се прехвърлиха на отпочинали коне и продължиха пътя си за Неапол по прекия и оживен Апиев път, построен още от древните римляни…
Отец Бенедикт Морсини живееше близо до своя крайпътен параклис, чиито енориаши бяха рибарите и селяните от околностите на Соренто.
След като се помоли преди да си легне, отец Бенедикт беше вече задрямал в своята ниска, задушна стаичка. Минаваше полунощ. Но сънят на „Христовия воин“ беше много лек… През съня си той дочу тропот на подкови. Пред входа на жилището му ездачи слизаха от конете си. След това на вратата се почука: два бавни, три много бързи предпазливи удара… Монахът трепна, мигновено се отърси от съня, бързо запали свещ от кандилото и тръгна да отвори.
Отначало не позна двамата прашни пътници с войнствен вид и се отдръпна уплашен в коридора, решил, че нощни крадци са го измамили с условното почукване и са го удостоили с посещението си. Но когато пламъкът на свещта озари лицето на по-възрастния от пътниците, от чиято горна устна магически изчезнаха дръзко завитите мустаци, отец Бенедикт се приведе в почтителен поклон и угоднически целуна ръката, току що освободила се от ездаческата кожена ръкавица.
Патер Фулвио се осведоми делово дали са затворени плътно прозоречните капаци, сигурни ли са стените и няма ли наблизо любопитни съседи. Накрай заповяда да затворят вратата и седна до мъничка масичка, на която беше поставено разпятие.
— Брат Луиджи, ти можеш да си починеш — разреши той на своя спътник, който обаче остана край вратата. — защо отдавна не си ми изпращал вести, брат Бенедикт?
— Нищо съществено не е станало тук от времето на последната изповед на Анжелика Чени, ваше преподобие — промърмори монахът, явно треперещ пред по-високия по чин йезуит.
— Изповядвал ли си я повторно?
— На три пъти, свети отче. Тя облекчи душата си с пълно признание, но не прибави нищо ново към онова, което ви е вече известно.
— Джакомо Грели, тоест виконт Ченсфилд, не е ли изпращал някого в Соренто, за да дири Анжелика?
— Нито един от корабите му не се е отбивал в Неапол и нито едно ново лице не се е появявало в дома на Анжелика.
— Кажи ми, брат Бенедикт, този Джакомо би ли могъл да си спомни името ти и да те познае?
— Не може да има никакво съмнение в това, свети отче! Той ме е виждал неведнъж в параклиса, на два пъти се е причестявал при мен и ме наричаше по име. Приятелите му Джузепе и Уудро също идваха в параклиса и ме познават по лице.
— Брат Бенедикт, бог избра тебе за оръдие на своята воля. Нашето дело е застрашено от нова опасност. Самото провидение отстрани без наша помощ сина на Джакомо Грели, малолетния Чарлз, погребан на острова в Индийския океан. Децата на Анжелика, Доротея и Антонио Чени, на които е известна тайната на синьор Джакомо, загинаха в експедицията на „Свети Антоан“. Габриеле Молети е мъртъв и в Ливорно не са останали никакви документи относно детето на име Джакомо. Превръщането на Джакомо Мола в пирата Грели, известно на Молети, а след това превръщането на Грели във виконт Ченсфилд, известно на Анжелика Чени, оставаше тайна за граф д’Еляно. Но по следите на тази тайна тия дни тръгна от Венеция някой си доктор Томазо Буоти. С голям труд успях да го накарам да тръгне по заобиколен път, за да го изпреваря. Нека Анжелика Чени още преди пристигането на този доктор Буоти да… напусне тези места. Буоти не бива да говори с нея! Нека той се срещне тук само с теб и аз мисля, че не е нужно да ти подсказвам какво ще му кажеш… Ясно ли ти е каква е твоята задача в името на интересите на ордена? Audentes fortuna juvat143. Монахът се смути.
— Ago gaod agis144 — измърмори той, без да гледа духовния си глава.
Намекът предизвика в зениците на патер Фулвио гневен блясък.
— Бащата на ордена ни е учил да не пренебрегваме никакви пътища, водещи към нужната цел, която оправдава всички средства! — възкликна той, при което очите му святкаха страшно. — от тежките изпитания ние излизаме снежнобели, защото вършим нашите деяния per majorem dei gloriam145. Огромните богатства на налудничавия граф не бива да попаднат в грешните, суетните ръце на потомците на безумеца. Това злато е предназначено за нашата майка църквата. То ще даде могъщество на ордена и ще послужи на великата цел! Повече от двадесет години аз лелея този план, от деня, когато ти, брат Бенедикт, откри на мен, като духовник на графа, тайната на произхода на Джакомо Мола. Църквата ще ти зачете тази услуга, умножена от тебе в продължение на двадесетгодишната служба на ордена. Сега върху теб лежи задачата да отстраниш новата заплаха: Анжелика Чени не бива да се срещне с Буоти!
— Но сега тя е болна и не напуща леглото си.
