— Насам, капитан Феб дьо Шатопер!
При това име, произнесено от омразния й глас, Есмералда, сгушена з своя ъгъл, трепна.
— Не мърдай! — прошепна й Гюдюл.
В същата секунда пред килията се разнесе шум от хора, оръжие и тропот на коне. Майката скочи и застана пред прозорчето, за да го затули с тялото си. Тя видя множество въоръжени мъже, пеш и на коне, строени на Гревския площад. Началникът им скочи от коня и се приближи до нея.
— Ей, старухо — каза той със свирепо изражение, — търсим една магьосница, за да я обесим. Казаха ни, че била при тебе.
Злочестата майка придаде на лицето си възможното най-равнодушно изражение и отвърна:
— Не разбирам какво искате да кажете.
Другият поде:
— Дявол да го вземе! Какво дрънкаше онзи завеян архидякон? Къде се дяна той?
— Той изчезна, монсеньор! — отвърна един войник.
— Слушай, бабушкеро — продължи началникът. — Недей да ме лъжеш. Били ти дали да пазиш една магьосница. Какво направи с нея?
Отшелницата се побоя да отрече всичко, за да не събуди подозрения, и отвърна с престорено искрен и начумерен вид:
— Ако говорите за едно високо момиче, което ми тикнаха в ръцете преди малко, ще ви кажа, че то ме ухапа и аз го пуснах. Това е то. Не ме безпокойте повече.
Началникът се намръщи озадачен.
— Не се опитвай да ме лъжеш, старо плашило — подзе той. — Аз се наричам Тристан Отшелника и съм приближен на краля. Разбра ли? Тристан Отшелника! — Той огледа Гревския площад. — Точно тук това име е добре познато!
— Може да сте и Сатана Отшелника — отвърна Гюдюл, у която проблесна искрица надежда, — но нямам какво друго да ви кажа и не ме е страх от вас.
— Тю да се не види! — извика Тристан. — И тази вещица си я бива! Така значи? Младата магьосница избяга, а накъде пое?
Гюдюл отвърна равнодушно:
— Струва ми се, че към улица „Мутон“.
Тристан извърна глава и даде знак на отряда си да се приготви за път.
— Монсеньор — обади се внезапно един стрелец, — попитайте старата вещица защо пръчките на прозорчето й са изпочупени.
Този въпрос отново хвърли в тревога злочестата майка. Тя не загуби обаче напълно присъствие на духа.
— Те са си, открай време така — заекна тя.
— Ами! — удиви се стрелецът. — До вчера все още си стояха като черен кръст и будеха благочестиви мисли.
Тристан погледна изкосо отшелницата.
— Струва ми се, че нашата лелка се смути.
Нещастницата почувствува, че всичко зависи от хладнокръвието й, и въпреки смъртната си тревога избухна в смях. На какво ли не са способни майките!
— И таз добра! — възрази тя. — Този човек трябва да е пиян. Преди повече от година една кола с камъни се блъсна в прозорчето и издъни решетката. Малко ли клех каруцаря!
— Вярно е — каза друг стрелец. — И аз видях това.
Винаги се намира някой, който е видял всичко. Този неочакван свидетел ободри отшелницата, която се чувствуваше по време на разпита като човек, който върви над пропаст по острие на нож.
Съдено й беше да бъде тласкана едно след друго от надеждата към отчаянието.
— Ако каруцата е направила това — поде първият стрелец, — краищата на решетката щяха да бъдат закривени навътре, а не навън, както сега.
— Я виж ти! — каза му Тристан. — Ти имаш нюх на следовател от Шатле. Е, какво ще отговориш на това, старухо?
— Боже мой! — възкликна тя с треперещ от сълзи глас, изпаднала в безизходно положение. — Заклевам ви се, монсеньор, че каруцата счупи пречките. Нали чухте, че този човек сам е видял. Пък и каква връзка има това с вашата циганка.
— Хм! — промърмори Тристан.
— Дявол да го вземе! — поде първият стрелец, поласкан от похвалата на превото. — Личи си, че е счупено наскоро.
Тристан поклати глава. Тя побледня.
— Кога, казваш, мина тази каруца?
— Че знам ли, монсеньор, преди месец или може би две седмици.
— Преди малко каза година — забеляза войникът.
— Това става вече подозрително.
— Монсеньор — извика тя, все така плътно долепена до прозорчето, треперейки да не би да се усъмнят и да надзърнат в килията. — Кълна ви се, монсеньор, че една каруца счупи решетката. Кълна ви се в светите ангели от рая. Ако не е било така, нека бъда прокълната навеки, готова съм да се отрека от бога!
— Много горещо се кълнеш! — забеляза Тристан и я обгърна с инквизиторския си поглед.
Бедната жена чувствуваше, че все повече губи самообладание. Тя допусна няколко грешки и разбираше ужасена, че съвсем не казва това, което трябва.
В този момент пристигна един войник и извика:
— Монсеньор, старата вещица лъже. Магьосницата не е избягала по улица „Мутон“. Веригата е била опъната през цялата нощ и пазачът не е видял никого.
Тристан, чието лице ставаше все по-мрачно, се обърна към отшелницата.
— Какво ще отговориш на това?
Тя се опита да се справи с новото затруднение.
— И аз не знам, монсеньор, може и да съм се излъгала. Имате право наистина, струва ми се, че мина реката.
— Ами че реката е точно на противоположна посока! — възкликна превото. — При това не изглежда твърде вероятно да е пожелала да се върне в Сите, откъдето я гонят. Ти лъжеш, бабушкеро!
— А освен това — добави първият войник, — нито от тази страна на реката, нито от другата има лодка.
— Може би е преплувала — отвърна отшелницата, бранейки всяка педя от позициите си.
— Че коя жена може да плува! — каза войникът.
— Дявол да i o вземе! Ти лъжеш, вещице, лъжеш! — поде гневно Тристан. Иде ми да зарежа магьосницата и да обеся тебе. Четвърт час изтезание ще ти развърже навярно езика. Хайде, тръгвай с нас!
Тя се хвана жадно за тези думи.
— Както заповядате, монсеньор. Водете ме! Водете ме! Изтезание ли — готова съм. Отведете ме! Хайде, по-бърже, да тръгваме веднага! — И тя мислеше дълбоко в себе си: „През това време дъщеря ми ще избяга!“
— Тю да се не види! — учуди се превото. — Как се натиска да я изтезават. Нищо не разбирам от тази побъркана жена!
Един сержант от нощната стража с посивели коси излезе от редиците и каза на превото:
— Тя наистина не е с всичкия си, монсеньор. Ако е изпуснала египтянката, сигурно не е било по нейна вина, защото никак не обича циганките. От петнадесет години карауля нощем и всяка вечер я слушам, като кълне циганките с какви ли не клетви. Ако тази, която търсим, е, както предполагам, малката танцьорка с козичката, тя й е най-омразна.
— Да, нея най-много мразя — каза с усилие Гюдюл.
Единодушното потвърждение на хората от нощната стража подкрепи думите на стария сержант. Като се отчая, че ще маже да измъкне нещо от отшелницата, Тристан Отшелника й обърна гръб и тя с неизразимо
