разколебавам вярата си с неговата метафизика!
— Млади човече — поде архидяконът. — при последното идване на краля в Париж имаше един благородник на име Филип дьо Комин, който бе накарал да избродираг върху наметалото на коня му неговия девиз; съветвам ви да поразмислиге върху него: „Qui non laborat, non manducet“151.
Ученикът замълча за миг, доста начумерен, забил поглед в земята, като чоплеше с пръст ухото си. После внезапно се обърна към Клод чевръст като стърчиопашка.
— Значи, братко, вие отказвате да ми дадете едно париш-ко су, за да си купя кора хляб от някой фурнаджия?
— Qui non laborat. non manducet.
При този отговор на неумолимия архидякон Жеан скри лице в ръцете си като разплакана жена и възкликна отчаяно:
— ????????????!
— Това пък що за номер е, господине? — попита Клод, смаян от гази нова лудория.
— Какво ли — отвърна младежът, като погледна безочливо Клод, търкайки с юмруци очите си, за да ги зачерви, като че ли наистина е плакал. — Ами че това е гръцки. Един анапест на Есхил, много сполучлив израз на отчаяние.
И Жеан избухна в толкова весел и неудържим смях, че накара и архидякона да се усмихне. Всъщност вината беше негова. Защо беше разгалил така това дете?
— О, добри ми братко Клод! — поде Жеан, насърчен от тази усмивка. — Погледнете само пробитите ми обувки. Има ли нещо по-трагично от обувка е изплезена подметка?
Възвърнал тутакси първоначалната си строгост, архидяконът каза:
— Ще ви изпратя нови обувки. Но никакви пари.
— Поне едно-едничко парижко су, братко — продължи умолително Жеан. — Ще науча Грациан наизуст, ще вярвам в бога, ще стана същински Питагор по начетеност и добродетелност. Но дайте ми само едно парижко су! Нима искате гладът да ме захапе със зиналата си черна, вонеща паст, по-дълбока от преизподнята или от калугерски нос?
Отец Клод поклати набръчканото си чело.
— Qui non laborat…
Жеан не ю остави да довърши.
— Добре тогава! Вървете по дяволите — провикна се той. — Да живее радостта! Ще стана истински кръчмарски плъх! Ще се бия, ще троша съдините и ще гуляя с леки жени!
При тия думи той запрати шапката си към стената и защрака с пръсти като с кастанети.
Архидяконът го погледна мрачно.
— Жеан, вие нямате душа.
— В такъв случай, ако се позовем ма Епикур, на мен ми липсва това, което е направено от нещо, лишено от име.
— Жеан, трябва да се замислите сериозно и да се поправите.
— Така ли! — Извика младежът, гледайки ту брат си, ту ретортите върху пещта. — У вас всичко е рогато — и идеите, и стъклениците!
— Жеан, вие се плъзгате по наклонена плоскост. Знаете ли къде отивате?
— В кръчмата! — отвърна Жеан.
— Кръчмата води на позорния стълб.
— Фенер като всеки друг и може би с него Диоген би намерил човека, когото е дирел.
— Позорният стълб води към бесилката.
— Бесилката напомня везни, на едното блюдо на които е закрепен човек, а на другото — вселената. Хубаво нещо е да си човек.
— Бесилката води в ада.
— Обикновен буен огън.
— Жеан, Жеан, ги ще свършиш зле.
— Началото поне ще е било добро.
В този момент по стълбата се чуха стъпки.
— Тихо! — каза архидяконът, като сложи пръст на устните си. — Метр Жак идва.
— Слушайте, Жеан — добави той полугласно, — не казвайте никому това, което ще чуете сега. Скрийте се бързо в пещта и нито звук!
Младежът се сгуши в пещта. Но там внезапно го осени щастлива мисъл.
— Добре, че се сетих, братко! Един флорин, за да мълча като гроб!
— Шт! Обещано!
— Трябва да ми го дадете веднага.
— На, дръж! — каза архидяконът ядосано и му хвърли кесията си.
Жеан се пъхна под пещта и вратата се отвори.
V. ДВАМА МЪЖЕ В ЧЕРНО
Влезлият носеше черна роба и имаше навъсено лице. Изключително мрачното облекло и изражение на новодошлия поразиха от пръв поглед нашия приятел Жеан, който, както можете да очаквате, се беше разположил така в своя ъгъл, че да може да вижда и да чува всичко на воля. И все пак от лицето на тоста лъхаше някаква благост, но по-скоро котешка или съдийска, сладникава благост. Той беше посивял, набръчкан и наближаваше шестдесетте. Премигваше с очи, веждите му бяха бели, устните — отпуснати, ръцете — големи. Когато Жеан разбра, че посетителят беше по всяка вероятност най-многото лекар или съдия, чийто нос бе много далеч от устата — признак на глупост, — гой се дръпна в ъгъла си, отчаян, че ще трябва да прекара кой знае колко време в такова неудобно положение и в толкова скучна компания.
Архидяконът дори не стана да посрещне посетителя. Той му направи знак да седне на едно столче до вратата и като помълча известно време, сякаш продължаваше някакво започнато по-рано размишление, каза с леко покровителствен тон:
— Здравейте, метр Жак!
— Здравейте, метр! — отвърна мъжът в черно.
В двата начина, по който бе произнесена думата „метр“ — от единия „метр Жак“, а от другия — „метр“, личеше разликата, която съществува между „монсеньор“ и „господин“, между „domine“ и „domne“. Явно беше, че се срещаха учител и ученик.
— Е какво — поде архидяконът след ново мълчание, което метр Жак не се осмели да наруши, — успешни ли са заниманията ви?
— Уви, учителю — каза другият с тъжна усмивка, — само духам. Пепел колкото искам, но нито искрица злато.
Отец Клод махна нетърпеливо с ръка.
— Не ви питам за това, метр Жак Шармолю, а за процеса срещу вашия магьосник. Не ми ли бяхте казали, че се наричал Марк Сьонен, ковчежник в сметната палата? Признава ли, че е правел магии? Какъв е резултатът от разпита?
— Уви, никакъв — отвърна метр Жак все със същата тъжна усмивка. — Още не можем да се похвалим. Този човек е същински камък. Ще го сварим жив на Марше о Порсо, преди да ни е казал каквото и да било. Но ние все пак не пестим средствата, за да изтръгнем истината. Той е вече цял разглобен. Пуснали сме в ход всички мерки или както се изразява старият смешник Плавт:
Advorsum stimulos, laminas, crucesque, compedesque.
Nervos, catenas, carceres, numellas, pedicas, boias152, но нищо не помага. Ужасен човек. Страшно ме озадачава.
— Не намерихте ли нещо ново в дома му?
— Да — отвърна метр Жак, бръквайки в кесията си, — намерихме този пергамент. Върху него има разни думи, от които не разбираме нищо, макар че господин криминалният прокурор Филип Льолие знае малко еврейски още от делото срещу евреите от улица Кантерстен в Брюксел.
