По тялото й полазиха тръпки.
— Госпожице — прозвуча отново престорено благият глас на прокурора от духовния съд, — за трети път ви питам, продължавате ли да отричате престъплението, в което сте обвинена?
Този път тя само кимна отрицателно с глава. Гласът й измени.
— Отричате? — каза Жак Шармолю. — Е, няма що, много ми е неприятно, но ще трябва в такъв случай да изпълня служебния си дълг.
— Господин кралски прокурор — каза грубо Пиера, — с какво ще започнем?
Шармолю се поколеба за миг, озадачен като поет, който търси рима.
— С ботинката.
Злочестата девойка се почувствува така напълно изоставена от бога и от хората, че склони глава на гърдите, безжизнена и съвършено отпаднала.
Палачът и лекарят пристъпиха едновременно към нея. В същото време двамата помощници почнаха да ровят в отвратителния си арсенал.
При дрънкането на зловещите железа нещастното дете трепна като мъртва жаба, през която прокарват ток.
— О! — прошепна тя тъй тихо, че никой не я чу. — О, мой Феб!
После пак застина, неподвижна и безмълвна като мрамор. Тази гледка би трогнала всяко друго, само не съдийско сърце. Като че ли сам сатаната разпитваше под кървавочервения вход на ада една злочеста грешна душа. Нима в нещастното тяло на това нежно и крехко създание щеше да се впие зловещият мравуняк от триони, колела, триножници, нима то щеше да бъде предоставено на клещите и на грубите лапи на палачите? Клето просено зрънце, което човешкото правосъдие се готвеше да смели под чудовищните воденични камъни на своята инквизиция.
През това време мазолестите ръце на помощниците на Пиера Тортьорю разголиха грубо прелестното краче с изящен глезен, което толкова пъти бе омайвало хората по кръстопътищата на Париж със своята хубост и грация.
— Жалко — промълви палачът, разглеждайки неговите изящни и нежни очертания.
Ако архидяконът присъствуваше, той сигурно щеше да си спомни в този миг своя символ за паяка и мухата. Скоро злочестата девойка видя през спусналата се пред очите й мъгла, приближаващата се ботинка. Обкованите с желязо дъски пристегнаха крака й и той изчезна под страшния уред. Тогава ужасът я накара да се опомни.
— Махнете това ужасно нещо! — извика тя буйно и се изправи цяла разрошена. — Милост!
Девойката понечи да стане от леглото, за да се хвърли в краката на кралския прокурор, но кракът й бе приклещен в тежкия уред от дъбови дъски с желязна обковка и тя падна отмаляла над ботинката, като пчела с оловни крила.
По знак на Шармолю отново я положиха на леглото и две грамадни ръце прикрепиха на нежната й талия каиша, който висеше от свода.
— За последен път ви питам, признавате ли деянията, в които сте обвинена? — попита Шармолю с все същото невъзмутимо добродушие.
— Невинна съм.
— Тогава, госпожице, как обяснявате обстоятелствата, които ви уличават?
— Уви, монсеньор, и аз не зная!
— Значи отричате?
— Всичко!
— Почвайте! — каза Шармолю на Пиера.
Пиера обърна ръчката на скрипеца, ботинката се затегна и нещастницата нададе писък, какъвто нито един човешки език не е в състояние да изрази.
— Спрете — каза Шармолю на Пиера. — Признавате ли? — обърна се той към египтянката.
— Всичко! — извика злочестата девойка. — Признавам! Признавам! Милост!
Тя не беше проверила силите си, когато реши да се подложи на изтезанието. Бедно дете, чийто живот до този момент бе тъй безгрижен, тъй сладък, тъй приятен! Първата болка го сломи.
— Човеколюбието ме принуждава да ви кажа — забеляза кралският прокурор, — че след това признание ви очаква смърт.
— Тя ми е едничката надежда! — прошепна девойката и падна примряла върху коженото легло, превита на две, увиснала на ремъка, закопчан на гърдите й.
— Хайде, хубавице моя, съвземете се малко — каза метр Пиера и я повдигна. — Приличате на златния овен, който виси на шията на Бургундския херцог.
Жак Шармолю повиши глас:
— Писарю, пишете! Циганска девойко, признавате ли участието си в дяволските трапези, оргии и магии ведно със зли духове, вещици и вампири? Отговорете!
— Да — каза тя тъй тихо, че думите й се сляха с диханието й.
— Признавате ли, че сте виждали овена, който се появява в облаците по заповед на Велзевул, за да свика демонското сборище, и който е видим само за магьосниците?
— Да.
— Признавате ли, че сте се покланяли на главите на Бафомет, тези отвратителни идоли на тамплиерите?
— Да.
— Че сте били в постоянно сношение с дявола посредством една вярна коза, също привлечена в процеса?
— Да.
— Признавате ли най-сетне, че с помощта на демона и на призрака, наричан от простолюдието монаха привидение, сте ранили и убили през нощта на двадесет и девети март един капитан на име Феб дьо Шатопер?
Тя вдигна към съдията големите си, безизразни очи и отвърна сякаш машинално, без да трепне, нито да се запъне:
— Да.
Явно беше, че всичко в нея бе скършено.
— Пишете, писарю! — каза Шармолю. После той се обърна към изтезателите.
— Отвържете затворничката и я върнете в залата. Когато „събуха“ обвиняемата, кралският прокурор при духовния съд разгледа крака й, още изтръпнал от болката.
— Няма нищо страшно! — каза той. — Извикахте навреме. Пак ще можете да танцувате, хубавице!
После той се обърна към колегите си от духовния съд:
— Най-сетне правосъдието откри истината! Какво облекчение, господа! Госпожицата трябва да признае, че се отнесохме към нея с възможно най-голяма мекост.
III. КРАЙ НА ИСТОРИЯТА ЗА ЕКЮТО, ПРЕВЪРНАТО В СУХО ЛИСТО
Когато се върна бледа и накуцваща в съдебната зала, циганката бе посрещната с всеобщ шепот на задоволство. От страна на зрителите — задоволено нетърпение, каквото се изпитва в театъра към края на последния антракт. От страна на съдиите — надеждата, че скоро ще вечерят. Малката козичка също изблея радостно. Тя пожела да изтича при господарката си, но я бяха вързали за пейката.
Беше се съвсем стъмнило. Понеже не бяха запалили други свещи, залата бе тъй слабо осветена, че дори стените не се виждаха. Здрач обвиваше всички предмети като в мъгла. Из нея едва изплуваха няколко апатични съдийски лица. Срещу тях, в другия край на дългата зала, се виждаше една неясна бяла точка, която се открояваше на тъмния фон — обвиняемата.
Тя се бе довлякла до мястото си. Когато Шармолю се настани величествено на своето място, той седна, после стана повторно и каза, сдържайки задоволството от успеха си:
— Обвиняемата призна всичко.
— Циганко — поде председателят, — вие сте признали, че сте омагьосали, блудствували и убили Феб дьо Шатопер?
