— Би било неблагоразумно.
И големият буржоа отведе малкия буржоа.
Но заедно с лебедите и двете скитничета се бяха приближили до кифлата. Щом бащата и синът се изгубиха от погледа му, голямото братче легна пъргаво по корем до ръба на басейна, наведе се над водата и посегна с една пръчка към кифлата. Когато видяха врага, лебедите се разбързаха, врязвайки гръд във водата, само че това се оказа изгодно за малкия рибар. Водата се развълнува и концентричните кръгчета тласнаха кифлата към пръчката му. Лебедите вече бяха наближили. Детето замахна чевръсто, привлече кифлата, подплаши лебедите, сграбчи плячката си и се изправи. Кифлата беше мокра, но децата бяха и гладни, и жадни. Голямото братче я разчупи на две неравни парчета, взе по-малкото за себе си, подаде по- голямото на братчето си и му каза, както им беше казал някога Гаврош:
— Напъхай това в човката си!
ГЛАВА VIII
ХИЩНИК, ПРЕВЪРНАТ В ЖЕРТВА
Мариус се спусна извън барикадата. Комбфер го последва. Но беше вече много късно. Гаврош беше мъртъв. Комбфер донесе кошницата с куршуми, а Мариус — детето.
„Уви!“ — мислеше си той, връщайки на сина онова, което Тенардие бе сторил за неговия баща. Само че кръчмарят бе изнесъл баща му жив от боя, а той изнасяше детето мъртво.
Положиха Гаврош върху същата маса, където лежеше дядо Мабьоф и покриха двете тела с черния шал. Той стигна и за стареца, и за детето.
Комбфер разпредели куршумите от кошницата на Гаврош. Паднаха се всекиму по петнадесет куршума. Както вече казахме, барикадата изглеждаше доста спокойна вътре. Скоро всички фази на борбата щяха да бъдат приключени. Позицията им, засега застрашителна, не след дълго щеше да стане безнадеждна. Но колкото по-отчаяно ставаше положението им, толкова по-ярък героизъм обгаряше сърцата им. Анжолрас се възправяше над всички, суров и непоколебим като млад спартанец.
— Скоро ще вземем дилижанса за друга планета — каза шеговито Легл.
Анжолрас заповяда да качат павета на първия етаж и да зазидат до половина прозорците, превръщайки ги така в бойници. Той даде също две брадви, за да пресекат стълбата, щом всички бойци се качат горе. Очакваше нападение и предвиждаше, че кръчмата ще бъде последното им убежище и крепост.
— И теб не съм те забравил — каза той на Жавер. — Последният, който напусне залата, ще пръсне главата ти.
В този миг самият Жавер беше по-невъзмутим и от Анжолрас.
Тогава се появи Жан Валжан.
— Преди малко ми благодарихте — каза той на Анжолрас.
— От името на републиката.
— Ако заслужавам награда, искам в замяна да пръсна лично аз черепа на този човек.
Жавер вдигна глава, позна Жан Валжан, трепна неуловимо и каза:
— Това е справедливо.
Анжолрас се обърна към Жан Валжан:
— Отведете шпионина.
В същия миг прозвучаха тръби.
— Тревога! — извика Мариус от върха на барикадата.
Жавер се изсмя със свойствения си беззвучен смях и каза на въстаниците:
— И вас не ви чака по-хубаво!
ГЛАВА IX
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ЖАН ВАЛЖАН
Когато остана сам с Жавер, Жан Валжан развърза краката му и го поведе за ремъка на амуницията му като добиче. Така прекосиха вътрешния трапец на барикадата. Покатериха се по ниското укрепление на улица Мондетур и се озоваха в уличката, където никой вече не можеше да ги види.
Жан Валжан извади от джоба на жилетката си ножче и го отвори.
— Кама ли? — извика Жавер. — Правилно. Това ти подхожда повече!
Жан Валжан сряза мартенгала, омотан около шията на Жавер, преряза и въжетата, които стягаха китките му и му каза:
— Свободен сте.
Жавер мъчно се учудваше. Но колкото и да се владееше, сега застина, зинал от удивление. Жан Валжан добави:
— Не вярвам да изляза жив оттук. Но ако случайно оцелея, аз живея под името Фошльован на улица Ом Арме №7.
Жавер смръщи лице като тигър, полуотвори уста и процеди през зъби:
— Пази се!
— Идете си — повтори Жан Валжан.
Жавер закопча сюртука си, повтори адреса на Жан Валжан, обърна се кръгом и закрачи към халите. Като измина няколко крачки обаче, той се спря и извика:
— До гуша ми дойдохте! По-добре ме убийте!
Без да съзнава, той за пръв път го заговори на „вие“.
— Идете си!
Жавер закрачи бавно. Щом зави зад ъгъла на улицата, Жан Валжан изпразни във въздуха пистолета си, после се върна на барикадата и докладва:
— Задачата е изпълнена.
ГЛАВА X
ГЕРОИТЕ
Мъртвите имат право, макар че и живите не са виновни. Още от предната вечер двете редици къщи по улица Шанврьори се бяха превърнали в стени. Жестоки стени. Затворени врати, затворени капаци на прозорците.
В други времена, когато е назрял часът и народът пожелае да сложи край на съществуващия обществен ред, когато въздухът е наситен с всеобщо негодувание и градът е готов да изкърти паветата си, всеки мирен жител става съюзник на боеца, а домът се побратимява с опряната на него барикада.
Но когато въстанието не е добре подготвено, когато не е получило съгласието на народа, бойците са загубени. Не може току-така да се накара народа да крачи по-бързо, отколкото иска. В такива случаи той изоставя въстанието на собствените му сили. Всяка къща е хладен зид. Той вижда и чува, но не желае да окаже помощ. Той би могъл да се открехне и да спаси въстаналите, но съзнателно се прави на сляп и глух. Страхът извинява жестокото му негостоприемство. Страхът сковава врати, прозорци и сърца. Кой е виновен?
Несъвършената епоха, в която живеем. За съжаление, в някои епохи челните отреди на човечеството срещат дълбоко равнодушие. Но независимо от изхода на тяхната борба, ние не можем да не се възхищаваме от славните борци за по-светло бъдеще. Те са величави дори когато са сразени, защото безкористно жертват живота си за прогреса на човечеството. Тяхното дело е свещено.
Внезапно барабанът заби за настъпление. Щурмът беше вихрен. Предната вечер обсаждащите се бяха промъкнали коварно до барикадата. Сега посред бял ден цялата им жива сила излезе наяве. Топовете зареваха, мощна колона пехотинци се изсипа бегом на улицата с насочени напред щикове. Начело вървяха сапьорите. Множеството се носеше към барикадата, невъзмутимо под града от куршуми, плътно като бронзова стенобойна греда.
Барикадата удържа напора, гребенът й заприлича на огнена грива от бясната стрелба на защитниците.
Колоната бе принудена да се отдръпне, но тя остана посред улицата и отвърна със страшен залп. Войската бе решила да сложи край на боя.
Анжолрас беше застанал в единия край на барикадата, Мариус — на другия. Докато Анжолрас се
