си, напусна Париж.
Когато минаваше пред ханчето на Тенардие, видът на двете лъчезарни момиченца я заслепи и тя се спря да ги погледа. Двете момиченца сякаш я омагьосаха. Стори й се, че вижда над кръчмата тайнственото слово тук, написано от провидението.
Ласкавите думи за децата им обезоръжават и най-коравосърдечните хора. Майката вдигна очи и благодари за комплимента, после покани пътничката да седне на пейката пред входа. Двете жени заговориха.
— Казвам се Тенардие — каза майката на момиченцата. — Ние държим тази кръчма.
Фантин разказа своята история, леко видоизменена. Била работничка. Мъжът й починал. Не можела да си намери работа в Париж и отивала в родния си край. Стрина Тенардие развърза момиченцата, свали ги от люлката и им каза:
— Поиграйте си с това момиченце.
Дъщеричката на Фантин току-що се бе събудила. Тя разтвори широко големите си сини като на майка си очички и се засмя.
Малките деца лесно се сближават. Само след минутка и трите дълбаеха дупки в земята.
Двете жени продължиха разговора си.
— Как се казва детенцето ви?
— Козет.
— На колко години е?
— Скоро ще навърши три.
— Също като голямата ми дъщеря. Междувременно трите момиченца бяха събрали главички в дълбока тревога и блаженство: един огромен червей беше изпълзял от пръстта.
— Колко бързо се опознават децата! — възкликна Тенардиерица. — Човек би се заклел, че са три сестри.
Другата майка очакваше може би точно тази дума. Тя хвана ханджийката за ръка, погледна я в очите и промълви:
— Бихте ли желали да гледате детето ми? Тенардиерица трепна изненадано, но в жеста й не пролича нито съгласие, нито отказ.
Фантин продължи:
— Нали разбирате, не мога да отведа дъщеря си там. Няма да намеря място с дете на ръце. Няма да отсъствам дълго. Бихте ли го гледали?
— Ще трябва да си помисля.
— Ще ви давам по шест франка месечно.
От вътрешността на ханчето се обади мъжки глас:
— Не по-малко от седем франка и първите шест месеца в предплата.
— Ще ги дам — съгласи се майката.
— И петнадесет франка допълнително, за да се посрещнат първите разноски — добави мъжкият глас.
— Общо петдесет и седем франка — каза Тенардиерица.
— Ще ви ги дам. Имам осемдесет франка. Все ще ми останат малко пари, за да стигна до родния си край. А там ще спечеля и ще дойда да си прибера скъпото пиленце.
Мъжкият глас се обади наново:
— Има ли си дрешки малката?
— Разбира се, че си има, милото ми детенце. Не можете дори да си представите какви и все по дванадесет.
— Ще трябва да ги оставите.
— Разбира се — възкликна майката. — И таз добра, нима ще го оставя голо?
Едва сега собственикът подаде глава навън.
— В такъв случай, дадено.
Пазарлъкът беше приключен. Майката пренощува в ханчето, остави детето си и си тръгна, възнамерявайки да се върне скоро. Човек уговаря хладнокръвно такива раздели, но те разкъсват сърцето.
Щом Фантин си отиде, Тенардие каза на жена си:
— Тъкмо ще си платя полицата. Чудех се отде да намеря петдесет франка. Чудесен капан устрои с дъщерите си.
— Без през ум да ми мине — отвърна му тя.
ГЛАВА XV
НАБЪРЗО СКИЦИРАН ПОРТРЕТ НА ДВЕ СЪМНИТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ
Уловената мишка беше доста мършава, но котката се радва и на хилавите мишки.
Какво представляваха съпрузите Тенардие?
Нека кажем една-две думи за тях. А по-късно ще допълним портрета им.
Тези две същества спадаха към съмнителната класа на преуспели неуки хора, които не притежават нито благородния устрем на работника, нито порядъчността на буржоата.
Невзрачни натури, които лесно се превръщат в чудовища, ако в тях случайно се разгори някоя пъклена страст. У жената се таеше животинското начало, а мъжът беше изтъкан от низост. Податливи и двамата до най-висша степен за усъвършенстване в мерзостта и злото. Мъжът по-специално би озадачил всеки физиономист. Достатъчно е само да погледнете някои хора, за да ви вдъхнат тутакси недоверие и за да почувствувате, че са съмнителни във всяко отношение. Те крият неизвестност.
Ако трябва да вярваме на думите му, този Тенардие бил войник и дори сержант на Наполеон, както твърдеше. Участвал бил във войната през 1815 година и даже проявил не малко храброст. По-късно ще видим как точно стоеше работата. Фирмата на ханчето му намекваше за един от бойните му подвизи. Той я беше нарисувал собственоръчно, защото умееше да прави от всичко по малко. И то лошо.
Жена му беше с дванадесет или петнадесет години по-млада от него. На младини се беше натъпкала с глупавите сантиментални романи, модни по онова време. Когато романтично разпуснатите й коси почнаха да посивяват, тя се превърна в зла дебелана, но четенето на щуротии не остава безнаказано. В резултат на него първата дъщеря носеше предвзетото име Епонин, а втората — Азелма.
Но в тази интересна епоха цареше страшна анархия на кръщелните имена. Покрай романтичния елемент, налице беше и социалният показател. Плебеят вземаше аристократично име, а аристократът — селско. Под привидното несъответствие се крие дълбока и величествена причина — Френската революция.
ГЛАВА XVI
ЧУЧУЛИГАТА
Не е достатъчно да си зъл, за да преуспееш. Ханчето западаше. Благодарение на петдесет и седемте франка на нещастната майка, Тенардие можа да изплати навреме полицата, но на следващия месец изпадна пак в затруднение. Жената отиде в Париж и остави в заложна къща дрешките на Козет срещу шестдесет франка. Щом похарчиха и тази сума, двамата Тенардие почнаха да гледат на детето като на прибрано по милост. Облякоха го в дрипи, хранеха го с остатъци, малко по-добре от кучето и по-зле от котката. Кучето и котката впрочем бяха обичайните му сътрапезници, понеже ядеше под масата в дървена гаванка като тях.
Майката плащаше, за да пишат по едно писмо на месец и й отговаряха, че Козет е много добре. Не мина и година, когато Тенардие заяви:
— Да не сме просяци? Какво си въобразява тя, че можем да направим с нейните седем франка?
И той писа, че иска дванадесет. Майката се подчини.
Има хора, които не могат да обичат никого, без да мразят другиго. Тенардиерица обичаше до полуда дъщерите си и навярно затова намрази смъртно пришелката. Колкото и малко място да заемаше в дома й чуждото дете, на нея все й се струваше, че то ощетява нейните деца, че отнема едва ли не въздуха, който те дишат. Каквото и да направеше Козет, тя навличаше върху главата си градушка от незаслужени и груби
