— Имаш Талия — напомни Надирил.
Жената като че понечи да възрази.
— Твърде млада е — изпревари я Мендарк и Лилис се начумери.
— И ти бил млад като нея, когато си влязъл в състава на Съвета.
Сълзящите на очи на Надирил се взряха в Талия, като безмълвно задаваха въпрос. Тя леко изви вежди, но старецът пак се обърна към Мендарк.
„Не искам да ме товарят с това — мярна се в ума й. — Когато всичко приключи, прибирам се у дома и не вярвам да дойда отново.“
Талия въздъхва шумно.
— Други времена бяха — не отстъпваше Мендарк.
— Ти знаеш най-добре — невинно му се усмихна библиотекарят.
— Стига с това ехидство и лукави подмятания — подразни се Мендарк. — А ти къде беше, когато се нуждаех от тебе през последните години?
— Ей тук си бях — със същата неприветливост се сопна Надирил — и чаках да ме потърсиш.
— Не си участвал в среща на Съвета от цяло десетилетие.
— Съветът не се занимаваше с нищо друго, освен с приказки. А аз бях необходим в Библиотеката, за да имам отговор на твоите въпроси, когато най-после благоволиш да ги зададеш. Да пътувам два месеца, за да изслушам поученията ти какъв е моят дълг? Въпреки всичките си недостатъци Тилан е бил прав! И възходът на Игър, и падението на Туркад тежат на твоята съвест.
— Та аз бях Магистър, а не Губернатор! — озъби се Мендарк.
— Ха! Онази жена беше твоя покорна слугиня… както и цялото Събрание. Не си затваряй очите за истината — ти си алчен, себичен, покварен старец и вече не ти стига храброст да си вършиш работата.
Мендарк се разтресе от ярост. Изправи се и размаха юмрук.
— Проклет изкуфял глупак, погледни се само как трепериш от безсилие. Защо ли не те…
Лилис посърваше с всяка тяхна дума и накрая се разплака.
— Престанете! — изхленчи и стисна клепачи.
— Да, престанете веднага — тихо добави Талия. — Ако можехте да се видите отстрани — лика-прилика сте си.
— Съжалявам, Лилис — каза Надирил. — Не се стряскай, дете, с него си имаме отдавнашна вражда. Е, Мендарк, какво щеше да ме питаш?
Мендарк се овладя.
— Какво знаеш за Огледалото на Аакан и скритите в него сили? Запазени ли са в Огледалото някакви тайни? И най-важното — за какво е нужно то на Тенсор?
Библиотекарят помълча, за да обмисли отговорите си.
— Откакто възникна този проблем — започва накрая, — отделих малко време да поровя в архивите. Досега срещнах сведения за Огледалото само три пъти, и то преразказани по думите на други. Може би ще открием още факти, но търсенето им ще отнеме време, а и ще бъде скъпо. Но ти винаги си разполагал със злато…
— Донесох достатъчно, за да платя възмутително високите ви такси. Казвай с какво разполагате тук — свадливо настоя Мендарк.
— И друго ме безпокои не по-малко от Тенсор — привидно се отплесна библиотекарят. — Онези гашади! Защо превзеха Шазмак и какви са плановете им? Ще се върнем и на този въпрос. Ето отговора, който искаш: в основните Предания почти не се споменава за Огледалото, защото отначало са го смятали за незначителна вещ. Умовете на книжниците са били заети с други чудеса. А след като Ялкара го е променила, който знаел тайната, не я споделял. Въпреки това си струва да обърнем внимание, че за него е писано толкова малко. Да, струва си.
Първият текст е в древна книга на аакимите със заглавие „Нажак тел Мардукс“. Говори се, че я е написал Питлис преди гибелта си, но според мен е съставена след неговата смърт. В книгата е разказана прастарата история на аакимите, когато Огледалото им е принадлежало, но тя се смята за изгубена. Никога не съм я виждал.
— Лиан е прочел тази книга в Шазмак! — възбудено избълва Мендарк. — Идиотът обаче я оставил там.
— Значи непременно трябва да дойде при нас, когато бъде намерен. Нищо чудно при превземането на Шазмак да е била унищожена и вече е задължително той да си я припомни, за да бъде записана отново. Второто споменаване е в „Сборникът на Ялкара“… бихме могли да кажем, че е съдържал
Мендарк не каза нищо. Мислеше напрегнато.
— И третото споменаване е доста мъгляво — в документ, озаглавен „Тайните на Архиваря“. За Архиваря ни е известно само — изви глава Надирил към Лилис, — че е описал борбата между Ялкара и Фейеламор, преди Ялкара да избяга от Сантенар. А аз разполагам само с неточна и непълна версия на документа. Ако желаеш, Мендарк, прочети я. Но в нея няма нищо за другите случки, които уж би трябвало да съдържа — думите на Ялкара преди да изчезне от нашия свят и как е постъпено с Огледалото след това. Дори не знаем нищо за този Архивар освен и името му — Гилиас. Това име обаче често се е срещало в древността. В Преданията можете да прочетете за неколцина мъже на име Гилиас.
— Нека все пак видя този неточно преписан откъс — реши Мендарк. — А Лиан ще ме осведоми какво е научил от „Нажак тел Мардукс“, ако успеем да го открием.
— Щом я е прочел, може да я запише. Заръчайте му да го направи незабавно. Очаквам с нетърпение да видя този текст.
— Боя се, че дотогава ще си се споминал — поклати глава Мендарк.
Талия трепна, а Надирил впери в противника си ясен студен поглед.
— Дори ясновидец не може да предскаже собствения си край, камо ли пък аз. Но толкова пъти са ми предричали скорошна смърт, че смея да предположа друго — аз още ще си върша работата, когато от тебе остане само прах.
Мендарк сгуши глава, сякаш по гърба му пропълзя лигава жаба. Талия реши да отклони разговора в по-безобидна посока.
— Ами този „Сборник на Ялкара“? Къде може да бъде намерен? Известно ли е още нещо за него?
— В Преданията има само слухове за „Сборника“. Никой не го е съзирал. Дори не е ясно дали е една книга или цяла библиотека. Не се знае и на какъв език може да е написан. И с какви писмена. Но ако решиш да търсиш, иди в Уан Баре, където е древната й твърдина Хависард. Никой досега не е успял да проникне вътре. Лилис, извини ме за малко, но с Мендарк имаме да обсъдим наши си дела.
Талия се отдалечи с момичето към парапета около покрива. Двете си сочеха светлините на града и звездите.
— Ти май ще си тръгнеш скоро — подсмръкна Лилис.
— Така ми се струва.
— Ще ми липсваш.
— И ти на мен. — Талия я прегърна. — Но аз пак ще дойда.
— Какво друго искаш от мен? — попита Надирил. — Има много причини да си тук.
— Другото… — Мендарк подръпна нервно брадичката си. — Не знам дали изобщо има някакъв смисъл.
— Питаш се за неяснотите около Възбраната ли?
— Ти пък как се досети?
— Драги ми Мендарк, Преданията са част от задълженията ми. Само седмица след сказанието на Лиан научих какво е станало.
— Може ли да се е натъкнал на нещо важно? Дали някой е влязъл незабелязано в кулата?
Надирил се почеса по темето, осеяно с тъмни старчески петънца.
— И аз съм си блъскал главата над това през годините. Не намерих убедителни доказателства.
