на Фаранда. Между тях имало и младеж със среден ръст, вероятно Лиан.
— Фаранда! — Настроението му се оправи изведнъж. — А новината е отпреди седмици. Талия, тръгни незабавно към Фраман, намери Пендер и се подгответе за отплаване към Тикадел във Фошорн. Там ще разпитаме за тях и ще продължим на север към Флуд. Аз ще препиша тези документи и ще те последвам утре. Надирил, ако научиш още нещо, прати съобщение за мен във Флуд.
Той назова името на своя човек там.
— Чудесно! — ухили се библиотекарят до ушите.
Очевидно се радваше, че ще се отърве от Мендарк. А Лилис се натъжи.
— Не очаквах да тръгнеш толкова скоро… — каза на Талия, която я прегърна.
— И аз, но колкото по-бързо отпътуваме, толкова по-скоро ще се завърнем.
— Правилно — одобри Надирил. — Чуй ме, Лилис — Талия ще търси твоя приятел Лиан. Разкажи ни пак за баща си, за да се опитаме да намерим и него.
Момичето описа най-подробно баща си, какъвто го помнеше.
— Ами отвлеклите го хора? — попита Надирил.
— Те бяха гнусни, грозни и подли! — извика момичето.
— Описание, което подхожда на половината ми познати — заядливо вметна Мендарк.
— И на тебе — уточни библиотекарят. — Лилис, кажи ни още нещо, иначе как ще познаем къде да търсим?
— Ами корабът? — сети се Талия. — Нали са го замъкнали на кораб, който отплавал.
Лилис зажумя от напрежение.
— Малко приличаше на „Хлапето“. Бърз кораб. Помня, че беше с червени платна.
— Не видя ли името?
— Тогава не можех да чета. Но… — Момичето се оживи. — После чух някои хора да го казват. Някакво жестоко име — „Кинжал“, „Кама“ или нещо подобно.
— Постарай се де — укори я с досада Мендарк. — Талия, време е да потеглиш.
— Мендарк, тогава тя е била само на пет години.
— Ако си спомниш точното име — каза Надирил, — корабът може да бъде проследен по митническите архиви, макар че ще са нужни големи подкупи.
— Имам малко пари.
Лилис извади кесията си.
— Прибери я, дете! — заповяда й Талия. — А преди да тръгна, трябва да ти дам нещо. Всеки от участниците в Събора, които ти спаси, ти се отплати. Вземи. Това ще ти помогне в търсенето. — Жената й даде голяма тежка кесия. — Сега е време да се сбогуваме. Ще разпитвам във всяко пристанище, където отида.
Прегърнаха се отново, Талия стисна ръката на Надирил и излезе припряно.
Мендарк и Талия почакаха няколко дни във Фраман, защото Пендер бе отплавал нанякъде със стока. Когато се върна, видяха, че корабът е пребоядисан, всеки бронзов детайл лъщи, а палубата е изтъркана до присъщия блясък на гладката кремава дървесина. Още два дни събираха припаси, а Мендарк не го свърташе и отправяше прикрити заплахи срещу шляещи се капитани. Пендер не го слушаше — мръщеше се, че няма да види скоро малката си приятелка Лилис.
Щом отплаваха, понесе ги благоприятен вятър и изминаха сто и двадесетте левги до Фаранда за броени дни. В Тикадел не научиха новини. Пак обсъдиха какво да правят. Мендарк познаваше северните земи.
— Има един рид като рог, който се забива навътре в Сухото море и е насочен към Катаза. Ако тръгнем натам, ще съкратим много прехода по соленото дъно.
Пак отплаваха на север и накрая пуснаха котва в залив с формата на яйце, в чиято закръглена част бе разположен големият град Флуд. Земите северно и южно от него бяха пустош, но градът се намираше в долина, оросявана от речни разливи при топенето на снеговете в далечните планини.
— И сега какво? — попита Пендер.
— Най-добре е и той да знае — реши Талия.
— Тогава да влезем в каютата. Осейон, пази отвън да не ни подслуша някой. — Щом затвориха вратата, Мендарк обясни: — Тръгваме през Сухото море към Катаза.
— Катаза, а? Я вземи да прехвърлиш на мен собствеността върху „Хлапето“, защото няма да се върнете.
Не личеше Пендер да се шегува.
— Ще се върнем в края на лятото, ако нещо не ни се случи. И тогава пак ще имаме нужда от кораб. Ти къде ще бъдеш?
— Ами тук, стига да ме наемеш за пет месеца и половина.
Мендарк прихна насмешливо.
— Иначе — проточи Пендер — ще плавам край бреговете на Фаранда с каквито пътници и стоки намеря, може и да отскоча чак до Крандор на изток.
— Дори да потеглим право към Катаза и да се върнем веднага — започна да изчислява Мендарк, — ще се бавим не по-малко от три месеца и половина. Прави каквото искаш до месеца гуфинс, но после се върни тук. Ще ти платя престоя за два месеца.
Стиснаха си ръцете.
На другия ден отидоха при началника на пристанището. Там Пендер плати на Мендарк за „Хлапето“, платната и оборудването, купени от Талия. С ожесточени пазарлъци си извоюва голяма отстъпка заради загубата на „Танцуващата гъска“. Въпреки това върна на Мендарк до последния тел всичко, което вече бе получил от него.
— Не можеш да си представиш колко съм щастлив — сподели Пендер с Талия по пътя към кораба. — Сбъдват се мечтите на живота ми, но…
— Но сега остана без пукнат грайнт и нямаш капитал, да не споменавам пък парите за черни дни и злополуки.
— Откъде знаеш?
— Умея да броя.
— И екипажът си иска заплатите — навъси се дебелакът. — Ех, да му се не види! Пак ще се напъхам в лапите на алчните лихвари, а се бях зарекъл да не повтарям грешката.
— Правя ти друго предложение — успокои го тя. — Дано склониш да го обмислиш. И аз имам малко спестявания, а само ще ми тежат по пътя до Катаза и обратно. Ще ме приемеш ли като съдружничка?
Пендер извика от радост и я разцелува по двете бузи. Отидоха при нотариус, подписаха договора и се върнаха при началника на пристанището. Допълниха документите на кораба и с нейното име като собственичка. Стиснаха си ръцете и срещу двеста златни тела Талия придоби една пета от „Хлапето“.
Ден по-късно Мендарк без разтакаване се прости с Пендер и моряците. Той, Талия и Осейон потеглиха на коне с водач.
След малко повече от шест седмици прекосиха планините и платата на Фаранда, водачът тръгна обратно с конете, а те се разположиха за отдих на дъното на Сухото море. Маршрутът, избран от Мендарк, им даваше огромно улеснение — тук в някогашното море се стичаше най-пълноводната река от централна Фаранда. Придошла от топенето на снеговете, тя криволичеше из солената равнина много левги навътре, преди да завърши с поредица от продълговати езера. И водата беше прясна, защото реката бе настлала коритото си с наноси, край нея благоденстваха дървета и храсти.
В плитките езера рибата изобилстваше, наоколо се намираше и дивеч. Настаниха се до водата, наловиха си риба, напълниха меховете и се подготвиха за нощния преход. До Катаза им оставаха над шестдесет левги, тримата обаче бяха здрави, пълни със сили и сити.
— Опитвам се да предусетя какво ще заварим в Катаза — промълви Талия.
— Несъмнено няма да отгатнеш — отвърна Мендарк. — Дано Тенсор е там, иначе ще бием дълъг и труден път за нищо. А на връщане ще ни бъде още по-тежко, каквото и да постигнем в Катаза.
— И какво, ако намерим Тенсор? Дали не е за предпочитане да се надяваме, че го няма в Катаза?
„Миналия път не можа да му се опълчиш — добави тя наум. — Защо сега да е различно?“
