се отърве от тежкото чувство, че някой ги следи.
Неочаквано Шанд й кресна:
— Замри!
В същия миг тя загуби опора под краката си, защото стъпи на наклон и се подхлъзна. Извъртя се отчаяно и впи пръсти в ръба, за да не падне незнайно колко надолу, и си удари носа до кръв. Чак сега забеляза, че далеч под нея няколко звезди се отразяват в солен вир.
Шанд хвана китките й и я издърпа.
— Съжалявам. — Той попи кръвта от устните и брадичката й с ръкава на робата си. — Трябваше да ти викна по-рано. Ако беше цопнала в онази дупка, изобщо не бих могъл да те извадя. Тук е опасно по тъмно. Ще спрем.
Навсякъде около тях опрените една в друга плочи образуваха миниатюрни пещери, по-удобни от всяка палатка — топли нощем, хладни денем.
— Каран, ставай! Някой ни преследва!
Тя сънено отблъсна ръката му и не осъзна веднага думите.
— Какво?!
— Качих се на високо и ги видях. Ще бъдат тук след половин час. Усетът подсказва ли ти какво търсят?
Стомахът й се сви на топка. Само не гашадите, нямаше да понесе това още веднъж…
— Къде са? Кои са? Гашадите ли? — питаше накъсано в паника.
— Не ми се вярва. Нищо ли не усещаш?
Способностите й не се пробуждаха насила.
— Нищо!
— Да ти кажа и друго — преди твоето приключение в пещерите един скийт донесе съобщение в града.
Побеснялата Каран го изпепели с поглед, опряла ръце в хълбоците си.
— Защо не ми каза още тогава?! Дни наред се чудя гони ли ни някой или не.
— Не исках да те обременявам с още грижи. Знам обаче кой е изпратил птицата — Игър.
— Игър ли?… — И той не се отказваше лесно. — Не е по-добре от гашадите. Не крий нищо от мен! Няма да се върна. Предпочитам да умра.
— Глупости — невъзмутимо я скастри Шанд. — Ами Лиан? Кой ще го отърве от неприятности, ако умреш тук?
— Знаеш ми слабото място, а?
— Само те насърчавам. Я да помислим. Стори ми се, че онези са само двама.
— Двама! Но ние кажи-речи сме без оръжие, освен ако старият Шанд има някакви сили, които също е пазил в тайна досега.
— Вече ги нямам — отрече той. — Няма смисъл да се крием от тях, затова прави каквото ти заръчам. Скрий раницата си в някоя пещера, после се върни и изтрий следите си много старателно.
— Няма да се спотайвам като страхливка.
— Изпълнявай! Не търсят мен, нали?
— Ти с какво ще ги залъжеш?
— Ще измисля нещо. Може да им кажа, че си паднала в онзи вир и си се удавила.
Каран се взря в зелената вода и потрепери.
— Ако ме пленят или убият — все тъй бодро продължи Шанд, — върни се в Ашмод. Да не си посмяла да продължиш сама към Катаза.
— Ако те убият, ще проличи колко безполезни са съветите ти — троснато възрази Каран. — Ще продължа и сама, разбира се. Дай ми картата, по която си драскал.
— Още не съм труп — разсмя се старецът и я побутна, после се качи върху висока плоча, за да наблюдава. — Наистина ще дойдат след половин час. За нищо не става тази твоя дарба! Не забравяй да заличиш следите си.
Каран изпълни нарежданията, след това пропълзя по криволичещи улеи и се настани встрани и над бивака. Натрупа зад себе си буци сол, за да не я изненадат в гръб, и зачака. Не виждаше добре, но поне щеше да чува.
Приближиха мъж и жена — високи, жилави и очевидно обръгнали на лишения. Въпреки оръфаните си роби бяха жизнени и бдителни, спряха далеч един от друг.
— Аз съм Гуосел Сну, сержант в Ашмод — започна жената. — Този тук е редови пристав Прейд. Имам заповед за арест на червенокосата жена, която е напуснала града заедно с вас. — Тя разгъна листа пред него, за да го прочете. Имаше и скица на жена, доста приличаща на Каран. — Както виждате, заповедта е изпратена чак от Туркад, носи личния печат на Игър. Можете да се убедите и че е потвърдена от кмета на Ашмод. — Тя явно се опитваше да не остави у него съмнение, че задачата й е напълно законна. Такива си бяха хората в Ашмод. — Къде е Каран Фърн от Готрайм?
— Мъртва е — звучно обяви Шанд.
— Мъртва ли?! — възкликна жената. — Как се случи?
— Уви, вървяхме през нощта, за да ни е по-хладно, но тя падна в солен вир и се удави.
— Кажете ми името си.
— Името ми е Шанд, идвам от село Тулин, близо до Чантед на остров Мелдорин.
— Удавила се е, значи — обади се мъжът. — Трябва да видим трупа.
— Потъна. — Старецът тутакси осъзна грешката си и добави: — Не в този вир, друг беше.
Мълчанието се проточи.
— В тази вода тялото й не може да потъне — бавно изрече жената. — Твърде солена е. — Тя се вторачи крайно недоверчиво в Шанд. — Покажете ни къде се е удавила.
Наблизо имаше само още два солени вира, но към тях не водеха следи от стъпки.
— Вече ви хванахме в лъжа — враждебно заяви Гуосел Сну. — Погледни — каза тя на спътника си, — има кръв по ръкава му!
— Потече от носа ми — оправда се старецът, но приставът пъргаво мина зад него, за да му върже ръцете.
Жената огледа отблизо ръкава.
— Шанд от Тулин, обвинявам ви в убийството на Каран Фърн от Готрайм, извършено тук. Уведомявам ви, че ние сме положили клетва служители на град Ашмод и каквото кажете пред нас, ще бъде повторено по време на делото. Уведомявам ви също, че опитът за бягство ще се смята за призната вина и съгласно закона можете да бъдете убит на място.
Вързаха го за дебел стълб от сол и претърсиха усърдно бивака, слязоха и при вира, където поровиха с дълъг прът.
— Наглед деянието е ясно — промърмори жената, когато се върнаха при него, — но този тип несъмнено е изпечен мошеник. Може би се опитва да ни измами.
Тършуваха из пещерите и навсякъде около вира, но Каран бе заличила всички следи, а и притъмняваше.
— Значи си завлякъл чак дотук горкото дете, за да го убиеш — поклати глава Гуосел Сну. — Какво ли е имала, за да й отнемеш живота? Ще си признаеш ли още сега? Не? Все едно. Наръгал си я, нали, а после си вързал тежест за тялото и си го пуснал във водата. Бихме търсили и утре, но някои от вировете са прекалено дълбоки. Съмнявам се да я открием. Жалко. Ако я предадем жива, наградата е пет тела, но ако съобщим за смъртта й, без да сме видели трупа, дават само един тел. Прейд, ще поспим малко и ще тръгнем посред нощ.
Тесният улей, където се навря Каран, се превърна в клопка. Те повярваха в смъртта й, но как да спаси Шанд? А какво би попречило на двамата пристави пак да ги подгонят след това?
С падането на нощта захладня бързо. Тя отпи от малката манерка, която носеше на колана си. Прегладняваше, но нямаше как да се промъкне до раницата си. Бивакът се скри от погледа й, заблещукаха звезди и мъглявината Скорпион се показа с мътното си червено сияние. Сенките сякаш се движеха и я
