Съдържателката се разкряка сприхаво.
— Глупости! В „Четирите риби“ се гордеем, че угаждаме на гостите си.
Взе празните кофи и се затътри към казана.
Каран влезе след нея в друга задимена пристройка която явно служеше и за пералня, намери още две кофи и загреба вода от казана. Двете се разминаваха, но старицата упорито не я поглеждаше. Щом ваната се напълни до половината с вряла вода, сипаха и студена.
— Ами сапунът? — ехидно попита Каран. — Най-прекрасните балсами и аромати? От какво ще порозовее бледата ми кожа?
Бабичката промърмори нещо, излезе със залитане и се върна с тясно шише, което остави с трясък до ваната. Във водата паднаха люспици от плочките.
— Ще си отсипете ей толкова — показа тя дънцето на свитата шепа.
Кимна, неприязнено пожела на Каран да се наслади на банята и се заклатушка през изхода.
Каран седна, смъкна ботушите си, а с двата чорапа запуши най-големите пролуки в стената. Докато се събличаше, още усещаше, че я гледат. Обърна се към ваната, но инстинктът й подсказа да издърпа сламка от метлата. Мушна с нея в трети процеп точно над ваната. Някой писна, тупна на земята, като че бе стъпил на столче, изквича още веднъж и млъкна.
„Дано поне гледката си е струвала“ — рече си Каран и ловко се пъхна във ваната покрай грапавия ръб. Водата беше възхитително гореща. Когато пръстите на краката й опряха дъното, бе се потопила до брадичката.
Шишето съдържаше някаква мазнотия, наглед подобна на машинно масло. Сипа мъничко на дланта си, помириса, сви рамене и втри съмнителната течност в косата си. Не можеше да се разпени заради засъхналата морска сол. Каран потопи главата си, изми я и изсипа върху косата си цялото съдържание на шишето. Пяната започна да пада на парцали и да се надига над ръба с всяко нейно движение. Каран си търкаше косата, докато не задоволи придирчивостта си. Усещаше кожата си прежулена, започна да й се вие свят от жегата.
На излизане видя дълга опашка пред банята за зяпачи и ги подмина с вирнат нос. В кръчмата сподели негодуването си с Шанд, който се разсмя.
— Ами че си недосетлива! И те са чакали да се изкъпят. Нашата домакиня продава една и съща вода по десет пъти.
— Значи платихме толкова пари… да де, ти плати…
— Че защо не? Нали се изкъпа? Тя пък ще спечели тройно повече, а на всеки следващ влязъл в банята ще му излезе по-евтино. Така всички са доволни.
— Гнусотия! — отсече Каран и невъздържано отпи вино от чашата си. — В моя край никой не се къпе във вода, използвана от непознат. Е, аз им погодих страхотен номер — извадих тапата на ваната.
— Стига бе! — опули се Шанд.
— Направих го, да!
— Добре, че платих за стаята, иначе ей сега щяха да ни изритат на улицата.
— Как тъй?
— Съдържателната ще те намрази и в червата. Трябва пак да сгрее вода и няма да забрави, че се е охарчила заради тебе. Хората тук са дори по-злопаметни, отколкото алчни, а тяхната жажда за пари е безмерна. Утре целият град ще клюкарства за тебе — жената, която похабила водата в банята. И отгоре на всичко влязла да се къпе с черна коса, а излязла червенокоса. Хем прахосница, хем съмнителна особа.
— Какво?! — слиса се Каран. — Да не ме будалкаш?
Тръсна глава и погледна няколко кичура на светлината. Боята бездруго се бе отмивала по малко, а сега горещата вода и разяждащият течен сапун бяха премахнали остатъците. Все още го нямаше великолепният оттенък, но косата си беше червена.
— О, Шанд!
Във възторг Каран се пресегна през масата да прегърне стареца и да го целуне по брадясалата буза. Лакътят й бутна каната с червено вино, която се строши на пода и плисна тъмна локва по килима. Гълчавата в кръчмата секна. Всички се вторачиха в Каран.
— Ох…
Тя се сви на стола и лицето й наподоби по цвят почервенелия килим.
— От зле по-зле — грубовато я скастри Шанд. — Не стига, че я уязви, ами и чупиш съдовете, съсипваш килима и пред хорските очи налиташ на мъж, който може да ти бъде дядо.
— Ох — пак отрони Каран и притисна длан към устата си.
— Поне това ще си помисли тукашната сган, която през живота си не е стъпвала на повече от пет левги от Ганпор, затова пък знае добре, че всички южняци, особено рижите, са напълно пропаднали типове. Съветвам те бързичко да измислиш нещо, за да замажеш положението.
Старицата нахлу в кръчмата навъсена, а облегнатите на тезгяха пиячи се надпреварваха кой пръв да й разкаже скандалната случка. После като един извиха глави да впият погледи в Каран. Разговорите отново стихнаха. Идеше й да се свре под килима и да умре.
22. Измислици
— Ох! — потрети Каран. — Не, това е непоносим срам. — Тя се вторачи в Шанд. — Дай ми кесията си.
Старецът я мушна в ръката й под масата, Каран я пъхна в джоба си и стана. Доближи бавно и с достойнство кръчмарката, която заклати свирепо глава насреща й, едното й око кривеше като че гледаше с укор Шанд. Младата жена заговори на ухото на съдържателката, чието изражение се промени. Старицата я дръпна и изведе през близката врата. Минутите се нижеха, Шанд допиваше виното в чашата си. Един от прислужниците събра парчетата и попи локвата на килима със сивкав парцал. Донесоха нова кана вино на масата. Другите в кръчмата си продължиха разговорите.
Старицата се появи, имаше отново кротък вид. Каран я последва, опря ръка на тезгяха и тихо подхвърли нещо на домакинята, след това се върна на масата. Шанд я изгледа въпросително.
— Сложихме край на тази история — обясни тя. — Дреболия. И дори се сприятелихме с нея, дори и да не ти се вярва.
— Щом ти си вярваш, защо пък аз да се съмнявам? — сухо отвържа Шанд. — Само се питам дали разбираш колко силно е това вино. Какво й каза?
— Нали искаше да измисля нещо?
— Е, и? — промърмори той и изля доста вино в гърлото си.
— Ами звучи малко глупаво. Отначало нищо не ми хрумна, а после езикът ми се развърза.
Каран се разсмя. Явно си възвръщаше палавото веселие, с което бе известна преди.
Старецът се намръщи и се облегна на стола с чашата в ръка.
— Я най-добре разкажи и на мен.
— Обясних й за мръсните и пропаднали ханчета в Туркад, където слагат масло в чая и вършат какви ли не неописуеми гнусотии — град, където дори Магистърът се къпе не по-често от веднъж годишно, а една нощувка във великолепна странноприемница като „Четирите риби“, стига да имаше такава, би опразнила кесията и на принц. За мое нещастие и поради злополучията на войната съм успяла да си намеря стаичка единствено в дупка, опозорена с името „Пръдливото магаре“. Наложило ми се е да я деля с мъж и жена — дресьори на кучета, и с техните седемнадесет хрътки. Нито тези хора, нито техните песове, нито пък завивките са доближавали вода още от основаването на Туркад. И въпреки крайната ми предпазливост са ме полазили ужасните кръвосмучещи туркадски буболечки, които пълзят по главата и другаде по тялото, където космите изобилстват. Всяко докосване на безбройните им крачета предизвиква нетърпим сърбеж, всяко впиване на техните груби хоботчета смъди. И нищо не може да отърве човек от тях, освен покриването на всяко косъмче с минерална смола, която докарват чак от Снизорт в далечния мразовит юг. Трябва да остане така поне две седмици, а после може да бъде отмита с гореща вода заедно с вкаменените буболечки, а и повечето коса.
Каран спря да си поеме дъх, а съдържателката потропа по тезгяха с монета.
