всъщност ми принадлежат?
— Не отричам, че те мразя и ще направя всичко възможно да те погубя — хладно заяви Игър. — Да ти напомня обаче, че в Катаза сключихме примирие, което спазвам. Знам, че и ти като мен поставяш добруването на Сантенар над собственото си благоденствие.
— Какво ще правиш?
— Ще отида в Туркад колкото се може по-скоро.
— Сам ли? Ти, слепецът?
— Виждам по малко. Стига разправии! Ще ми дадеш ли пари?
Мендарк бръкна в раницата на Осейон и извади кесия, не по-голяма от яйце.
— Така да бъде. Вътре има сто златни тела. Погрижи се да ми върнеш хиляда, щом се прибереш в Туркад. А когато победим общия си враг, прекратяваме примирието.
Игър взе златото.
— Съгласен съм!
Стиснаха си ръцете, макар и доста небрежно.
Скоро пристигнаха в немалък град, където Игър нае коне и помощници. Макар че беше полусляп, изгледа заплашително Лиан, преди да тръгне.
— Пази се, летописецо. Няма да те забравя. — Младежът не го удостои с отговор. — Пращайте ми вестите в Туркад — извика на всички Игър и препусна бясно към Флуд, за да потърси кораб, който да го превози до града му.
Погледаха смаляващия се облак прах и отидоха да седнат пред някоя гостилница на крайбрежната улица.
— Ще потеглим към Флуд сутринта — реши Мендарк — и ако Пендер е спазил обещанието си, ще отплаваме с кораба му към Крандор, а оттам — пеша към Тар Гаарн и Хависард.
— Крандор сигурно е прекрасна страна — с копнеж промълви Каран. — Как бих се радвала да я видя!
— Прекрасна е — потвърди Талия, — но такава е и родината ти. Миналата година прекосих Банадор на връщане от Тулин. Ще те навестя през зимата, ако мога, и тогава ще ми покажеш всичко.
— Винаги си добре дошла, но не очаквай кой знае какво. Земята ми е бедна и сушава, не като вашата. Чувала съм, че при вас вали през всички месеци в годината, почвата е дълбока десет разтега, а ябълките наедряват колкото тикви.
— Май за Крандор се носят доста преувеличени слухове — ухили се Талия. — Да, връщам се у дома за пръв път от единадесет години. И аз бих се радвала да ти покажа моята страна.
— Може и това да стане някой ден.
— Каран, погледни — ето го „Хлапето“! — възкликна Талия.
Двете се клатушкаха по кея във Флуд, отвикнали от ходенето след няколко дни езда.
„Най-после!“ — каза си Каран. Дотегна й от месеци, прекарани на път, омръзнаха и всички, дори Талия и Лиан, а от факта, че до дома имаше още двеста левги, изпадаше в униние. Копнееше да остане сама.
В края на редица от шест кораба се виждаше прясно боядисаният и излъскан кораб на Пендер. Само избелелите и пооръфани платна подсказваха колко надалеч е плавал през тези месеци.
На Каран й беше трудничко да познае начумерения, нелюбезен Пендер в стопанина на този великолепен кораб, но пък можеше ли да сбърка това внушително шкембе и патешката походка?
— Пендер! — развика се весело тя, хукна и прескочи от кея направо на борда.
И той се ухили до ушите. Май беше още по-дебел и мърляв. Каран не можа да събере ръцете си около туловището му, когато го прегърна.
— Каран! Не съм си и мечтал да те срещна тук.
Не се бяха виждали от средзимната седмица, а средлетният ден вече бе отминал.
— Какво прави през това време? Погледни само кораба ми! Виждала ли си такова прелестно създание?
— О, не. — Тя напълно споделяше удоволствието му. — Талия ми го описа, но е по-хубав, отколкото си представях. Тя ми спомена и че е твоя съдружничка…
— Притежава една пета — веднага се навъси Пендер.
Не би искал за партньор никого освен Талия, предпочиташе обаче да не дели „Хлапето“ с друг.
Талия се качи на кораба и се здрависа с Пендер. Той гледаше неловко, като че нещо го смущаваше. Тя пусна ръката му и Пендер заговори тутакси:
— Всичко е описано в счетоводните книги, ако желаеш да провериш сметките. Уви, имахме големи непредвидени разходи…
— Загубихме пари ли?! — престори се на потресена Талия. — Не съм очаквала това…
Пендер я погледна надменно.
— Никакви загуби, разбира се! Тарифите за товарите скочиха колкото мачтата на кораба ни заради тази война. Не съм някакъв си глупак или мошеник, нали така? Имаме печалби, но едва достигат жалките триста процента. Почти не си струват рисковете. Обещавам ти, че следващото плаване ще ни донесе по-големи приходи.
— Да, почти не си струват рисковете — жизнерадостно се съгласи Талия. — Е, ние пък искаме да отидем до Крандор и обратно, щом успееш да подготвиш „Хлапето“ за това пътуване.
— Крандор! — Очите му засияха от алчност. — Миналата седмица ме питаха колко ще струва превозът дотам. Човекът за малко да падне от стола, когато му казах. След такова плаване ще си мерим парите с ръчна количка.
— Кога ще си готов?
— Корабът си има всичко освен вода и прясна храна. Ако желаете, ще отплаваме още утре. Доставчиците във Флуд обслужват клиентите си чевръсто, за разлика от някои други места, които не искам да споменавам…
За миг погледът му натежа.
И Талия не искаше да си спомня за приключенията в Ганпорт.
— Не вярвам Мендарк да бърза чак толкова. — Тя потупа Пендер по рамото. — Сега ми кажи търсил ли си бащата на Лилис?
— Ах, Лилис…
Каран се изненада от жалната нотка в гласа му.
— Колко ми липсва! — въздъхна Пендер. — Все се питам как е тя. Голямата библиотека не е място за деца. Защо да се свира сред прашни рафтове и да говори само със съсухрени книжни червеи?
— На Лилис тъкмо там й е мястото — успокои го Талия. — Навирил е добър старец. Ще се грижи за нея. Та какво научи за баща й?
Нова въздишка.
— Взирах се във всеки моряк във всяко пристанище, разпитвах във всяка кръчма, но нищо полезно не чух. Много време е минало, откакто са го пленили. Седем години, нали така! — Поклати глава. — А поробените моряци не живеят дълго. Не се съмнявам, че е мъртъв.
21.
Мостът на небесната дъга
Стояха пред тезгяха в странноприемницата „Тайфунът“ и Мендарк се пазареше за плащането.
— Искам самостоятелна стая — рече Каран, преди да се усети, и затаи дъх.
И в най-добрите моменти отношенията й с Мендарк се крепяха на лицемерна учтивост. Нямаше да се учуди, ако той й натриеше носа, че бедняците не могат да бъдат придирчиви. Дълговете й бяха станали толкова главоломни, че бе престанала да ги брои. Жадуваше да се махне и от мислите за тях, и от всички наоколо. И най-после да поеме живота си в ръце.
Мендарк само я изгледа питащо и кимна. Лиан я зяпаше уязвен, но тя нямаше сили за обяснения. Взе ключа, втурна се по стълбата към стаята си, заключи вратата и се просна на леглото, вперила поглед в тавана. Спокойствие! Благословена самота! Превъзходно… Но още по-добре щеше да се почувства след гореща вана. За последен път се бе къпала истински в Катаза. Грабна сапун и кърпа и се завтече към
