Приказка без край

Над поле смрачено, над река и ручей
с мене всичко чезне, отминава.

Атрею се обръщаше по посока на гласа, който неспирно летеше ту тук, ту там измежду колоните, но не можа да види никого.

— Кой си ти? — извика той.

И думите му се върнаха като ехо:

— Кой си ти?

Атрею се замисли.

— Кой съм аз ли? — промърмори той. — Не мога да ти кажа. Струва ми се, че някога съм го знаел. Но това важно ли е?

Пеещият глас отвърна:

— Ако неясно нещо има,
запитай в стихове, със рима,
което в стих не е изляно,
за мен остава неразбрано.

Атрею не беше особено опитен в римите и в съчиняването на стихове и си каза, че щом като гласът разбира само онова, което се римува, разговорът сигурно ще върви трудно. Той трябваше известно време да напряга ума си, докато измисли:

— Желал бих, ако ми е позволено,
да зная кой стои пред мене.

Гласът веднага отговори:

— Разбрах те този път прекрасно!
И всичко е напълно ясно!

А после се обади от друга страна:

— Благодаря, приятелю, за добрината,
че гост добре дошъл си ти за мене.
Аз Уйулала съм, гласът на тишината,
в чертозите на Тайна съкровена.

На Атрею му направи впечатление, че гласът прозвучаваше ту силно, ту слабо, но никога не замлъкваше напълно. Дори когато не се различаваха отделни думи или пък когато Атрею се обръщаше към него, гласът не секваше — непрестанно се чуваше някакъв звук.

Тъй като звукът обаче постепенно се бе отдалечил, Атрею го последва и попита:

— Кажи, Уйулала, чуваш ли ти моя глас?
Не мога да те видя, а как желая аз!

Гласът премина като дихание покрай ухото му:

— Да зърне ясно моите черти,
не се е никому удало.
Не ще ги зърнеш днес и ти,
макар че тук пред теб съм цяла.

— Значи ти си невидима? — попита той.

Но понеже не последва никакъв отговор, си спомни, че трябва да пита в стихотворна форма, и каза:

— Незрими ли са само твоите черти,
или напълно си безплътна ти?

Чу се тихо звънтене, което можеше да бъде и смях, и ридание, а после гласът запя:

— Да и не, а на теб дори
непонятно то ще прозвучи,
че и светлината да ме озари,
тялото ми не виждат го очи.
Моят лик е тон и звук,
за слуха съм само тук