деца мои! Продължавайте така! Само не се отказвайте!

Тогава той отново се обърна към Бастиан и прошепна на ухото му:

— Те вече нищо не могат да ти кажат. Загубили са говора си. Затова измислих за тях тази игра. Както виждаш, забавлява ги. И е много проста. Ако малко се замислиш, ще признаеш, че всъщност всички приказки на този свят не са нищо друго, освен сбор от буквите на азбуката. Буквите винаги са едни и същи, само са подредени по друг начин. От буквите се образуват думи, от думите — изречения, от изреченията — глави, а от главите — приказки. Ето на, виж какво се е получило!

Бастиан прочете:

ИЯЦШБНМАСДФГХЙКЛЪЬ ХГИКЛОПФМВЕМЮЯШ ЩВЕРГЦУИОПЖ АСДФ ГХЙ КЛЪЬ МНБЮЦЯЙЛКИХГФДСА ЖПОИУЗТРЕВШАС ШВЕРТЗУИОПЖАСДФ ИЯЦЮБНМЛКЙ ШВЕРГЗУИОПЖ АСДФГХИКЛЪЬИЯЦ ЖПОИУЗТРЕВШ ЪЬЛКЙХГФДСАМНБЮ ГКХДСРЗИП ЦЕТЧОЖСФХКЬ ИЦБМВРЗИП АРЦГУНИКЙЪ ШВЕРТЦУИОПЖАСД МНЮЦЯЙАСД ЛКЙУОНГРЕФГХЛ

— Да — изкиска се Аргакс, — така е в повечето случаи. Но ако играеш много дълго, години наред, понякога случайно се получават думи. Не са особено остроумни, но поне са думи. Например спанакоспазма или четкосалам, или полиряка. Ако играеш обаче сто години, хиляда години, сто хиляди години, има вероятност случайно да се появи някое стихотворение, а ако играеш безкрайно дълго, непременно ще откриеш всички стихотворения и приказки, които изобщо са възможни, включително и приказките за това, какво е станало от тези приказки, а даже и онази, в която участваме сега. Логично е, нали?

— Това е ужасно! — възкликна Бастиан.

— О — рече Аргакс, — зависи от гледната точка. Би могло да се каже, че на тези там им доставя удоволствие. А освен това какво да правим с тях във Фантазия?

Бастиан дълго наблюдава играещите, после попита тихо:

— Аргакс… ти знаеш кой съм, нали?

— Как да не знам? Кой не е чувал името ти във Фантазия?

— Кажи ми едно, Аргакс. Ако вчера бях станал цар, щях ли вече да съм тук?

— Днес или утре — отвърна маймуната, — или след една седмица. Но във всеки случай щеше да пристигнеш.

— Тогава Атрею ме е спасил.

— Не знам дали е така — добави маймуната.

— А ако му се бе удало да ми вземе Съкровището, какво щеше да се случи тогава?

Маймуната пак започна да се кикоти.

— Може да се каже, че тогава също щеше да попаднеш тук.

— Защо?

— Защото ти е нужен Златин, за да намериш пътя към къщи. Но честно казано, не вярвам, че ще успееш.

Маймуната започна да пляска с ръце, да вдига професорската си шапка и да си хили.

— Аргакс, кажи ми какво да направя?

— Намери желание, което да те върне в твоя свят.

Бастиан дълго мълча и после попита:

— Аргакс, можеш ли да ми кажеш колко желания изобщо имам още?

— Не са много. По мое мнение максимум три или четири. Но с тях трудно ще се справиш. Започваш твърде късно, а обратният път не е лек. Трябва да минеш през Морето от мъгла. Само това ще ти струва едно желание. Какво идва след това, не зная. Никой във Фантазия не знае откъде минава вашият път към човешкия свят. Може би ще стигнеш до Йор в Минроуд, той е последното спасение за някои твои братя. Но

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату